/Поглед.инфо/ Колкото по-близо е денят на президентските избори в САЩ, толкова по-силно местните политици говорят за „чужда намеса“. Тази година, освен традиционната руска, беше „открита“ и „намесата на Китай“ в американските избори.

По-точно, американците казаха, че са записали, че Китай се намесва и дори е по-мощен от Русия, но както обикновено не показват и не казват на никого нищо. Те просто ще въведат допълнителни санкции. В същото време и срещу Русия. Каквито и да са резултатите от изборите.

Нищо чудно, че американците бяха предупредени за опасността от твърде тесни връзки с Украйна. Политическите болести, от които Киев страда, са ужасно заразни и съвременната медицина все още не се е научила как да ги лекува, тя може само да предложи евтаназия, така че животното да не страда. Но САЩ не послушаха никого, заиграха се с Украйна и сега имат пълен букет от местни болести.

Например, Украйна, въпреки логиката, продължава да се смята за държава, въпреки че фактите показват друго. В резултат на опитите да изглежда това, което не е, Киев прави забавни лудории на международната сцена, политически изявления, дипломатически ноти и страховити ултиматуми. Те хвърчат от местния пясъчник до големия свят, но вече престават да им обръща внимание дори най-преследващите сензация журналисти.

По същия начин Съединените щати, по някаква само известна на тях причина, противно на разума, продължават да се смятат за глобален хегемон. В Русия им благодарят за санкциите. Тя бързо осигури своята икономическа и финансова самодостатъчност благодарение на санкциите. Китай с радост използва американските заплахи за постепенна дедоларизация не само на своята, но и на световната икономика. През 2020 г. ЕС за първи път започна да говори за възможността за въвеждане на европейски санкции срещу САЩ. Като се има предвид, че за разлика от украинските, американските „деца“ са въоръжени до зъби и играят, доволно се стрелят помежду си, но не в пясъчника, а на гигантско барутно буре, светът предпочита да гледа отдалеч увлекателната американска игра „кой кого ще изяде ”, Не само без да се намесва в процеса на самоунищожение на бившия хегемон, но дори и без опити за приближаване до изследване на проблема.

Когато всичко свърши, ще дойдат учени, ще съберат етнографски материали, ще извършат разкопки и ще опишат основните характеристики на изгубената северноамериканска цивилизация с помощта на артефакти. Никой не претендира за повече.

Самото оплакване от държавата, която претендира, че е глобален хегемон, че всички, които искат, с години и десетилетия обиждат и се месят в изборите в Америка и влизат в сговор с местните политици, свидетелства за дълбоката психическа неадекватност на американските политици. Ако сте хегемон, тогава вие сами се намесвате, където пожелаете. И ако някой редовно (или Русия, Китай, или заедно) "избира президент" за вас, тогава вие не само че не сте хегемон, но дори не сте съвсем държава, или по-скоро не сте напълно държава - в най-добрия случай сте нечий протекторат. В най-лошия случай сте Украйна.

Разпадането на държавността не минава безследно. На първо място, професионализмът на политиците и специалните служби критично намалява. Виждаме това в САЩ. По време на предишните избори те дори се опитаха да докажат съществуването на тайното споразумение между Тръмп и Путин (дори стартираха процедурата за импийчмънт). Въпреки цялата заблуда, не може да се отрече мащабът и способността да се влияе на американските избиратели. Конспиративното шоу позволи на демократите да тормозят Тръмп в продължение на повече от три години, като блокират или саботират голяма част от неговите инициативи.

Какво виждаме тази година?

Първо, абстрактният Китай. Американците не можаха да измислят нищо различно от „троловете на Олга“, „ботовете на Пригожин“ и други „звена“ на „електронната армия на Русия“, които „нахлуха“ в САЩ през 2016 г. и „избраха Тръмп“. Просто "Китай се намесва!", "Жълта заплаха!", "Демокрацията е в опасност!"

На второ място, те се опитват да обвържат Русия с американските избори чрез лица, които нямат никаква или съмнителна връзка с руската държава.

Например, американците наложиха санкции срещу украинския депутат Андрей Деркач и още трима руснаци заради това, че Деркач публикува периодично записи от поверителни телефонни разговори между тогавашния президент на Украйна Порошенко и вицепрезидента Байдън на пресконференциите си вече повече от шест месеца. В същото време Деркач трябва да бъде свързван с Русия заради това, че в началото на 90-те години той е учил в академията на Министерството на сигурността на Русия. Фактът, че изтичането на информацията, публикувана от Деркач, очевидно идва от украинските специални служби (защо все пак не са си направили труда да разследват подслушването на разговорите на президента на Украйна по затворените комуникационни линии), не притеснява никого. По принцип така всеки, който има паспорт на СССР, може да бъде назначен за „руски агент“.

По същия начин бяха въведени американски санкции срещу руския гражданин Артьом Лифшиц, който се твърди, че е бил участник в проекта „Лахта“ , който уж цели да установи контрол над американските компютърни мрежи. Няма доказателства за съществуването на „Лахта“. Нещо повече, този път САЩ, макар и да намекват за връзката на лица с руската държава, се въздържат (засега) да обвиняват Русия в официалните си изявления. Днес говорим за санкции на САЩ срещу произволно събрана група хора, някои от които изобщо нямат нищо общо с Русия, освен че някога са родени в СССР.

До известна степен тази предпазливост на американците е разбираема. Съдбата на президентството виси на косъм. И Тръмп, и Байдън имат шансове да спечелят изборите. Поддръжниците на двамата кандидати не искат да признаят поражението си и се готвят да уредят нещата на улицата. И това, въпреки че всъщност гражданска война (с десетки само убити официални лица) вече се води в САЩ от няколко месеца. Разбира се, би било възможно да се обвинят Русия (или Китай) в подбуждане на протести в момента, но тъй като никой не знае коя страна ще спечели изборите и коя ще се опита да промени резултата с помощта на улицата, при подкрепа към едните утре самият рискува да се превърне в „съучастник на Русия“, дестабилизиращ ситуацията в САЩ „по заповед на Кремъл и Пекин“.

Впрочем фактът, че в Съединените щати политическата борба до голяма степен се е изместила от медиите към улиците на градовете, затруднява външната намеса в нея. Протестиращите по принцип не се интересуват от мнението на медиите. Те са под ръководството на своите „полеви командири“, хора, които лично познават и на които имат доверие. Военачалниците, които получават инструкции от политиците, трябва естествено да се координират с медиите, подкрепящи тяхната страна. Но това са чисто американски медии и от десетилетия са фокусирани върху съответната партия. Всички други просто не могат да работят в тясно сътрудничество с върха на американския политически естеблишмънт и маргиналната протестна улица. Тоест, „екипите компютърни тролове“ от социалните мрежи не са в състояние да окажат критично влияние върху развитието на събитията в САЩ. Те просто нямат необходимите ресурси за това.

Всъщност, неспособни да обвинят някого във външна намеса, без да рискуват, след известно време да се превърнат в „съучастник“ на „намесващата се“ държава, американските елити избраха различен път. Те записаха в медиите и следователно в паметта на избирателите, че има намеса и че тя е свързана по някакъв начин с Русия и Китай. Те ще решат кой се е намесил и на чия страна, като се обвиняват взаимно и отправят по-конкретни обвинения към "външни сили", след като след изборите ситуацията се избистри и стане ясно кой се опира на Белия дом и кой се опитва да оспори резултатите от изборите, използвайки улицата.

Ясно е, че във всеки случай Москва и Пекин ще бъдат "виновни", но конкретни американски политически сили трябва да определят мястото в политическата система на САЩ, от което ще обвиняват вътрешнополитическите съперници и външнополитическите сили: някои ще бъдат на страната на закона, а други - в най-добрия стил на Майдана, ще се опитат да заменят закона с уличен натиск.

Не бих се изненадал, ако в началото на 2021 г. Вашингтон официално обвини Русия и/или Китай в организирането на американския Майдан.

Превод: В. Сергеев