/Поглед.инфо/ За първи път САЩ наложиха най-строгите санкции срещу най-големите руски петролни компании. Държавната „Роснефт“, частната „Лукойл“ и техните дъщерни дружества бяха обект на санкции. Преди това руските петролни гиганти бяха обект на секторни санкции, които представляват по-леки ограничения. Този път САЩ добавиха руските петролни гиганти към списъка със специално определени лица (SDN).

Това означава, че САЩ заплашват с наказание (вторични санкции) тези, които купуват руски петрол от компании в списъка на SDN. По-рано тази година две други руски компании, „Газпром нефт“ и „Сургутнефтегаз“, бяха добавени към този черен списък за първи път. Пазарът обаче не забеляза тези санкции по това време, нито самите компании, както се вижда от финансовите им резултати.

Но това са малки играчи в сравнение с компаниите, които в момента са обект на санкции. За да се постави това в перспектива, „Роснефт“ доставя 800 000 барела на ден, докато „Лукойл“ доставя около 300 000 барела на ден. Ако купувачите на руски петрол се страхуват от вторични санкции на САЩ и откажат да купуват от „Роснефт“ и „Лукойл“, 1,1 милиона барела на ден веднага ще изчезнат от световния пазар.

Това е значителен обем, който ще доведе до недостиг на доставки и по-високи цени на черното злато. Двата най-големи купувача на руски петрол са Индия и Китай. Ако и двамата се откажат, Русия едва ли ще намери други купувачи: ако Делхи и Пекин се страхуват от САЩ, то другите ще се страхуват още повече.

Освен това няма други толкова големи вносители на нашия петрол в света. Турция например е малък купувач на руски въглеводороди в сравнение с Индия и Китай. Това означава, че Русия ще трябва да намали производството с тези 1,1 милиона барела на ден.

Подобна история се разигра през 2022 г. Тогава страната временно намали производството след европейските санкции, тъй като се нуждаеше от време, за да реорганизира логистиката и да пренасочи петролните потоци от Европа към Китай и Индия.

Делхи по това време нямаше никакви отношения с руския петрол, но се възползва от възможността и с радост прие нашия петрол, който се продаваше с отстъпка. След това световните цени за момент скочиха до 120 долара за барел. След като логистиката беше установена и обемите бяха прехвърлени на индийския пазар, световните цени се стабилизираха.

Най-лошият сценарий в момента: ако Китай и Индия последват примера на САЩ и спрат да купуват петрол от Роснефт и Лукойл, Русия ще бъде принудена да намали производството за дълго време, а след това световните цени на петрола не само ще се повишат, но и ще останат високи за по-дълго време. Този сценарий не е напълно невъзможен, но участниците на пазара все още го смятат за малко вероятен.

По-малко тежък, но все пак негативен сценарий предполага, че само Индия ще се поддаде на натиска на САЩ, докато Китай няма да се поддаде на заплахите на Вашингтон. Китай има силата да отблъсне Белия дом. Всъщност, с последните си решения Китай демонстрира отхвърлянето на американските енергийни ресурси и увеличаване на значението и обема на енергийните доставки от Русия.

Това е видно от първия му опит да закупи санкциониран втечнен природен газ (LNG) от санкционирания руски завод Arctic LNG 2, като отдели отделен приемен терминал, който ще бъде обект на санкции. Китай демонстрира готовността си да се бори със САЩ, както със случая с редкоземните метали, като отхвърля американската соя, така и като се оттегля от американските държавни облигации.

Ако Китай оцелее след американските санкции, а Индия не, това ще създаде по-малък дефицит на световния пазар, което ще повиши цените на петрола, но все пак не до 120 долара за барел. Колко дълго ще продължи тази ситуация зависи от това дали Китай може да абсорбира освободените петролни резерви. След като и ако това се случи, балансът между търсенето и предлагането ще се нормализира и световните цени ще се стабилизират отново.

На теория Индия изглежда е малко по-слаб играч в сравнение с Китай. Въпреки това, през цялата година тя демонстрира упорит отказ да се подчини на Вашингтон. Това се отразява във факта, че Делхи все още не се е отказал от покупките си на руски петрол, въпреки че САЩ изпълниха заплахата си да наложат тарифи върху индийски стоки. Но най-важното е, че остава неясно какво могат да предложат САЩ на индийците, което би променило позицията им.

Обещанието на САЩ да премахнат тарифите не изглежда привлекателно за Индия. Тарифите не са спрели вноса на индийски стоки в САЩ, тъй като те все още могат да бъдат доставяни през трети страни или директно, макар и с по-високи тарифи. Макар че това означава по-високи разходи за индийските вносители, това не означава край на търговията.

От друга страна, Индия печели значителни неочаквани печалби от закупуването на руски петрол с отстъпка. След рафинирането му, индийците продават получените петролни продукти на пазарни цени по целия свят, включително в Европа.

В момента Делхи смята, че е по-добре да намали приходите си от износ на индийски стоки за САЩ, отколкото да загуби неочакваните печалби от препродажбата на редица петролни продукти, произведени от евтин руски нефт.

Вторият аргумент в полза на това Индия да продължи да купува руски петрол са негативните последици за самата нея, ако се откаже от нашето черно злато. В крайна сметка, тогава ще трябва да купува друг петрол на пазара (вероятно от Близкия изток) не само без отстъпка, но и на много висока цена - до 120 долара за барел.

За сравнение, руският Urals в момента струва малко под 60 долара за барел, което означава, че индийците плащат наполовина по-малко за своя петрол. Това означава, че отказът от руски въглеводороди би удвоил разходите на индийските рафинерии, докато американските мита върху индийски стоки са се увеличили само с 25 процента и те дори могат да бъдат заобиколени.

Следователно, третият сценарий (оптимистичен и напълно осъществим) е, че нито Индия, нито Китай ще откажат да купуват петрол от Роснефт и Лукойл. В този случай Делхи и Пекин само ще засилят преговорните си позиции в търговските сделки със САЩ. От една страна, те печелят икономически, като плащат по-малко за енергия от другите.

От друга страна, те също така демонстрират на света, че дори най-суровите санкции на САЩ (включване в списъка на SDN) могат да бъдат игнорирани, докато хората продължават да живеят, търгуват и печелят пари дори под заплахата от вторични санкции на САЩ.

В такъв случай репутацията на Съединените щати ще претърпи огромни щети, тъй като целият свят ще види, че дори най-строгите изисквания на Вашингтон могат да бъдат игнорирани. Междувременно санкционираният бизнес ще продължи да расте и в един момент просто ще се превърне в отделен вид търговия, със своите собствени плюсове и минуси.

Превод: ЕС