/Поглед.инфо/ В Съединените американски щати демокрацията унищожи демокрацията. Продължете да четете и ще разберете какво имам предвид.

Когато говоря за Съединените щати като за демокрация, обикновено една група читатели ме информират, че Америка е република, а не демокрация.

Но те са изостанали назад във времето. Съединените щати са родени като република, но линкълнските републиканци са ценили империята повече от републиката.

Те са унищожили републиката, като са попречили на сецесията на южните щати, употребявайки военна сила.

Щом щатските права са били смазани, другите части на структурата, изградена от бащите-основатели на републиката, са били премахнати лека-полека.

Жените и хората, които не са били собственици на имущество са получили правото на глас. Американският Сенат е бил избран вместо да бъде назначаван от щатските законодателни органи.

И днес човек буквално не е нужно да бъде гражданин, да има лична карта или дори да бъде жив, за да гласува в Съединените американски щати.

Днес всичко, което остава от изборната структура дадена ни от бащите-основатели е Изборната колегия.

Можем да дебатираме до безкрай точния преход от република към демокрация, но не това е целта на материала ми.

Американската република беше демокрация на мъже, които притежават земя. Вотът беше ограничен до мъже, които притежават земя, защото Бащите-основатели искаха да защитават собствеността от правителството.

За да успеят в това, вотът трябваше да бъде ограничен до тези, които имаха залог в системата.

С унижожението на републиката от републиканците на Ейбрахъм Линкълн, дефиницията на залога в системата се промени от защита на собствеността от правителството до употребата на правителството за ограбване на собствеността.

Един човек, един вот, но два различни интереса при демокрацията.

Тези, които имат имущество гласуват за да го защитят. Тези, които нямат имущество гласуват за да го отнемат и да го употребяват за собствени цели.

Докато демокрацията на собствениците е стабилна, тази на "един човек, един вот" не е.

В Америка днес хората без деца трябва да плащат данъци върху имуществото си за да плащат за индоктринацията в държавните училища, която се извършва върху чуждите деца.

Хората плащат училищния данък, но в същото време може да са принудени да ипотекират или пък да имат само минимална собственост на имоти.

С други думи, те не са истински собственици, но биват таксувани като такива.

И после идва и данък доход. Малцина американци, въпреки десетилетията на инструктажи, разбират, че данък доход означава правителството да има собственическа претенция върху труда ви.

Нещо много подобно на "правото на употреба" на феодалните лордове над труда на крепостните селяни. Или пък на робовладелците над труда на робите.

Тези претенции са само частнично претенции. Като например данък доход, който никога не е е бил сто процента.

Ако феодалният лорд се опита да извлече повече от една трета от труда на крепостния селянин, селяните няма да се възпроизвеждат и ще се разбунтуват.

Робите през деветнадесети век са много по-продуктивни заради по-добрата технология. Поради това им отнема само половината от собствения им труд, за да могат господарите им да ги отглеждат и да се грижат за тях.

Това позволява другата половина от труда им да бъксе експроприирана от собствениците.

Много "свободни" американци са изживяли маргиналните данъчни нива от тези мащаби.

Сигурен съм, че бащите-основатели биха смятали данък доход за крепостничество или робство.

В една република, особено такава каквато са създали нашите бащи основатели, грижата за бедните и слабите лежи на плещите на църквите и обществата като Салвационистката армия.

Те се справят по-добре отколкото преразпределящите правителствени агенции и правят ненужна употребата на демокрацията, с цел гласуване отнемането на чуждото имущество.

Но този вид върховна демокрация беше премахнат още с войната на Ейбрахъм Линкълн срещу Юга.

Човек може би си мисли, че не може да стане по-зле, отколкото принципа "един човек, един вот", който ни беше наложен от линкълнистките републиканци, но ето, става.

Изборната измама, която преживяхме на 3 ноември на провелите се президентски избори ни дава да разберем, че демократите, преститутките, републиканците от естаблишмънта, като Бил Бар, Мит Ромни, държавният секретар на Джорджия Рафенспергер, ценят премахването на аутсайдера Доналд Тръмп много повече, отколкото честния вот.

Моят притеснен извод е, че не само, че сме изгубили отговорната демокрация за една безотговорна, но сме изгубили дори и тази на принципа "един човек, един вот".

Когато Рим стигна до това ниво, решението за него беше Цезар.

Ако няма дори "един човек, един вот" контрол над правителството, то няма върховенство на закона.

Законът се превръща в това, което служи на владетелите или тези зад тях, които дърпат струните. Вече изживяваме точно това в Съединените щати.

Справедливостта вече не служи на справедливите.

Тези, които разкриват загубата на гражданските свободи или загубата на защитата на закона, като Джулиан Асандж и Едуард Сноудън биват преследвани.

Преследват ги точно както някога са преследвали Март Тулий Цицерон - известния римски политик и оратор, който се опитва да спаси римския народ от опресията, но плаща с живота си.

Американците са индоктринирани да вярват, че репресирани малцинства, като Барак Обама, са нашата надежда.

Но режимът на Барак Обама не преследваше престъпниците. Не, неговият режим преследваше тези, които приличат на Цицерон в нашето общество.

Превод: СМ