/Поглед.инфо/ Демократичната администрация се нуждае от външна война, за да ретушира​(не се говори за лепене на счупената чаша) възникващото разделение на американския елит и плебс.

Но не и „малка победоносна война“, тъй като малка, макар и победоносна война над държава като Венецуела, по отношение на значимостта на обществения резонанс, няма да премахне значението на разцеплението в САЩ. Да не говорим, че има риск от загуба в крайна сметка и с Венецуела, дори да бъдат постигнати някои чисто военни успехи. Най-близката аналогия е победата на СССР в съветско-финландската война, която се постига с тежки усилия и загуби, предвид формално незначителния потенциал на мъничката Финландия. Светът, включително потенциалните агресори, виждат слабостта и уязвимостта на Червената армия и военно-политическата система на СССР като цяло.

Войната „от чужди ръце“ също не устройва САЩ за решаването на проблема. Тъй като самата война и дори теоретичните ползи от постигането на идеален резултат за клиента по никакъв начин няма да повлияят на проблема с разделението. Следователно вариантите за засилване на военните операции по периметъра на Русия, в Украйна например, не допринасят нищо за решаване на проблема. Необходима е война между американците, самите американци, срещу определения от тях враг. И в никакъв случай не трябва да са руснаци. А войната на украинците срещу Донбас не им дава нищо, дори да победят. Но и победа не може да има. Русия най-малко ще покрие с огъня си републиките, като изтласка украинските позиции най-малко на дълбочина 50 километра в тяхна територия. Ако Киев се опита да започне мащабни военни действия, той ще получи едно голямо Зеленополие, тоест поражението на колони за военна техника през лятото на 2014 г., практически без "пусти" кратери в близост до засегнатите цели.

Задачата на войната е да привлече колкото се може повече американци в умствена матрица като "Империалистическото отечество е в опасност! Всичко за фронта, всичко за победа!" Тоест, необходима е война, която дава а) усещане за участието на всеки американец в задачата да спаси отечеството, б) трябва да има победа, задължително победа, с жертви, понесени от американците, не много големи, но значителни и с гарантиран победоносен резултат, в) трябва да има придружаващи бонуси за Вашингтон под формата на влошаване на позицията на неговите опоненти или поне формални съюзници, тъй като те са конкуренти и за останалите световни ресурси.

Това означава, че врагът (планираната жертва) не трябва да бъде много голям, да не може да причини сериозни щети на държавите. Не Русия, не Китай и дори не Северна Корея, следваща Русия и Китай. Но врагът-жертва и не трябва да бъде незначителен, като Венецуела. И опосредствената война Киев също не става, защото не засяга „сърцето на всеки американец“.

Какво е останало? Изглежда, че Иран остава, войната с него и свързаният с него бонус, контролирането на Персийския залив. Но също така е страшно да се атакува, има твърде много рискове там Вашингтон да не бъде победен. Русия подкрепя Иран в тила и едва ли ще позволи на американците да погълнат Иран толкова лесно; по-скоро, напротив, ще помогне на Иран да устои и по този начин най-накрая да погребе останките от американската и глобалистична хегемония на света.

Има още една потенциална жертва, която отговаря на условията за решаване на проблема от елитите на САЩ - Египет. Пасва идеално. От една страна, страната е доста голяма, 100 милиона души, по отношение на населението е 2/3 от Русия. Достоен противник, както се казва. И "угоено прасенце”. От друга страна, населението е съсредоточено по протежение на Нил и около относително равнинна пустиня е много удобно да се вкарат средствата, с които разполага САЩ, това не са ти планините на Иран. От трета страна, след като Египет е изравнен и окупиран, може да се поеме контрол над Суецкия канал. Или "случайно" да се направи неизползваем. Това би било добър „подарък“ за европейските съюзници, който рязко ще намали остатъците от тяхната икономическа и политическа независимост и критика към старшите САЩ.

Но има един проблем. Египет все още няма лоша репутация в информационното поле на американските и западните медии като цяло. Преди да започнете война, трябва да създадете такава репутация. Например, извършен някакъв терористичен акт, приписвайки го на Египет или, ако не на самите египетски власти, то на терористични групи, които не са контролирани от Кайро, като същевременно се обвини Кайро в съпричастност. Или някакъв военен инцидент, уж извършен от военните или флота на Египет. Или да се приближат до Египет чрез верига от локални конфликти, с Израел, Саудитска Арабия или нещо друго. Във всеки случай подготовката на информационния фон ще отнеме известно време, преди да се развие предвоенната пропаганда, за това са нужни няколко месеца.

Следователно, ако видим в близко бъдеще някакво раздвижване около Египет, това означава, че въпросът клони към горния сценарий. Ако не, тогава Вашингтон, след като претегли всички плюсове и минуси, няма да е посмял да се подложи на операция за разрешаване на зарастването на вътрешна рана чрез победоносна средна война. САЩ едва ли ще се осмелят да атакуват Иран, залогът е твърде голям, за да взриви всичко напълно. А американците нямат други кандидати за ролята на враг-жертва, всички останали са или дори по-силни от Иран, или са твърде незначителни за задачата за заздравяване на раните.

Превод: В. Сергеев