/Поглед.инфо/ Най-нефункционалното семейство на телевизията от 1990-те по днешни стандарти живее осигурен живот, който изглежда като далечна мечта за твърде много американци. Имам предвид, разбира се, семейство Симпсън. Хоумър е завършил средно училище и има профсъюзна работа в ядрена централа, която изисква малко технически умения, и с която поддържа семейство от петима членове. Дом, кола, храна, редовни посещеня при личния лекар след това да ти останат достатъчно пари за много бира в местния бар, бяха все достъпни неща с една-единствена заплата на работническата класа.
Вярно, Барт (синът на Хоумър Симпсън, б.р.) трябваше да намери 1000 долара, за да може семейството да отиде в Англия, но пък не му се налагаше да се притеснява, че родителите му ще загубят дома си.
Стандартът на живот от "Симпсън" не беше ни най-малко фантастичен. Нищо подобно, например, на нелепо големите апартаменти в Манхатън от сериала "Приятели". Точно обратното, "Симпсън" бяха доста обикновени. Това семейство приличаше много на моето семейство от работническата класа в Мичиган през 90-те.
Епизодът "Много Апу за нищо" от 1996 показва и фиша на Хоумър Симпсън. Той печели 479,60 долара на седмица, което прави годишният му доход около 25,000 долара. Заплатите на родителите ми през 1990-те бяха подобни. Също и образователният им бекграунд.
Баща ми имаше двугодишна диплома от местния обществен колеж, за която е платил докато е работел нощни смени. Майка ми пък нямаше образование отвъд средното училище. До разводът на родителите ми бяхме семейство от трима, което живееше основно от заплатата на майка ми като рецепционистка на лекар - работа за работническата класа като тази на Хоумър.
Към 1990 - годината, в която баща ми стана на 36, а майка ми на 34, те вече се бяха развели. И тук е важно да се отбележи, и двамата притежаваха собствени домове - доста сериозно постижение за двама току-що останали сами хора.
Нито едно от двете жилища не беше лъскаво. Бих казал, че комбинираната квадратура на двете жилища се равняваше на тази на дома на семейство Симпсън от анимацията. Техните къщи бяха единственият им източник на дълг - родителите ми никога не са имали негативен баланс на кредитните си карти. За десет години и двамата платиха ипотеката си.
Нито един от родителите ми нямаше големи дупки в бюджета си. Помня всяка Коледа, която в ретроспекция сега изглежда много като онази показана в първия епизод на "Симпсън", който излиза през декемеври, 1989 година. Ръчни декорации, изгорели крушки и малко подаръци. Родителите ми нямаха коледни бонуси или спестявания, тъй че най-добрите подаръци идваха от хора, които са извън непосредственото ни семейство.
Повечето ми приятели и съученици живееха по същия начин като нас, тоест по начина, по който семейство Симпсън от анимирания сериал живееха. Някои семейства имаха по-сигурни бюджети с пространство за годишни семейни ваканции до Дисниленд. Други живееха по-близо до ръба, като бащите трябваше да работят на второ място, било то като дядо Коледа в мола, било то като шофьори на снегорини.
Но въпреки всичко това, всички ние вярвахме, че нещата могат да се нагласят само с относително средна трудност и напрягане.
През годините Хоумър и съпругата му Марж също се изправиха пред своя дял беди и проблеми. В първия епизод Хоумър става Дядо Коледа в мола, за да изкара допълнително пари, след като научава, че няма да има коледен бонус, а семейството е изхарчило всички пари, за да махнат новата татуировка на Барт.
Освен това, от време на време семейството навлиза и в нов тип живот и жизнен стандарт. Във втори сезон например, Хоумър си купува продукта за възстановяване на опадала коса "димоксинил". Новопорасналата му коса води до това, че е назначен за изпълнителен директор, но после е уволнен, след като синът му разсипва вълшебната отвара на пода и Хоумър губи новата си коса.
Марж пък си намира ретро костюм на Шанел в магазин на намаление и носейки го успява да влезе във висшето общество.
"Симпсън" излъчиха своя 32-ри сезон миналата есен. Хоумър все още е основният, който изхранва семейството. Въпреки че е имал много професии и работни позиции през шоуто, включително дори и кратка работа с Роулинг Стоунс, той е отново на работа в ядрената централа.
Марж е все още домакиня, която се опитва да отглежда Барт, Лиза и Маги, както и да поддържа дома на семейството в предргадието. Но животът им вече не прилича на реалността, която изживяват много американски семейства от средната класа.
Ако вземем предвид инфлацията, 25-те хиляди долара годишен доход на Хоумър от 1996 ще се равняват на 42,000 долара днес. Това е около 60 % от средния доход за САЩ.
Но ако оставим настрана заплатите, светът за човек като Хоумър Симпсън днес е много по-малко сигурен. Профсъюзното членство, което защитава заплатите и придобивките за милиони работници на позиции като тази на Хоумър е паднало от 14,5 % през 1996 до 10,3 % днес. А с този спад идва и намаляване на сигурността и много преди обезпечени бонуси, включително здравна осигуровка и пенсионен план.
В епизода от 1993 "Последно бягство до Спрингфилд", Лиза си слага шини в същия момент, когато зъболекарския осигурителен план на Хоумър се изпарява. Нямайки възможност да плати ортодонтията на дъщеря си без тази застраховка, Хоумър повежда стачка.
Господин Бърнс, шефът му, в крайна сметка капитулира пред исканията на профсъюза за покриване на зъбните интервенции, което води до чисто нови шини за Лиза и едно по-малко финансово главоболие за родителите й. Какво обаче би правил Хоумър днес без подкрепата на профсъюза?
Покупателната способност на заплатата на Хоумър още повече, се е свила драстично. Средният семеен доход е с 2,4 пъти по-малка стойност, отколкото в средата на 90-те.
Здравните разходи за един човек са три пъти по-големи, отколкото са били преди 25 години. Средната цена на образованието за четири години в колежа е 1,8 пъти по-голяма, отколкото е била по онова време.
В днешния свят Марж (жената на Хоумър, б.р.) не може да е домакиня и ще трябва също да си намери работа. Но дори и тогава, семейството ще си има проблеми. Инфлацията и стагниращите заплати доведоха до увеличение на домакинствата с две заплати, но също и до ерозията на икономическата стабилност за хората в тях.
Миналата година брутният ми доход беше 42,000 долара - парите, които днес Хоумър би взимал. Това е втората ми най-добре печеливша година в кариерата ми. Исках да си купя дом, но никоя банка не пожела да финансира ипотека, особено след като не мога да си позволя повече от 5000 долара предварителна вноска.
Въпреки това, баща ми ми предложи безлихвен договор. Без него нямаше да мога да си купя къщата ми.
Най-сетне успях да си платя и медицинския дълг. Но след като взема в предвид всичките ми разходи, реалният ми нетен доход беше само 19 долара. А с капитализираната лихва върху студентските ми дългове, която добавя още хиляди долари, нетното ми състояние все още е негативно.
Нямам си Барт, Лиза или Маги да храня или обличам, или пък да им купувам коледни подаръци. Нямам представа как ще се справя ако всъщност имах деца.
Човек, когото следвам в Туитър - Ерика Чапъл, наскоро изрази чувствата ми за Симпсън в следния пост:
"Че едно шоу, което първоначално е показвало една нефункционална бъркотия на псевдо-семейство, което едвам додрапва до живота на средната класа в резултат на политиката на администрацията на Рейгън, днес е станало мечтата за живот, честно казано е истинско манифестиране на упадъка на американския капитализъм."
За мнозина животът на непрестанната икономическа несигурност, в която някои от нас са на една беда разстояние от това да загубят всичко, без значение колко работим, е нормата.
Втората работа вече не е за допълнително пари, а за оцеляване. А не винаги е било така. Когато "Симпсън" пускат първия си епизод, малцина биха моглид а предвидят, че американците ще стигнат до това, че животът на семейството от шоуто да им е непосилен. Но за много от нас е именно такъв.
Превод: СМ