/Поглед.инфо/ Идеята на Доналд Тръмп да купи Гренландия от Дания няма шанс за успех. Тази идея обаче не е възникнала случайно у Тръмп - САЩ придобиват почти половината от своята територия срещу пари. Американският президент действа като бизнесмен: ако нещо може да донесе ползи, то трябва да се купи. Следователно през XXI век практиката на купуване и продажба на територии може да се върне отново.

Америка няма да може да купи Гренландия - тази автономия в рамките на Дания е на път към независимост, а търговията с територии вече излезе от мода и практика. Въпреки че през цялата история на човечеството продажбата на част от собствената територия е нещо обичайно за тези, които са я притежавали: монарх (т.е. държава), компания или племе. Едва през миналия век, когато концепцията за държавния суверенитет се отделя от личността на суверена и се свързва с условната демокрация, търговията на територии става неприлична.

Но самите САЩ помнят как са придобили почти половината от своята територия срещу пари. Ясно е, че в началото това са просто покупки от индианците, както правят английските, холандските и други колонисти (като започнем от легендарната покупка на Манхатън за мъниста на обща цена от 24 долара). Но дори когато Съединените щати придобиват независимост от Великобритания, практиката на купуване само се засилва: от 1803 до 1917 г. щатите купуват милиони квадратни километри.

Най-голямата е първата покупка - Луизиана от Франция. Тази територия сега е заета от 13 щата. От тогава земя е продавана на американци от испанците (два пъти), руснаците, мексиканците (също два пъти), датчаните. Ясно е, че не всичко е продадено по собствена свободна воля. Мексиканците губят война срещу САЩ и 25 милиона долара, платени в средата на 19 век, са предназначени само за подслаждане на горчивото хапче. През 1898 г. Испания продава Филипините на Щатите и в същото време се отказва от Пуерто Рико и Гуам (които веднага се присъединяват към американците) не от добър живот, а от загубата на военните операции срещу САЩ.

Продажбата на Аляска е доброволна, както и последната голяма сделка, сключена през 1917 г. с Копенхаген - тогава Вашингтон купи датската Западна Индия за 25 милиона. Сега това са Вирджинските острови - „неприсъединената организирана територия на Съединените щати“ (като Пуерто Рико или Гуам), тоест не е част от Съединените щати, а е американско владение.

Ясно е, че днес не е възможно да се купи Гренландия от Дания дори за половината от размера на датския бюджет ( именно толкова е платено през 1917 г. за Западна Индия): дори 162 милиарда долара няма да съблазняват правителството на Копенхаген. Освен това през последните години Гренландия предприема сериозен курс към независимост. По-голямата част от 57 000-то население на най-големия остров в света вече е недоволна от разширената автономия от Дания и подкрепя партиите в полза на отделянето. В интерес на истината безпокойството за бъдещето на Гренландия, ако напусне НАТО и поиска да премахне американската база или дори започне да се приближава към китайците, е причината за основните притеснения на американците.

Невъзможно е да се купи остров по пътя към независимостта. Но всъщност в света се продават около хиляда острови годишно. Друго нещо е, че те не могат да се сравняват с Гренландия: всички са много малки, необитаеми и купувани от частни лица. А държавите, които ги продават, не се отказват от суверенитета си над тях.

Говорим за малки острови по света. Тонга и Фиджи, Коста Рика и Белиз, Сейшели и Австралия, Гърция и Панама, Бразилия и Канада продават острови. Можете да си купите остров на Вирджинските острови на САЩ и дори във Флорида. Вярно, голям остров с площ от 0,1 квадратни километра ще ви струва около 100 милиона долара.

Такива острови са за милиардери и холивудски звезди (американците, между другото, съставляват над 70% от всички купувачи на острови в света), като Джони Деп или наскоро странно самоубилия се в затвора Джефри Ъпщайн. Ясно е, че американският президент не мечтае в такива мащаб и не е сам. Много сериозни държави не биха отказали да купуват земя за себе си. Но засега трябва да действаме според стандартите на 20-ти век, тоест да вземаме под наем територията, която ни харесва.

Шампионът тук е малката африканска държава Джибути (обитавана между другото от същите сомалийци като в съседната държава, която се разпадна преди почти тридесет години). Докато преди това имаше само френските военни (включително от Чуждестранния легион), през последните години се говори за даване под наем на бази на американците, китайците, японците и италианците се заселиха, турците и саудитците се приближават, говори се за индийците, и разбира се, за Русия. Стратегически важното място в пролива Баб ел-Мандеб, свързващ Червено море с Аденския залив, прави Джибути изключително привлекателен за всички сериозни световни играчи. Властите на Джибути официално не търгуват с родината си, но я превръщат в място за струпване на почти всички основни военни сили в света.

Почти всеки от тях би платил скъпо за намиращия се недалеч от Джибути, малко преди входа на Индийския океан до Аденския залив, остров Сокотра. Островът е близо до Сомалия, но принадлежи на Йемен, който от своя страна е потопен в тежка гражданска война в продължение на осем години, до голяма степен предизвикана от външното, саудитско нашествие. Сокотра е идеално място за военноморска база, а Катар и Обединените арабски емирства (които вече са обвинени в почти нахлуване на острова) са силно заинтересовани от него. Колкото по-лоша е ситуацията в Йемен, толкова по-голям е апетитът на външните играчи, които са сдържани единствено от факта, че всички останали кандидати няма да наблюдават мълчаливо опитите на конкурентите да се утвърдят в Сокотра.

Но концепцията за суверенитет на държавата в сегашното ѝ разбиране не може да продължи много дълго. Например, ако войната в Йемен продължава още пет години, а сомализацията, тоест крахът на една юридически обединена държава напредне, тогава какво би могло да попречи на марионетното правителство да продаде Сокотра на Катар или Емиратите в близко бъдеще? Да, то няма формално да загуби суверенитета си над него, а всъщност да прехвърли контрола върху него в чужди ръце. Само недоволството на основните световни сили. Е, или ако преди това не бъде предаден на Китай, Русия или САЩ, които могат да пренебрегнат възмущението на конкурентите.

Концепцията за държавен суверенитет ще ерозира все повече и повече, и то не само в разпадащите се страни. Самият процес на глобализация стимулира прехода на правителството от държавата към наднационално ниво - ниво на регионални съюзи и междудържавни асоциации. Дори съпротивата срещу западната глобализация ерозира националния суверенитет на малките държави.

Сами по себе си те не могат да оцелеят, затова трябва да прехвърлят икономическите сили, а след това и политическите сили, на нивото съюзи. Когато този процес приключи и в света има около десетина големи наднационални асоциации (като се броят такива цивилизационни държави като Китай, Русия и Индия), процесът на закупуване на територии от малки, неопределени и неуспешни държави ще стане по-организиран.

Междувременно не международното право ще пречи на това, а конкуренцията между суперсилите. В същото време англосаксонците и французите нямат нужда да купуват нищо от никого - след разпадането на Британската и Френската колониални империи те запазват маса от стратегически изгодни острови. А американците повече от сто години създават огромна мрежа от бази за себе си, като окупират, купуват или наемат от Гуантанамо до Окинава. И нямат намерение да позволят на своите геополитически противници да създадат нещо, което поне отдалече наподобява американска мрежа.

Грубо казано, Китай отдавна би купил няколко атола в Индийския океан (от Сейшелите или Малдивите) и щеше да излее бетонни писти там, следвайки примера на онези, които вече е създал в Южнокитайско море. Ако не бяха противопоставянето на Индия, САЩ и Великобритания. Друго нещо е колко още дълго ще могат да сдържат Китай. И въпросът не е, че китайците вече имат много повече пари от американците. Парите сами по себе си не решават нищо в геополитиката - с помощта им можете да фиксирате само военна победа или променен баланс на силите.

Между другото, всички си спомнят защо през 1721 г. Русия купува Прибалтика от Швеция? В резултат на Северната война.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели