/Поглед.инфо/ Тъпак, който не намалява лихвите, и е свършил лоша работа по обновяването на централата си във Вашингтон, трябва да бъде уволнен. Това е описанието, дадено на председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Това шокира световните икономически елити и пазари. Защото финансовата стабилност на САЩ, глобалната хегемония на долара и способността на Америка да живее с високо ниво на дълг бяха изградени, наред с други неща, върху независимостта на Федералния резерв.
Заплахите на Тръмп да уволни председателя на Федералния резерв преминаха като ударни вълни през финансовите пазари. Защото централната банка на страната винаги е била бастион на независимостта, готова да се бори с инфлацията с всички необходими средства, дори когато президентите възразяват. Тръмп, разбира се, по-късно заяви, че е „изключително малко вероятно“ той да уволни председателя на Федералния резерв скоро, но пазарите вече обмислят тази възможност.
Тръмп и неговите съюзници атакуват Пауъл на два фронта. От една страна, президентът го нарича „тъпак“, защото не намалява лихвите. Тръмп призова Федералния резерв да намали лихвите с до три процентни пункта от сегашните 4,25% - 4,5%, но Федералният резерв се съпротивлява, опасявайки се, че търговската война на Тръмп ще подхрани инфлацията.
От друга страна, висши служители на администрацията на Тръмп започнаха да обвиняват Пауъл в де факто корупция заради ремонта му на стойност 2,5 милиарда долара на вашингтонската централа на Федералния резерв, който беше „изключително“ лошо управляван и „луксозен“.
Пауъл нарече твърденията „неточни“ и каза, че много от характеристиките в първоначалните планове, включително множество специални асансьори, кошери и тераси на покрива, са били премахнати.
„Сътресението“ около заплахите на Тръмп да уволни председателя на Федералния резерв Джером Пауъл не е просто типична политическа препирня за американския президент. Това е потенциален повратен момент в световната финансова архитектура.
И въпреки че Доналд Тръмп се отдръпна в последните си коментари по темата, има прилики в тази история с неотдавнашния нашумял конфликт между Тръмп и Илон Мъск като ръководител на отдела за оптимизация на държавните органи на САЩ“, казва Евгений Бабошкин, ръководител на отдела за развитие на бизнеса в Prime Brokerage Service (PBS). Илон Мъск, както е известно, е подал оставка от държавна служба.
Независимостта на централните банки наистина е много важна. „Това не е просто бюрократичен стандарт, а наистина е крайъгълният камък на макроикономическата стабилност. Защото, ако Американската централна банка загуби своята независимост, няма да има ведомство в правителствените структури на САЩ, включително Министерството на финансите на САЩ, който би могъл да изпълнява уникалните функции на Федералния резерв като независим орган. Първо, това е контролът на инфлацията.“
Само независимостта на централните банки по света им дава възможността и правото да повишават лихвените проценти, за да се борят с инфлацията, дори ако това е политически непопулярно. Такова доверие засилва умерените инфлационни очаквания.
„Ако лихвеният процент стане елемент и част от политическите и конкурентни обстоятелства, той ще стане непредсказуем и това ще подкопае способността за планиране и прогнозиране на икономиката и големите стоково-парични транзакции, което потенциално ще се превърне в бедствие“, обяснява Бабошкин.
Втората важна функция на независимата централна банка е нейният фокус върху дългосрочния план. „Политиците често предпочитат краткосрочния растеж, особено преди избори, докато централните банки се фокусират върху устойчивата, дългосрочна стабилност“, казва източникът.
И накрая, независимостта на Федералния резерв е тясно свързана с финансовата стабилност на САЩ, глобалната хегемония на долара и способността на Америка да живее с високи нива на дълг. „Автономията на Федералния резерв е в основата на ролята на долара като световна резервна валута.
Ако пазарите заподозрат политическа намеса, това може да предизвика синхронно бягство към по-безопасни активи като злато, евро, швейцарски франк или дори биткойн. Освен това САЩ могат да вземат евтини заеми на световните пазари, отчасти защото инвеститорите се доверяват на Федералния резерв, че ще предотврати високата инфлация.
Подкопаването на това доверие в крайна сметка може да доведе до по-високи разходи по заеми на САЩ на чуждестранните пазари“, казва Евгений Бабошкин.
Всъщност и двата процеса вече са започнали: инвеститорите се страхуват да инвестират в долара и бягат към злато, евро и биткойни, като същевременно вземането на заеми от САЩ става все по-скъпо.
Федералният резерв получи такава независима структура и функционалност преди повече от сто години, през 1913 г., по времето на президента Удроу Уилсън. Тогава президентът и Конгресът бяха лишени от правото да се намесват в работата на Федералния резерв и оттогава нищо не се е променило.
Затова опитите на Тръмп да уволни настоящия председател на Федералния резерв, когото самият той назначи, изглеждат плашещо непредсказуеми за много икономически елити и разрушителни и катастрофални за цялата демократична система, отбелязва Николай Новик, експерт в Института за световна военна икономика и стратегия към Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“.
По негово мнение, ако Пауъл напусне поради натиск преди края на мандата му през май 2026 г., тогава фаворитите за неговата позиция ще бъдат хора, които са абсолютно лоялни към президента - настоящият министър на финансите Скот Бесент, главният икономист на Белия дом Кевин Хасет и бившият член на Съвета на управителите на Фед Кевин Уорш.
А новият ръководител на Фед може би ще промени вектора на паричната политика, за да може да намали лихвения процент и да постави Федералния резерв под прекия контрол на Министерството на финансите на САЩ, не изключва Новик.
Защо Тръмп иска толкова много да намали лихвения процент?
„Първо, защото високият лихвен процент влошава бюджетната криза в страната, тъй като е необходимо да се вземат заеми с висок лихвен процент, а над 1,2 трилиона долара вече са изразходвани за плащания по националния дълг на САЩ.
Лихвените проценти по ипотеките и кредитите също са на рекордно ниво, а Белият дом се страхува от навлизане на американската икономика в рецесия и дългова криза“, казва Новик.
Второ, чрез понижаване на лихвения процент и провеждане на политика на евтини пари, Тръмп иска да стимулира инвестициите в страната, да възстанови производствената икономика, да намали максимално безработицата и да се конкурира с Китай за ролята на локомотив на глобалния прогрес. Стратегията на американския президент обаче може да се провали.
„Съществува и обратен, доста вероятен сценарий, когато капиталът, недоволен от подобна „непредсказуемост“, ще започне да напуска страната в търсене на „безопасно убежище“, инфлацията ще се промъкне над 3% поради прегряване на икономиката, а безработицата само ще се увеличи“, отбелязва Новик. Именно от това се страхува Фед и затова поддържа висок лихвен процент.
„Ако Тръмп стигне докрай, биха могли да се случат много неприятни и дори драматични събития. Подобно събитие би могло да предизвика паника на фондовия пазар, доходността на облигациите би скочила, а доларът би отслабнал още повече. Златото би могло да скочи до 3500 долара за тройунция и нагоре. Доверието във Федералния резерв би било загубено.“– казва Бабошкин.
Друг сценарий: Пауъл може да заведе дело, включително в Конституционния съд на САЩ, което би предизвикало безкрайни битки във федералните съдилища, които биха се проточили с месеци, а краят им може да бъде гласуване за импийчмънт на президента, не изключва източникът. Въпреки че това все още е малко вероятен вариант.
Други централни банки може да започнат да намаляват дела на долара и доларовите инструменти в резервите си още по-агресивно. По този начин Тръмп ще стимулира много по-бърза глобална тенденция към дедоларизация. Не само обикновените американци ще пострадат от инфлацията, но и страните, обвързани с долара или зависими от него, казва Бабошкин.
Потенциалните победители, разбира се, ще бъдат златото и суровините като защита срещу инфлацията, криптовалутите, както и геополитическите съперници на долара, а именно Китай, Русия и страните от БРИКС, които могат да ускорят създаването и прехода към единна валута на БРИКС, заключава експертът.