/Поглед.инфо/ Доказателствата за нейното съществуване лежат под ярката светлина на улична лампа

Твърди се, че настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп е първият, който се е осмелил публично да признае съществуването на „дълбока държава“. Още през 2016 г., по време на първата си президентска кампания, той многократно споменава термина „дълбока държава“, обещавайки на американците, че ще се бори с нея. Някои наблюдатели нарекоха победата на Тръмп на изборите през 2016 г., победа над „дълбоката държава“.

След като стана 45-ият президент на Съединените щати, Тръмп използва термина „дълбока държава“ в края на 2017 г., за да опише Министерството на правосъдието, където служителите грубо нарушаваха предписанията на режима на секретността.

В следващата президентска кампания (2020 г.) „дълбоката държава“ си отмъсти, като попречи на Тръмп да влезе в Белия дом. В подготовка за следващите избори Доналд Тръмп продължи да осъжда „дълбоката държава“. Ето фрагмент от една от публичните му речи през 2023 г.: „Ще сложа край на тази гниеща, гнила и корумпирана „дълбока държава“.“

Ето още едно негово публично изявление от по-миналата година: „Когато се върна в Овалния кабинет, ще унищожим напълно „дълбоката държава“. Ще създадем комисия за истина и помирение, която ще разсекрети и ще публикува всички документи за правителствен шпионаж, цензура и корупция!“

В началото на 2024 г. кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп даде следното обещание на избирателите: „Ще унищожим напълно дълбоката държава, ще прогоним подстрекателите на война от нашето правителство, ще прогоним глобалистите и ще прогоним марксистите. Ще унищожим корумпираната политическа класа, ще победим демократите, ще победим фалшивите новини и медиите, ще победим Джо Байдън и всички демократи.“

През декември 2022 г. екипът на Доналд Тръмп завърши десетточков план за борба с „дълбоката държава“. В деня след обявяването на победата на Тръмп на последните президентски избори, този план беше публикуван под заглавието „Donald Trump’s 10-Point Plan to Dismantle the Deep State Revisited“ /„10-точковият план на Доналд Тръмп за разрушаване на „дълбоката държава“ - ревизиран/“.

Без да навлиза в подробности, планът предвижда реформиране на множество държавни агенции и организации, цялостно прочистване на персонала, идентифициране и провеждане на показни процеси срещу агенти на „дълбоката държава“, затягане на прилагането на Конституцията на САЩ и други.

Планът дори призовава за приемането на конституционна поправка, ограничаваща мандата на избраните представители в Капитолия: „Да се прокара конституционна поправка, налагаща ограничения на мандатите на членовете на Конгреса“.

Опитите на Тръмп да ограничи по някакъв начин властта и влиянието на „дълбоката държава“, откакто стана 47-ият президент на Съединените щати, са повече от многобройни. Дори този пример: Тръмп обвини Джордж Сорос и сина му в подкопаване на националната сигурност. Всички знаят, че милиардерът Джордж Сорос е една от малкото фигури, упълномощени да правят изявления от името на „дълбоката държава“.

Друг пример за подобни опити е изпълнителната заповед на Тръмп за публикуване на класифицирани документи, свързани с убийството на 35-ия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди на 22 ноември 1963 г. Експертите смятат, че това действие е пряко свързано с темата за „дълбоката държава“.

Чрез публикуването на архивни документи за убийството на Джон Ф. Кенеди, Тръмп, първо, се опитва да отслаби „дълбоката държава“ и, второ, да намали риска от повторение на съдбата на 35-ия президент на САЩ.

Хора, близки до Тръмп, открито заявяват, че 47-ият президент не вярва, че самотният маниак Лий Харви Осуалд (официалната версия) е истинският убиец на Джон Ф. Кенеди, а по-скоро „дълбоката държава“. Един от членовете на екипа на Тръмп е Робърт Кенеди-младши, племенник на Джон Ф. Кенеди.

Той е министър на здравеопазването и социалните услуги на САЩ от началото на годината. Ето едно публично изявление на министъра: „Дори Сенатът и Комисията по убийствата на Камарата на представителите стигнаха до заключението, че чичо ми не е бил убит от един човек, а от конспирация. Доказателствата за участието на ЦРУ в смъртта му са неоспорими.“

Сегашният държавен секретар Робърт Кенеди-младши избягва фразата „дълбока държава“. Но преди наричаше нещата с истинските им имена. Например, през декември 2020 г. Робърт Кенеди, един от най-видните активисти - антиваксъри в Америка, написа и публикува статия, озаглавена „Време е да намерим обща основа и да се борим с истинската Дълбока държава“.

Във въведението на статията той написа: „Големите петролни компании, King Coal, Big Chemical, Big Tech и Big Pharma са титаните на картела Дълбока държава, които водят страната ни по пътя към плутокрация и екологичен апокалипсис. Трябва да се обединим, за да се борим с тях, а не помежду си.“

Ето откъс от самата статия: „Дълбоката държава е реална. Тя вече е унищожила средната класа и държи демокрацията на косъм. Истинската власт зад кулисите е конгломерат от корпорации – въглищни, петролни, химически, стоманодобивни и фармацевтични, към които наскоро се присъединиха телекомуникационни, големи технологични и големи бази данни – всички свързани в мрежа от корупция с нашия глобален военно-разузнавателен апарат.

Именно това сътрудничество на съвременните барони-разбойници води война срещу демокрацията, гражданските права и по-нисшите класи, водейки страната ни по пътя към плутокрация и екологичен апокалипсис. Този конгломерат обяви война на американската демокрация и свободи.

Всеки, който се съмнява в съществуването на Дълбоката държава, трябва да прочете безброй истории на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, включително „Наследството от пепелта“ на Тим Уайнър, „Шахматната дъска на дявола“ на Дейвид Талбот и „Дж. Ф. Кенеди и неописуемият“ на Джеймс Дъглас.“

Доналд Тръмп се смята за първия американски президент, дръзнал да изрече фразата „дълбока държава“. Поради тази причина поддръжниците на Тръмп го наричат един от най-проницателните и смели президенти в американската история. Едва ли е уместно обаче терминът „дълбока държава“ да се използва като критерий за оценка на смелостта, решителността и независимостта на американските президенти (от които досега има 47).

Факт е, че терминът „дълбока държава“ е на малко повече от десет години. Той е дефиниран през 2014 г. от Майк Лофгрен, бивш републикански конгресмен, като „хибридно сливане на държавни служители и високопоставени финансисти и индустриалци, които ефективно управляват Съединените щати, без да се консултират с избирателите, подкопавайки политическия процес“ (Боб Джесъп. „Държавата: минало, настояще, бъдеще.“ John Wiley & Sons, 2015, стр. 224).

Оттогава терминът „дълбока държава“ бързо се разпространява в медийния пейзаж в Съединените щати и други страни. Както отбелязват някои експерти, това не е станало без подкрепата на Доналд Тръмп и неговите сътрудници. Тръмп е планирал да използва термина по време на президентската предизборна кампания през 2016 г.

Това, което съвсем наскоро беше наречено „дълбока държава“, преди това беше известно с други имена: „сянката на правителството“, „невидимо правителство“, „тайната мрежа от елити“, „задкулисна власт“ и т.н. Всичко това е обстойно проучено и разяснено в множество трудове на консервативни американски политолози, социолози и историци. От особено значение е трудът на американеца Райт Милс „Властният елит“, публикуван преди близо седемдесет години (1956 г.).

Много предпазливи намеци за съществуването на „дълбока държава“ могат да бъдат открити още в изявленията на 28-ия американски президент (1913-1921) Удроу Уилсън. Ето цитат на президента Удроу Уилсън от сборника с речи „Новата свобода“, публикуван през 1913 г.:

„Някои от най-великите мъже в Съединените щати в областта на търговията и производството се страхуват от някого, страхуват се от нещо. Те знаят, че някъде има сила, толкова организирана, толкова фина, толкова бдителна, толкова взаимосвързана, толкова съвършена, толкова всепроникваща, че е по-добре да не говорят високо, когато я осъждат.“

Много историци и политолози с право твърдят, че именно при Удроу Уилсън Америка престана да бъде свободна и независима и беше поставена под контрола на онези, които днес се наричат „дълбока държава“. Удроу Уилсън беше доведен в Белия дом предимно за да създаде най-накрая американска централна банка, независима от държавата и стояща над нея.

В края на 1913 г. „революционни“ банкери успяват да прокарат през Конгреса закон за създаване на Федералната резервна система (както е наричана американската централна банка), който е подписан от президента само часове след гласуването в Конгреса.

Малко преди смъртта си през 1924 г. Удроу Уилсън се разкайва за делата, в които е участвал активно: „Аз съм нещастен човек. По грешка съсипах страната си. Стигнахме до най-лошата форма на управление и една велика индустриална нация сега е под контрола на няколко души.“

Подобни разкрития от време на време се промъкваха в речите на Франклин Рузвелт, 32-ият американски президент (1933-1945). Например: „През цялото време, а сега повече от всякога, светът се управлява предимно от тайни общества.“ Също така: „В политиката нищо не се случва случайно. Ако нещо се случи, то е било предопределено да бъде.“

Дуайт Д. Айзенхауер, 34-ият президент, много предпазливо намекна за съществуването на „дълбока държава“. Но той се осмели да го направи едва в прощалното си обръщение на 17 януари 1961 г., преди да отстъпи Белия дом на Джон Ф. Кенеди. Вярно е, че той нарече „дълбоката държава“ „военно-промишлен комплекс“ (ВПК). Ето откъс от речта му: „

В правителствените кръгове трябва да се съпротивляваме на придобиването, умишлено или неумишлено, на неоправдано влияние от страна на военно-промишления комплекс. Потенциалът за разрушително увеличаване на такова влияние съществува и ще съществува в бъдеще. Не трябва да позволяваме на този съюз да заплашва нашите свободи и демократични процеси. Не трябва да приемаме нищо за даденост. Само информирано и бдително гражданско общество може да принуди този съюз на голямата индустрия и отбранителния строй да се съобрази с нашите мирни методи и цели, така че сигурността и свободата да могат да съществуват едновременно.“

Но може би най-смелото изявление относно така наречената „дълбока държава“ е направено от 35-ия президент на САЩ, Джон Фицджералд Кенеди. Той прави изявлението си малко повече от три месеца след прощалното разкритие на предишния президент. На 27 април 1961 г. Джон Кенеди произнася реч пред Асоциацията на издателите на вестници в Америка в хотел „Уолдорф-Астория“ в Ню Йорк. Между другото, аудиозапис на речта е достъпен онлайн. Ще предоставя откъси от тази реч, като ключовите думи са подчертани с удебелен шрифт:

„Самата дума „секретност“ е отвратителна в едно свободно и отворено общество; и ние, като народ, по своята същност и исторически погледнато, сме против ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА, тайните клетви и тайните практики. [...] Защото сме изправени пред глобална, безмилостна КОНСПИРАЦИЯ, конспирация, която разчита предимно на тайни средства за разширяване на сферата си на влияние – на инфилтрация вместо нахлуване, на инфилтрация вместо избори, на сплашване вместо свободен избор, на партизански атаки през нощта вместо на армии през деня.

Това е система, която, използвайки неизмерими човешки и материални ресурси, е създала тясно свързани, високоефективни механизми, съчетаващи военни, дипломатически, разузнавателни, икономически, научни и политически операции. Подготовката им се пази в тайна, не се публикува, грешките им се погребват, не попадат в заглавията, перверзниците се заглушават, не се хвалят. Никакви разходи не се поставят под въпрос, не се разпространяват слухове, не се разкриват тайни. [...]“

Тази реч на Джон Кенеди е коментирана многократно. Думите „тайни общества“ и „конспирация“ крият това, което днес наричаме „дълбока държава“. Исках само да отбележа, че в цитирания пасаж 35-ият президент на Съединените щати говори за „глобална, безмилостна конспирация“.

На друго място в речта си той повтаря: „...по целия свят... монолитна, безмилостна конспирация“. По някаква причина е общоприето, че „дълбоката държава“ е заплаха само за Съединените щати. И все пак американският президент Джон Кенеди казва, че „дълбоката държава“ представлява конспирация срещу цялото човечество.

Разкриването на архивни документи, свързани с убийството на Джон Ф. Кенеди, разбира се, е много значимо събитие. Но може би трябва да си спомним и внимателно да разгледаме разкритията на 35-ия президент на САЩ, които винаги са били публично достъпни. Образно казано, доказателства за съществуването на „дълбока държава“ и глобална конспирация се крият под ярката светлина на улична лампа.

Превод: ЕС