/Поглед.инфо/ Съединените щати са страхотна държава в очите на повечето хора по света, мощна сила по отношение на научното и технологично развитие, със сложни финансови системи, индивидуална свобода и културно влияние... – това са само някои от постиженията на страната. Тази силна представа за „велика страна, велика нация“ обаче бе донякъде помрачена от редица събития напоследък, най-вече благодарение на изумителните резултати на американската администрация у нас и в чужбина.

Независимо дали става въпрос за незаинтересованост от научните насоки, дадени от тогавашния най-добър вирусолог за борба с пандемията или за възприетите едностранни подходи, отчуждаващи както нейните съюзници, така и останалия свят, очевидното решение на американската администрация да подкопае основните права на всеки американски гражданин за гласуване по пощата и възраженията срещу мирно предаване на властта, ако се загубят изборите, наистина шокира световната аудитория и постави под въпрос модела на американската политическа система, приветствана като олицетворение на западната демокрация: На кого всъщност служи администрацията, на нейния народ или на елита ?

Отношението към носенето на маски, предложението за постигане на т.нар. стаден имунитет като път за справяне с пандемичната криза, излизането от договорите за преодоляване на климатичните промени могат да отговорят на този въпрос. Още през изборите през 2016 г. известният лозунг на администрацията „да направи Америка велика отново“, резонира у мнозина. Следващите години наистина ни направиха свидетели на постиженията по отношение на икономическите резултати, като БВП и равнището на заетост като цяло. В момента администрацията се бори да поддържа имиджа на силното ръководство, което гарантира, че ще осигури на Америка по-голямо бъдеще, но като прави какво? Първо и най-важно, обвинява Китай за всичко.

Където и да говори администрацията, независимо дали се отнася за избирателната му база, по телевизията или дори в ООН, тя нарича пандемичния вирус китайски (да, дори и днес), твърди, че китайците крадат американски работни места в производството и обвинява за търговския си дефицит с Китай „манипулирането“ на китайската валута. Драмата продължава да се развива, тъй като напрежението се увеличава между двете икономически сили, тяхното сътрудничество, водещо до взаимни печалби, е обект на мрачен обрат. Ситуацията се влоши особено от неоснователните обвинения на Америка и произволните санкции срещу Huawei, последвано от задържането на финансовия директор на Мън Уанжоу и по-скоро принудителните продажби на TikTok на американските компании.

Но дори таргетирането на своите съперници изглежда не е достатъчно за САЩ. С оттеглянето си от Парижкото споразумение за изменението на климата и членството в СЗО, фобията на настоящата американска администрация към глобализацията е очевидна и би могла да отразява само нейната късогледа и самоцелна визия за човешкото развитие, според която, нека го кажем ясно, всички други страни трябва просто да коленичат пред САЩ и да си вземат малки парченца от баницата, докато господарят Америка взема най-сочните късове.

Двигателите на човешкото развитие трябва да бъдат иновациите и сътрудничеството. И само като се справим с общите проблеми в нашия свят с колективна мъдрост и честност, ще можем да направим скок напред и да формираме обещаваща цивилизация за всички. Когато в резултат на глобализацията възникнат предизвикателства, глобалните държави трябва да коригират своите стратегии чрез разговори, систематично планиране и реформи, за да възстановят баланса и да се позиционират по-добре в конкуренцията, вместо да прибягват до потискане и тормоз.

Сега, когато надеждата за многостранно сътрудничество е унищожена от администрацията на САЩ, човек не може да не помисли за надвисналата възможност за нова студена война. Но ако се вслушваме в гласа на хората, не би било толкова трудно да разберем колко отвратителен е остарелият манталитет на студената война, дори самото споменаване за нея, и хората наистина заслужават по-добър живот, който техният лидер трябва поставен на върха в своя приоритетен списък.

С глобални кризи като пандемията и изменението на климата, застрашаващи просперитета ни, администрацията продължава да твърди и да се защитава, че всичко, което е направила, е „заради страната“, като поддържа илюзията, че „науката не знае“, докато горският пожар в Калифорния поглъща квартали, протестите бушуват в цялата страна, а ураганът опустошава бреговите ивици. Е, кой съм аз, за да кажа какъв трябва да бъде лидерът на САЩ и нека Бог наистина благослови Америка.

Авторът е администратор на договор за чуждестранни проекти в Sinopec Corporate Group.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели