/Поглед.инфо/ На 5 юли 2020 г., в деня след честването на 224-ата годишнина от Американската декларация за независимост, малка превъзбудена тълпа свали паметника на Христофор Колумб в Балтимор. С какво се е провинил генуезкият мореплавател в очите на тези активисти? Със своята смелост? С решителността си? С далновидността си? Със стремежа си към знание? А предприемаческия си дух?

Не: най-вероятно младите вандали дори не си направиха труда да се запознаят с пълната биография на откривателя.

Може би те ще уредят шествие в Богота и ще поискат колумбийците да преименуват страната си? Не, защото има по-близка столица (собствената им), където тези бойци на политическата коректност ще могат да утолят жаждата си за политическа деконструкция. Щом като са се хванали за работа, защо не поискат преименуването на града и щата Вашингтон? Нима основателят на страната им не е имал около сто роби, които са работили на плантацията Маунт-Вернон? Възможно ли е да се позволи на столицата на голяма съвременна държава да бъде назована в чест на собственик на роби (макар и тогава покаял се)?

Тези агресивни американски активисти, които между другото приличат на нашите собствени революционери от 1789 г., смятат, че Колумб символизира началото на колонизацията от европейците на новия континент и завземането на земи, които не им принадлежат. Наистина е така. Но те забравят, че цялата история на човечеството се състои от военни завоевания. Глупавите американски студенти смятат, че преди пристигането на европейците индийските племена не са воювали помежду си за ловни полета? Че завладяването на Северна Африка е било безкръвно ? Че монголските нашествия в Азия са преминали мирно? Наясно ли са, че черните крале на Бенин са продавали затворници на търговците на роби и са протестирали срещу забраната за робство, наложена от британската корона през 1807 г.? Както и да е, тяхното невежество не е тяхната основна вина. Те извършват престъпление срещу разума: уреждат морален процес на старото общество през призмата на модерното.

Престъпление срещу човечността“

Историческата деконструкция и покаянието са капани. Те създават условия за манипулация от всякакъв вид. Те засилват разцеплението в западните общества. Те водят до расизъм с обратна ориентация. Крайният им резултат е противоположен на замисленото.

Еманюел Макрон веднъж нарече колонизацията престъпление срещу човечността. Струва ми се, че това е опростена формулировка. В младостта си преживявах при вида на образа на Верцингеторикс, окован във верига. Научих за бруталността на римските легиони. Мечтаех за реванш, когато четях комиксите за Астерикс. Но днес, ако се замисля, ще се радвам на победата на Цезар. Аз като гал се радвам, че бях колонизиран от римляните, получих достъп до техния език, пътища, акведукти, закони и свят.

Наскоро Алжир отпразнува 58-годишнината от своята независимост, а новият му президент, балансиран и компетентен човек, изрази в интервю за «Франс 24», че би искал Франция да се извини за колониалното минало. Защо не, ако такава е цената на конструктивното двустранно бъдеще? Борбата срещу алжирските племена през 1844 г., репресиите в Сетиф през 8 май 1945 г. и разпитите в Чесини през 1957 г. определено не правят чест на френската армия. Но когато става дума за извинения, те трябва да бъдат взаимни. Готов ли е Алжир да се извини за действията на Националния освободителен фронт, за убийството на учителите от Монеро през 1954 г.? За клането в Оран на 5 юли 1962 г.? За изтезанията и убийствата на хиляда харки през 1962-1963 г. в нарушение на Евийските споразумения?

В отношенията между нациите най-доброто решение е да оставим историята на историците. Важно е тя да е написана от сериозни и независими експерти. Събитията, довели до кошмара в Сетиф (френската полиция стреля по мирни алжирски националисти, убийства на невинни европейци, мащабните френски военни репресии) трябва да бъдат спокойно разгледани от френски и алжирски историци. Тогава всичко това трябва да бъде представено на студентите от двете страни, защото това доведе до конфликта през 1954-1962 г.

Покаянието е дегенеративната дъщеря на пуританския морал, то предизвиква само ненавист към самите себе си, когато подкопава единството на демократичните общества и възпрепятства сближаването на нациите.

Рено Жирар (Renaud Girard)

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели