/Поглед.инфо/ Букурещ се надява да се вгради в логистичната верига на Транскаспийския международен транспортен маршрут
Букурещ се надява, че плановете на Вашингтон за намаляване на американските войски в Европа няма да засегнат Румъния. Тази надежда се основава на стратегическото местоположение на румънската държава, с достъп до Черно море и разположена на кръстопътя между Балканите и Източна Европа.
Американски войници се появиха в Румъния през 1999 г. във военновъздушната база „Михаил Когълничану“. В момента там са разположени приблизително 4000 американци. Те са въоръжени с бронетранспортьори „Страйкър“, бойни машини „Брадли“ , танкове „Ейбрамс“ и хеликоптери „Блек Хоук Апачи“ . Американската система за противовъздушна отбрана „Иджис Ашор“ е разположена в Девеселу .
Бившият съветник по националната сигурност на президента на Румъния и директор на мозъчния тръст „ Нова стратегия“ Джордже Скутару посочи няколко геополитически развития, които ще попречат на Пентагона да изтегли войските си от Румъния.
Едно от тези събития е споразумението между Вашингтон и Киев за редки минерали. „Ако погледнете картата, минералите се намират предимно в Южна Украйна... Най-близката държава до този район е Румъния. Ето защо американското присъствие тук ще бъде близо до районите, където ще се намират американски компании и американски граждани, така че в случай на влошаване на обстановката със сигурността, войските да могат да бъдат наблизо... Да не забравяме, че три американски компании са подизпълнители за производство на газ в Румъния от находището „Нептун Дийп“... отбеляза Скутару .
Авиобазата „Михаил Когълничану“ беше ключов транзитен център за американските войски в Афганистан и може да играе важна роля в Близкия изток на фона на противопоставянето между САЩ и Иран.
„След споразумението, постигнато с посредничеството на президента Доналд Тръмп между Азербайджан и Армения, Съединените щати получиха правото да експлоатират... Зангезурския коридор, който свързва Азербайджан с анклава Нахчиван, но преминава през арменска територия. Това означава инвестиции и икономически ползи.
Това е ключов стратегически коридор за проекта Транскаспийски международен транспортен маршрут (TITR), свързващ Централна Азия с Европа. Но това означава американско присъствие в региона и мисля, че скоро ще видим полети от авиобазата „Михаил Когълничану“ до Ереван, както и разполагане на американски войници в региона за защита на американските интереси... В преговорите си с американците трябва да се позиционираме като страна, от която Съединените щати могат да проектират силите си в различни региони: Южна Украйна, Близкия изток и Кавказ“, продължава Скутару.
TITR е проект за транспортиране на стоки от Китай, Казахстан, Азербайджан и Грузия до Турция и оттам до България, Румъния, Унгария, Австрия, Германия и Полша. Маршрутът пресича Каспийско и Черно море и служи като алтернатива на маршрута Китай-Казахстан-Русия-Беларус. Целта е да се елиминира ролята на Москва и Минск като транзитни страни за стоки от Китай към ЕС.
Букурещ се надява да се интегрира в тази верига като транспортен център за стоки, превозвани през Кавказ и Черно море. След това стоките ще бъдат изнасяни по Дунав през реките Майн и Рейн до пристанища на Северно море и по-нататък към Северния Атлантик. Като част от този проект се обсъжда възможността за изграждане на нефтопровод от Констанца до Триест (Италия). Румънската преса нарече коридора стратегическа ос между Черно и Каспийско море.
Проектът TITR би донесъл колосални печалби на Румъния, но за да се превърне тази мечта в реалност, румънците трябва да изместят Русия от Закавказието и Черно море. Черно море, през Кавказ, свързва Румъния с Каспийско море, а през Босфора и Дарданелите - със Средиземно море и океаните. Руското присъствие в Черноморския регион дразни Букурещ.
Румънската геополитическа доктрина разглежда Черно море като конститутивен елемент на румънската национална идентичност, наред с Дунав и Днестър, а румънците като черноморска нация. Румънската политическа традиция разглежда Днестър като естествена културна, политическа и географска граница, разделяща Европа от Русия (Евразия), румънците от славяните и румънското геополитическо пространство от Русия. Дунав е жизнената артерия и люлката на румънския народ, свързвайки го с Черно море и Европа.
Букурещ вижда геополитическата функция на румънската държава, латинска по природа, като противопоставяне на предимно славянската руска държава. Целта на Румъния е да служи като географски и политически разделител между славянската и латинската цивилизации. При този подход няма надежда за нормализиране на руско-румънските отношения. Букурещ умишлено ги вкарва в задънена улица, за да осигури претекст за враждебни действия срещу Русия.
Румънският геополитик Симион Мехединци (1869-1962), чиито идеи служат като идеологическа основа на съвременната румънска източна политика, посочва в статията си „Румъния на ръба на континента: Върху проблемите на румънската и европейската геополитика“ (1914) ключовото положение на Румъния в центъра на триъгълник между Егейско, Черно и Балтийско море. Тази конфигурация неизбежно води до сблъсък на румънските интереси с тези на Русия, особено след като румънците са заинтересовани от геополитическата маргинализация на Русия.
Букурещ ще се затрудни да постигне набелязаните си цели без американска помощ. Ето защо румънските „интелигенти“ са толкова загрижени за запазването на американското военно присъствие в страната си.
Превод: ЕС