/Поглед.инфо/ Борбата в САЩ не е между Тръмп и Байдън, а между националистите и глобалистите. Но това не е само борба за власт в Съединените щати. Като се има предвид позицията на Америка като макар и падаща, но все пак супердържавата, която послужи като фундамент за събирането на „единно човечество под единно правителство“, това е борба между два пътя за развитието на света като такъв.
Ето защо планетата следи отблизо резултата от американските избори - тревожи се, залага и се опитва да предвиди хода на събитията. И въпреки цялата драма на случващото се, въздействието на изборните резултати върху Съединените щати отедна страна, и останалия святот друга, все още не е много различно - въпреки че американците избират своя президент, а всички останали просто наблюдават.
В продължаващата конфронтация миналото се сблъсква с бъдещето: изчезващата отслабваща сила се бие с нова, набираща мощ.
Нима остаряващият националист Тръмп губи от глобалиста Байдън, патриотизмът отстъпва място на нивелиращия всички и всичкопостхуманизъм, в който няма родина, няма семейство, няма мъже и жени?
Точно обратното - именно глобализмът, изгубил всичко и всички със своя „нов морал“, се опитва да измами историята и народите, иска да удължи живота си, отстранявайки от пътя си бунтарските и пробуждащи се национални чувства. Манипулациите могат да изберат Байдън за президент на Съединените щати, но с помощта на тях е невъзможно не само да се отстрани Тръмп, но и - най-важното - е невъзможно да се промени посоката на историята. Нито в Америка, нито в целия свят.
Да, изначално САЩ бяха много специфична национална държава - продължение на Европа, предимно дори от англосаксонски произход. През миналия век САЩ все повече се превръщаха в работилница за сглобяването на „единния световен ред“, тоест в ембрион на глобална империя, която трябваше да контролира целия свят.
Противоречията между интересите на САЩ като национална държава и като глобална империя от нов тип непрекъснато се засилват - особено след разпадането на СССР, когато глобалистите повярваха в способността си да изградят „новия свят“ с ускорени темпове.
Бунтът на национална Америка беше само въпрос на време - и веднага щом машината за глобална експанзия започна да се разклаща, условните американски изолационисти (онези, които вярват, че Америка трябва да се занимава преди всичко със себе си) започнаха контранастъпление.
Те бяха много зле оформени и представени в американския елит и именно затова изразител и говорител на техните интереси стана Доналд Тръмп, който никога преди не се занимавал с политика. Милиардер и телевизионна звезда, но напълно чужд човек за все по-глобализиращия се американски истеблишмънт.
Тръмп стана президент на САЩ, за ужас на преобладаващото мнозинство от управляващите елити, които отдавна са престанали да възприемат Америка като нещо ценно и важно сами по себе си. Той ни пречи да управляваме света –значи долу, да се маха!
Но по времето, когато Тръмп беше избран, вече нямаше никакъв шанс да продължи да управлява света именно този елит, който просто се беше затворил в себе си и не се интересуваше от Америка, не разбираше нито собствената си страна, нито останалия свят.
Щатитеокончателно загубиха борбата за глобалния световен ред (това стана отчетливо видно още през 2008-2014 г.) и се изправиха пред реалната заплаха да загубят собствената си държава. Именно интуитивното разбиране на Тръмп за това, го направи президент на САЩ, защото толкова много американци се чувстваха по същия начин.
Не Тръмп беше причината за разделението и кризата в САЩ, както твърдят враговете му, напротив - той се превърна в реакция на болестта и в опит да се излекува и спаси и без това почти обречената държава.
Сега се опитват - и все по-успешно - да му отнемат втория мандат. Глобалистите мислят (или по-скоро се опитват да уверят в това всички), че по този начин те ще върнат Америка на правилния път - както в страната, така и на световната сцена. Но влакът им отдавна си замина. Американското общество не е просто разделено. То се разделя на тези, които имат вяра, ценности и традиции, тоест желание и стремеж да се запази националната държава, и тези, за които държавата в сегашния си вид не представлява никаква стойност.
На теория вторите може и да победят първите - ако американската глобална експанзия се задълбочи и разшири и супер печалбите от неяпозволят да се поддържа и дори да се подобрява стандартът и качеството на живот на американците. Това частично ще приспи патриотите и ще позволи тихичко и спокойно да продължава ревизирането на ценностите и преструктурирането на националната държава в необходимото на глобалистите направление.
Но на външната арена Вашингтон се справя дори по-зле, отколкото у дома. Въпреки че те все още са най-силната световна държава, глобалният американски атлантически проект се срива. Вече никой не вярва в него, дори и самия Запад.
Възходът на националните чувства и настроения в Европа, която преживяваше подобни процеси (макар и на по-ранен етап), символично започна паралелно с идването на Тръмп на власт. И въпреки че досега атлантистите до голяма степен са успявали да събарят или държат под контрол вълната на европейския национализъм, самият процес на антиглобализъм е вече е неудържим.
Но много по-важно от вътрешните проблеми на Западае това, което се случва в света като цяло. И в него изграждането на нов, пост-американски световен ред набира скорост: формират се хоризонтални връзки между ключови центрове, всеки от които става все по-силен и по-автономен от вече обречения „център за упровление на глобализацията“.
Американските телевизионни канали и социални мрежи могат да прекъснат излъчването на речта на президента на САЩ или да маркират неговите туитове като фалшиви. Американските банки могат да уредят финансова блокада на Иран, а американските безпилотни летателни апарати все още могат да убиват хора в Йемен.
Но властта на глобалистката Америка както над света като цяло, така и над собствената й държава ще намалява с всяка изминаваща година. Това не е бърз процес, нотой може да бъде значително ускорен от вътрешните сътресения и отслабването на САЩ.
И присъждането на победата на Байдън (ако Тръмп все пак не успее в съдилищата да постигне повторно преброяване) ще бъде просто огромна стъпка към отслабването на Америка. Защото устойчив реванш на глобалистите е невъзможен дори на вътрешноамериканско ниво: на тях не им се доверява собственото им население, което иска елитите да „ремонтират“ страната, а не света.
Отнемайки Белия дом от Тръмп, „дълбоката държава“ няма да успее да преформатира обратно ситуацията: искането за „източване на блатото“, което между другото звучеше не само от устата на Тръмп, но и от противоположния лагер - от популярния демократически сенатор Бърни Сандърс - само ще се засили. Дори ако настоящият период на смут - до прехвърлянето на властта - приключи с нищо, национална Америка ще изчака нов случай и възможност да се справи с дискредитираната политическа класа.
Този случай ще се появи след две години (в междинните избори за Конгрес) и особено през 2024 г., когато 78-годишният Тръмп ще може триумфално да се завърне в Белия дом. Освен това към този момент не само позициите на САЩ на световната арена ще бъдат значително отслабени (това е напълно обективен ход на нещата, вече малко неща зависят от стратегията на Вашингтон), но и покривът на самата американска къща ще протече още повече. А ремонтирането на Съединените американски щати ще бъде още по-трудно - ако не и невъзможно.
Но Тръмп поне се опита да го направи.
Превод: ЕС