/Поглед.инфо/ На човек ще му бъде трудно да открие учен, който е хвърлил повече светлина върху ограниченията на научните и медицински изследвания, отколкото д-р Джон Йоанидис, професор по медицина, епидемиология и обществено здраве в Станфордския универстите, както и експерт по превенция на заразите.

Работата на Йоанидис успя да ни покаже все по-голямата ненадеждност на големи части от научните изследвания, докато в същото време пандемията САРС-КОВ2 помогна да видим и по-мрачната рамка около настоящите условия на научната работа.

Д-р Андреа Салтели говори точно за този проблем, а именно смесването на научното познание с политическата власт, отбелязвайки:

"Съвременният модел на влияние на науката и технологията върху обществените политики доведе до ситуация, при която кризата на политическата система и тази на науката се смесват, както се вижда от дебатите, които излизат от границите на истината и фактите, което предизвиква конструкта, че познанието под формата на науката и властта се легитимират едно друго".

Статията публикувана в добре известния и уважаван журнал Scientific American е може би най-скорошният аватар на смесването на науката с политиката.

Редакторите започват есето си като предлагат едно доста разтърсващо изявление:

"Scientific American никога не е подкрепял президентски кандидат в своите 175 години история. Тази година сме принудени да го направим. Не предприемаме този ход с леко сърце".

Политическата подкрепа за кандидат-президента Джо Байдън се приравнява с "добра наука" и "следване на данните".

Това, което може би е най-шокиращо относно този текст е, че изкарва списък с преимуществено политически цели, уж в името на науката.

Независимо дали авторите разбират или не последствията, логиката на материала ни предоставя тежък и значителен удар. В същото време този удар е нанесен не върху обявената им цел, по начина, по който те предполагат.

Вместо това, самата възможност за научни изследвания е истинската жертва. Редакторите са пропуснали на фундаментално ниво реалността пред тях, а именно, че политизирането на познанието и науката не води до свобода на мисълта и откритията.

Вместо това, то води до абсолютизиране на политиката.

Защитата и разцвета на научните изследвания, които са нужни, се изпускат измежду интелектуалните пръсти на редакторите на Scientific American. Общо казано, научните и медицински изводи не са сигурни по редица въпроси, както експертната класа би искала хората да повярват.

Авторите предполагат и не се свенят да защитават изводи, които се нуждаят от по-големи нюанси, от тези които са предоставени или намекнати. Един такъв пример може да се види в защитата на ефективността на маските от страна на редакцията.

Може би наистина маските могат да защитават хората от пренасянето на САРС-Ков-2. В същото време има и доста силен аргумент, че има цял корпус от научна и медицинска информация, който отхвърля настоящия наратив относно маските и тяхната ефективност.

Дори Световната здравна организация призна, че няма достатъчно доказателства за ефективността на маските. Освен това, изследване от 2006 г. на ефективността на мерките за контрол над пандемията на инфлуенца стига до извода, че има твърде малко данни, които биха подкрепили ефективността на маски N95 извън средата на болниците.

Има доста аргументи, които да подкрепят контрапункта на този редакционен материал, който е че ефективността и капацитетът на маската варират от незначителност до умерена полза при превенцията на разпространението на респираторни вируси като САРС-Ковид.

И докато този специфичен случай с маските си заслужава да бъде разгледан в по-големи детайли, не трябва да разводняваме по-голямата тема в случай. Връщайки се към мета-изследването на Йоанидис, можем да кажем защо е толкова трудно да се твърди нещо с научна точност.

Големите и фундаментални открития, които придвижват прогреса напред са изключително трудни и редки. И все пак, истинският потенциал на научното познание може да съществува само в режим, който не се стреми да политизира реалността, нито пък да промени същността на обектите на различните научни дисциплини.

Доста странно, но редакторите на Scientific American не са доказали, че науката и данните ще бъдат защитени при президентството на Байдън.

Това, което те ни показват е, че науката ще получи разрешение да потвърждава само тези изводи, които прогресивната политическа доктрина й спуска.

Ако говорим конкретно за тази церемония на политическата коректност, то можем да цитираме философа и моторен механик Матю Кроуфорд, който се чуди следното:

"В кой момент политическата коректност стана просто фасада и набор от догми, в които всъщност никой не вярва, но които са полезен инструмент за социален контрол?"

Трябва да действаме срещу доминиращия наратив, който обгражда науката, която също се е превърнала в "полезен инструмент за социален контрол". Това, от което се нуждаем е възстановяване на практиката на научното изследване, кореняща се в смирението и потвърждението на факта, че истината е нещо, което се открива.

Науката не е просто инструмент за прилагане на нашата воля върху реалността. За да цитираме Йоанидис и Салтели, ще кажем, че науката ще се върне към истинската си цел само тогава, когато стане способна да надмогва политиката.

Превод: СМ