/Поглед.инфо/ Администрацията на Байдън направи първите си стъпки в политиката на санкциите. На 19 януари Министерството на финансите на САЩ наложи санкции за блокиране на финансови средства срещу редица лица, компании и кораби. Най-голям брой блокирания са направени на венецуелска тема - 3 лица, 13 компании и 6 кораба. Основната цел на санкциите в този случай е да се предотврати износът на венецуелски петрол. Посредническите компании, които попаднаха под санкциите, са базирани в различни страни - в самите САЩ, в Италия, в Панама, в Малта, във Великобритания, Швейцария и Русия. Блокираните кораби плават под флага на Камерун, Русия и Либерия. По руско направление бяха въведени блокиращи санкции за спиране на проекта „Северен поток-2“. Корабът за полагане на тръби "Фортуна", както и собственикът му КБТ-Рус, бяха включени в списъка на SDN.
Подобни целеви мерки по рутинен начин са съвсем очаквани и вероятни. Министерството на финансите редовно ще разширява „черните списъци“ в други ключови области на санкционната политика - Иран, Северна Корея, Куба, Китай, както и функционални теми - тероризъм, борба с трафика на наркотици, права на човека и т.н.
Всички тези ограничения обаче се основават или ще се основават на вече съществуващи правни механизми. Джо Байдън и Конгресът все още не са създали нови санкционни режими. И тук най-вероятно предстои известно преразглеждане на съществуващата политика. Малко вероятно е да доведе до радикални качествени промени във всички азимути, но може да се очаква да коригира редица важни подробности.
Първата важна област са санкциите срещу Китай. Администрацията на Доналд Тръмп сериозно увеличи качеството и количеството на ограничителните мерки срещу Китай. Основните теми са ограничаването на КНР в областта на телекомуникациите и военно-индустриалния комплекс, ситуацията в Хонконг и правата на етническите малцинства в Китай. Американско-китайските противоречия набраха висока скорост и радикалната ревизия на съществуващата парадигма няма да се случи в близко бъдеще. В същото време е възможен известен напредък към разведряване.
На първо място, вероятно е намаляване на антикитайската реторика по отношение на епидемията КОВИД-19. Ако Тръмп беше непримирим критик на Пекин, тогава Байдън ще заеме по-умерена позиция . Освен това епидемията се забавя и тук няма много смисъл от ескалация. Байдън също може да преразгледа или да отпусне най-противоречивите забрани на своя предшественик срещу китайските електронни платформи. Освен това ефектът от президентските укази върху “УиЧат” и “Тик-Ток” е спрян от американските съдилища. Затоплянето тук обаче ще бъде ограничено от съществуващата законодателна рамка. Някои ограничения срещу компании като “Хуавей” или ЗТЕ са залегнали в законодателството. Засега няма признаци за промяна в американската позиция по отношение на телекомуникационните, индустриалните и технологичните компании, които американците смятат за „китайски комунистически военни компании“ или действащи в интерес на „крайните военни потребители“. Байдън също е малко вероятно да преразгледа политиките за Хонконг и етническите малцинства. Санкциите в тези области са залегнали в закон. Освен това демократите са по-чувствителни към проблемите на правата на човека. Друго нещо е, че е малко вероятно индивидуалните санкции да навредят много на Китай и неговата икономика. Във всеки случай политиката на санкции ще бъде подчинена на общата логика на отношенията с Пекин. Тук съществуващото положение ще бъде под силно влияние, но не може да се изключи преосмисляне на логиката на отношенията.
Що се отнася до Русия, самата логика на отношенията е малко вероятно да се промени. Обявеното удължаване на Договора за СТАРТ-3 е положително развитие. Но е малко вероятно да повлияе на разрешаването на други противоречия, а оттам и на санкционната политика. Освен това в руската посока се натрупаха редица „токсични активи“, които потенциално биха могли да се превърнат в претекст за нови санкции. Тук става дума преди всичко за "случая Навални" и за инциденти в киберпространството. Все още не са наложени санкции по „случая Навални“, въпреки че съответните инициативи и призиви вече се появиха в Конгреса. Тук е възможно да се повтори алгоритъмът на санкциите на ЕС (точкови ограничения за някои високопоставени служители) или по-суров подход, в зависимост от по-нататъшното развитие на събитията. Възможни са и целенасочени санкции за киберинциденти. Въпреки това администрацията все още не е формулирала окончателно становище относно неотдавнашното хакване на държавните електронни системи и ролята на Русия в тези събития.
Възможни са положителни промени по отношение на Иран. Администрацията на Тръмп направи всичко възможно, за да унищожи чедото на дипломацията на Барак Обама - иранската ядрена сделка. Тръмп не само върна всички вдигнати по-рано санкции срещу Техеран, но и значително увеличи натиска върху финансовия, металургичния, енергийния и редица други сектори на иранската икономика. Вероятно Байдън ще се опита да върне Америка в СВПД. Това няма да е лесно. Големият въпрос е какво ще се случи с наследството на санкциите на Тръмп? Ще бъдат ли отменени, прекратени или променени санкциите? При какви условия ще се направи това? Например, дали подновяването на оръжейното ембарго ще се превърне в такова условие? Във всеки случай се отваря определен прозорец на възможности в иранска посока.
През следващите месеци Вашингтон ще калибрира ключови външнополитически цели и начини за тяхното постигане. Икономическите санкции са един от най-важните инструменти на външната политика на САЩ. Приспособяването им ще се извърши в зависимост от стратегическите настройки на политиката спрямо ключови съперници на международната сцена. Самите съперници също едва ли ще седят със скръстени ръце. Пекин, Москва и другите столици ще вземат предвид опита от „виражите“ на американската политика, полагайки основите на своите насрещни ходове в случай на нови крайности.
Превод: В. Сергеев