/Поглед.инфо/ Президентът Доналд Тръмп в предизборната си кампания от самото начало се противопостави на политиките на неоконсерваторите и спечели именно на тази платформа: той обеща да намали пряката намеса на САЩ в онези региони, където според него Америка няма приоритетни стратегически интереси, включително в Украйна. Той също обеща да поеме курс по посока на ново "намаляване на напрежението" и сътрудничество с Москва.

Както научихме от скорошните свидетелства в Конгреса, почти всички ключови фигури в неговия Съвет за национална сигурност не споделят възгледите на Тръмп и по същество са били против неговите политики. С увереност можем да кажем това във връзка с Фиона Хил и подполковник Алекс Уиндман. И двамата, както изглежда, бяха готови за изключително рискова военна конфронтация с Русия в Украйна, въпреки че сега не е съвсем ясно дали тази позиция е резултат от анексирането на Крим от Москва през 2014 г. или трябва да се обясни с по-общи причини.

По същия начин Тръмп не бързаше да отзове професионалната сътрудничка на дипломатическата служба Мари Йованович, която беше назначена за посланик в Киев от президента Обама, която даде да се разбере, въпреки официалната си държавна мисия в Киев, че не споделя мнението на новия американски президент относно Украйна или Русия. С други думи, президентът Тръмп беше заобиколен в собствената си администрация, дори и в Белия дом, от противници на външната си политика и, най-вероятно, не само по отношение на Украйна.

Как може да възникне такава необичайна и неблагоприятна ситуация? Един от вариантите може да е, че това е работата на Джон Болтън, който за кратко беше съветник на Тръмп по националната сигурност. Но това не обяснява защо президентът послушно е приемал на служба и е търпял подобни назначения толкова дълго.

По-правдоподобно обяснение е, че Тръмп направи това преднамерено. Той се надяваше, че заобикаляйки се с антируски хардлайнери, той ще сложи край на обвиненията за безкраен „рашагейт“, но надеждите му не се оправдаха. Вече три години те висят като Дамоклов меч над главата на президента и поради някаква неясна причина Тръмп е бил и остава „марионетка на Кремъл“. Въпреки факта, че докладът на специалния прокурор Мюлер е до голяма степен оправдателен, политическите врагове на Тръмп, преди всичко демократите, но не само те, продължават да го обвиняват в сговор с Москва.

Представлява интерес по-широк въпрос: кой е отговорен за американската външна политика, избрания президент или постоянният външнополитически истеблишмънт на Вашингтон? Това е едва ли не е „тайна дълбинна държава“, тъй като неговите представители се появяват на екраните на CNN и MSNBC почти всяка вечер. Днес демократите изглежда смятат, че правото да формират външната политика принадлежи именно на истеблишмънта, а не на президента Тръмп. Но ако дори сега мнозинството от членовете на този истеблишмънт не крият своите възгледи, съответстващи на духа на Студената война, какво ще се случи, когато Белият дом заеме демократ? В крайна сметка Тръмп един ден ще напусне поста си, но вашингтонският „клуб на ястребите“, както ги нарича дори помощникът на Барак Обама, ще остане.

Превод: М.Желязкова