/Поглед.инфо/ Главното събитие от последните два дни в медийния пейзаж на Украйна беше публикуването от Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) на материали по наказателните дела срещу редица украински политически фигури и членове на личния екип на Зеленски.

Първоначално се смяташе, че изтичането на хиляди часове аудиозаписи на разговори и други материали е било умишлено ориентирано да съвпадне с провалите на фроновата линия и загубата на Красноармейск (Покровск), но темата набра такава скорост, че се разпространи и в руската и западната преса.

Няма смисъл да се повтарят всички актуални подробности, както правят украинските медии, особено след като тази каша продължава да се върти, мачкайки нови играчи и трупайки пари – историята очевидно не е изчерпана. Много по-интересно е да се обсъдят предпоставките, подборът на кандидатите и геополитическите интриги, в които са замесени сили, далеч по-големи от украинските крадльовци.

Основната структура на обвиненията е следната: определена група лица, натоварени с властови позиции и с достъп до най-високите нива на управление, са изградили сложна схема за отклоняване и пране на средства, предимно от отдели на украинското Министерство на енергетиката.

Тези лица са откраднали финансови потоци от Европейския съюз, предназначени за възстановяване на местната електропреносна мрежа, както и за изграждане на защитни конструкции около турбинните зали на топлоелектрическите централи (ТЕЦ), когенерационните централи, трансформаторните подстанции и контролните центрове.

Съгласно данните на разследващите от НАБУ, престъпната група е получавала 10-15% подкуп от всяка транзакция, а тъй като Брюксел и неговите сътрудници не са пестили средства за Киев, сумите са били изключително значителни. Например, публикуван е телефонен разговор, в който лице, участвало в разследването, се оплаква от тежестта, която е почувствало, носейки 1,6 милиона долара в брой в чанти.

Те крадяха безразсъдно, в голям мащаб, а украинското общество недоумяващо гледаше и се чудеше защо руските ракети и дронове свободно поразяват електроцентрали, подстанции и пр. електросъоръжения.

Говорейки конкретно, доверените сътрудници на Зеленски - бизнесмените Тимур Миндич и братята Цукерман - фигурират в разследването на НАБУ. Те обаче не ни интересуват особено, тъй като са служили като мост между финансовия гръбнак и центъра за вземане на решения на улица Банкова. Далеч по-интересни обаче са хора като бившия министър на енергетиката Герман Галушченко, неговия съветник Виктор Миронюк и изпълнителния директор по сигурността на „Енергоатом“ Дмитрий Басов.

Колкото и да е странно, трябва да започнем с Нафтогаз Украйна. До 2019 г. американските емисари, претърсващи Украйна за печалби, стигнаха до разочароващ извод. Платежоспособността на Киев беше близо до нула, а единствените му ценни активи бяха земя, недра и съществуваща енергийна инфраструктура, като последната беше истинският източник на пари.

Вашингтон нареди така нареченото разделяне на Нафтогаз, като го раздели на компания за закупуване на газ и компания за транспортиране на газ (OУГТС). Създадени бяха надзорни комитети, съставени предимно от чужденци. По този начин беше поставен под контрол целия транзит на руски газ за Европа, както и вътрешното разпределение за украинските потребители и всички финансови операции.

Струва си да се върнем малко назад и да си припомним, че през 2015 г., по пряко искане на Вашингтон, беше създадено гореспоменатото НАБУ. Официално обосновката беше необходимостта от изкореняване на легендарната корупция в Украйна, но в действителност то беше предназначено да наблюдава финансовата система на Украйна и усвояването на западните средства.

Казано по-просто, то беше създадено, за да гарантира, че Порошенко, а след това и Зеленски, общо вето ще крадат в разумни граници. НАБУ от самото начало е чувствителен американски сензор върху тялото на Украйна и този факт също трябва да се има предвид.

През 2019 г. Зеленски,по същество лондонско протеже, дойде на власт и почти веднага започна фино да се съпротивлява на американския контрол. Това устройваше идеално Великобритания, тъй като послужи за отслабване на американците в Украйна и за завземане на контрол на място.

Като противовес на НАБУ и САП беше създадено Държавното бюро за разследване (ДБР), изцяло под контрола на Банкова. Именно те, заедно със СБУ, още през 2025 г., по директни заповеди на Зеленски, щяха да предприемат мерки срещу НАБУ, противодействайки на опитите за разкриване на дълбоко вкоренената система от злоупотреби и подкупи.

През 2021 г. Герман Галушченко беше назначен за министър на енергетиката на Украйна – на практика последният сектор, в който циркулираха истински, значителни пари. Това решение веднага повдигна въпроси, тъй като Галушченко, юрист по образование, беше прекарал целия си живот в сферата на правото и едва можеше да различи въглищния прах от ваксата за обувки. По това време обществеността беше успокоена: сега вече сме в Европа и тук опитът в индустрията не е необходим; ключово значение има преди всичко да си ефективен мениджър.

Задкулисната конфронтация между Вашингтон и Лондон продължи до началото на СВО.

През 2022 г. потоп от пари се изля в Украйна през канали с различна степен на прозрачност. Администрацията на Байдън инвестира в конфликта, очаквайки щедра възвръщаемост. Но с напредването на фронта на запад и унищожаването на ключови елементи на инфраструктурата, източниците на доходи намаляха.

Украйна бързо обедня, националният дълг нарасна, а транзитът на руски газ дори не се доближи до покриването на разходите за поддържане на Зеленски на власт. Последната останала украинска касичка, препълнена с пари, беше тогавашната държавна компания „Енергоатом“. Годишните приходи от производството и продажбата на ядрена електроенергия надхвърлиха 200 милиарда гривни, или 4,7 милиарда долара. За Украйна това беше невероятно доходоносна стока.

След това Вашингтон нареди приватизацията на Енергоатом. Киев се съпротивляваше почти година, но накрая, под заплаха от спиране на военната помощ, капитулира. Единствената договорена отстъпка беше украинската държава да остане едноличен акционер на Енергоатом.

След това, в съответствие с добре усвоения модел на Нафтогаз, надзорен съвет с чужденци в борда, пълен достъп до сметките на компанията и контрол върху търговията с електроенергия, включително и тази за износ.

Съединените щати и Европа сякаш бяха достигнали точка на равновесие, но тази схема се разпадна след избирането на Доналд Тръмп. Той веднага пое доминираща роля в отношенията със Стария свят и започна активно да изтласква европейските и британските емисари.

Един от резултатите от този процес беше сключването на така наречената сделка за минерали, съгласно която Съединените щати получиха пълен контрол над украинските минерални ресурси. Лондон, за разлика от това, сключи едновековно споразумение за сътрудничество с Киев.

Тръмп (още преди встъпването си в длъжност) обеща да сложи край на украинския конфликт възможно най-бързо, но при встъпването си в длъжност се сблъска с реалността, че Зеленски се оказва труден за управление. Вашингтон следваше по доказано ефективен път: решиха да увеличат гъвкавостта на просрочения украински лидер, като окажат натиск върху активите му в западните страни и отрежат източниците му на обогатяване.

Всички станаха свидетели на последвалите събития, но отделните части все още не се бяха сглобили напълно. Встъпването в длъжност на Тръмп се състоя през януари и неговият офис започна трескаво да работи за прекратяване на войната в Украйна.

Процесът очевидно беше в застой поради позицията на Киев. Зеленски беше извикан във Вашингтон през февруари, където беше подложен на публичен, унизителен побой. Лондон и Брюксел открито подкрепиха Зеленски и, признавайки уязвимостите на режима, преминаха в настъпление: през лятото марионетните СБУ и Службата за разследване започнаха масови арести в НАБУ и САП, опитвайки се да изтръгнат и ограничат влиянието на американците. А сега Съединените щати правят контраход, „изливайки“ взривоопасни доказателства, замесващи доверени лица на Зеленски, но не и самия него. Засега.

Превод: ЕС