/Поглед.инфо/ Неолибералният финансово-икономически модел е достигнал края на своя потенциал за развитие.
Интервю на Десислава Пътева с Илия Лингорски, председател на Българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество, бивш заместник-министър на финансите и подуправител на МВФ за България
Как си обяснявате силното разцепление на американското общество след изборите в САЩ? Виждаме, че се организират демонстрации срещу избирането на Доналд Тръмп за президент. Има ли вероятност дори да се стигне до гражданска война?
Не, в никакъв случай. Дори мисля, че няма повод за преувеличаване. Америка вероятно е институционално най-силната държавна и политическа система в света. Напрежението и изборите са тенденция от последните години. От една страна, това е настроението, което продължава от движението Occupy Wall Street. Това е недоволството на немалка част от младите прослойки, особено от левите и по-крайно левите, които традиционно протестират срещу глобализацията и подобен тип тенденции. Другият, по-съществен процес, отново в лявото пространство, е засилилата се, нехарактерна за американския институционален и политически живот партизанщина и силно разделение в институциите и в политическото пространство. Америка е страна с конституционна и политическа уредба и традиция, която е насочена винаги към намиране на сделка, на компромис, на практичното, на полезното, на общото.
През последните години, по време на администрацията на Обама, политическият процес беше точно обратният, което е нехарактерно за тяхната традиция. Това бе силно радикализиран период, наситен с разделения в Конгреса, в политическия живот, с преобладаваща партизанщина. В известен смисъл това, което виждаме е, че в САЩ се пренасят тенденции, които са много по-характерни за нашия континент. Разбира се, в много по-малък мащаб и много по-несъществен, отколкото у нас. Това е свързано и с икономическото състояние на Америка, което е твърде превъзхождащо европейското в момента.
Какво накара избирателите да предпочетат Тръмп пред Хилъри, макар че към него също имаше сериозни критики? Един от козовете в ръцете му беше, че ще управлява държавата, както управлява бизнеса си, но в последствие се оказа, че не е плащал данъци в продължение на десетилетия. Това предизвика съмнения дали ще бъде добър лидер и дали ще поставя интереса на хората пред своя собствен.
Кампанията, която наблюдавахме също беше много радикализирана, с твърде силни емоции, с нехарактерно остра реч на американския политически дебат. Това, което най-много помогна на Тръмп, бяха две неща. Първо, изключителното умение и амбиция на собствения му екип по време на кампанията. Макар че той е неочакван кандидат, тези хора много добре са познавали електоралните нагласи и групите хора, които могат да се присъединят към традиционните избиратели на Републиканската партия. Особено що се отнася до групи, които може би в други ситуации биха гласували за кандидати, като Бърни Сандърс. Те познаваха ядрото си, познаваха добре настроенията и социалните напрежения, недоволствата и нуждите на хора, които досега не са гласували за републиканците. И това се вижда в щатите, където традиционно гласуват сините якички или хората с работнически професии, особено в Охайо, Мичиган, Пенсилвания. Това са хора, които никога не са гласували за републиканците. Нито дори бащите или дядовците им са гласували за републиканците.
Другото е неадекватността на елита на Демократическата партия и машината на Клинтънови, която демонстрира една много арогантна позиция към американските избиратели, наричайки поддръжниците на Тръмп „basket of deplorables” или „кофа за боклуци”, ако можем да преведем на български по този начин. Партията на демократите, предвождана от хора като Клинтънови, е много различна от Демократическата партия на Франклин Делано Рузвелт, на Линдън Джонсън – партия, която изразява интересите и е центрирана около работещите хора в Америка, около средната класа. Днес ние виждаме, че демократическият елит е капсулиран и ориентиран единствено към свръхобразованите, социално леви елити. Той демонстрира арогантно, дори презрително отношение към хората, които традиционно са били техни поддръжници. Неслучайно немалка част от тях този път гласуваха именно за лагера на Тръмп.
Как ще се отрази на американската икономика тази смяна на статуквото и евентуалната промяна на курса на управлението на САЩ?
Не мисля, че има смяна на статуквото, има естествено редуване. Не си спомням след войната Демократическата партия три пъти подред да е печелила президентска кампания. Плюс това, ние не виждаме смяна на статуквото в Конгреса, което е най-важната институция, републиканците запазват своето мнозинство там. Виждаме, че републиканците успяха да получат мнозинство и в Сената, което беше по-трудна задача. Те имаха много повече сенатори за преизбиране в този рунд, отколкото демократите. Тъй като знаем, че изборите за сенатори в САЩ не се провеждат наведнъж за всички, а по 1/3 на всеки две години.
Американската икономика има своите трудности, които са по-скоро в разреза на структурата. През последните години голяма част от хората, гласували за Тръмп, въпреки че са работили здраво и са полагали усилия, не виждат повишаване на качеството на техния живот. Определено имат високи очаквания, но американската икономика не е подготвена. Очаквам невиждана фискална експанзия. Това, което е разумно и много ясно бе заявено от Тръмп като оферта е, че ние ще видим комбинация между една нова рейгъномика и Нов договор. Тоест, фискална експанзия, както от страната на предлагането с намаляване на фискални тежести и регулации, така и експанзия по отношение на федералните разходи в областта на отбраната, но също така и на инфраструктурата. И това е очаквано предвид състоянието на натрупаните дисбаланси в дълговата система. Социализмът и неолибералният финансово-икономически модел за последните 36-40 години вече е достигнал края на своя капацитет и потенциал за развитие. Натрупани са дисбаланси, които ще бъдат ребалансирани по добре познати стари начини на фискална политика. Монетарната вече също е достигнала до лимита на своите възможности.
Как гледате на анализите, че излъчването на Тръмп за президент ще удари американските пазари повече от Брекзит във Великобритания?
Няма никакви фундаментални причини за това, тъкмо напротив. По-скоро би трябвало на база на фундаменти да говорим за краткосрочни спекулации, които наблюдаваме понякога на пазарите. Пазарите не са толкова ефективни, колкото предполагаме. Но на база на фундаменти, пазарите би трябвало да са екстатични от избирането на Тръмп и сигурно скоро ще станат такива. Американската икономика ще бъде подложена на стимулиране, каквото не е наблюдавано може би за цялата история на САЩ. Ще имаме комбинация между стероиди и екстази, ако мога да се изразя образно. Сиреч, мощни фискални стимули, както от страна на предлагането, така и от страна на потреблението. Пазарите рано или късно ще се възползват от това.
Обаче в последните две десетилетия в самите пазари има натрупани много неефективности, с които американците се справят много по-успешно от европейците. Европейците все още имат да извървят пътя си докрай, за да може доста понатежали дългови проблеми да намерят своето ребалансиране. За разлика от Европа обаче те имат ефективната трансмисия на капиталовите пазари, което ние нямаме, а разчитаме само на банковия сектор. За американците при всички случаи ще е по-лесно. Те имат и военнопромишления комплекс, който дава различен начин за фискален трансфер от търговско-експортиращите щати и региони към търговско импортиращите, което ние в Европа отново нямаме. Така че в Европа трябва да мислим много внимателно как бързо да се променим, защото единственият буксир, който може да ни измъкне в момента от ситуацията, в която се намираме са САЩ и тяхната икономика, а тяхната икономика няма особена нужда от глобализация в момента. Напротив, тя има себедостатъчност и вътрешни пазар и потребление. Американската икономика по-скоро има тенденцията да се затваря, тъй като при толкова мощни фискални стимули никой няма да иска растежът му да бъде краден от други икономики, които се възползват от една прекалена отвореност на системите.
Владимир Путин приветства победата на Доналд Тръмп и заяви, че Русия е готова да възстанови връзките с Америка. Какви промени ще произтекат от възможното затопляне на отношенията между двете държави в икономически и геополитически план?
В икономически план Русия е в безизходица. Тя повтаря в по-лош вариант опитът на Съветския съюз от 80-те години – твърде продължителни ниски цени на петрола и суровините. В момента тя е още по-деиндустриализирана, отколкото Съветският съюз по онова време. За Русия няма полезен ход. Краткосрочните политически дивиденти за Кремъл в реториката и в ползите от затоплянето на взаимоотношенията с Вашингтон, към което те ще се стремят, вещаят много лоши новини в дългосрочен план за самата Русия, и по-скоро за кремълското управление. За Кремъл ще бъде все по-трудно да обединява всички в Русия под общ флаг. Руснаците ще изживяват все по-тежки икономически затруднения при липсата на външен враг в лицето на Америка. САЩ нямат намерение да са външен враг на Русия.
Има и нещо, което често се пропуска у нас – Русия никога не може да бъде конкурент на САЩ. Те могат да бъдат политически опоненти в някакъв момент, но Русия няма нито технологичния, нито индустриалния, нито интелектуалния капацитет и потенциал да се конкурира с икономиката и индустрията на САЩ. Всяка републиканска администрация през последните години и десетилетия е била много по-отворена към Русия. Ние видяхме как отварянето на администрацията на Рейгън към Съветския съюз в крайна сметка обаче доведе до неговия разпад. При едно затопляне на отношенията със САЩ, загуба на външен враг, невъзможност да получи икономически ползи от глобална търговия или от развиване на пазарите им, а те са твърде оскъдни поради фундаментални икономически проблеми в другите страни, Русия е обречена на един доста труден продължителен период на икономическа стагнация у дома с екзистенциални рискове към края на този период да загуби дори територии в Каспийския и Кавказкия регион.
Както България, така и Обединена Европа имат полза от нормализиране на отношенията с Русия и от по-активно търговско сътрудничество, както и от намаляване на традиционните напрежения между Русия и Турция, за което новата администрация във Вашингтон би била важен партньор. Освен това, периодът на глобализация и на методика на глобализация ще се изменят. Те се изменят не заради това, че Тръмп е избран в САЩ, а заради това, че технологиите и демографията го предпоставят. Има твърде големи прослойки в обществото на хора, които са работили десетилетия и които не усещат полза и не усещат грижа за тях от политическия процес. Тези напрежения ги има в Америка, има ги и в Европа, има ги и в България. Посоката ще бъде именно към намиране на решения за тези големи групи хора, които технологичното развитие остави забравени и необгрижени, както от политиците, така и от другите форми на лидерство в обществото. Така че аз очаквам у нас и в САЩ да видим ренесанс на традиционните ценности. От тази гледна точка, можем да търсим и едно пренареждане на световния ред в посока към по-голяма стабилност. Затоплянето на отношенията между Москва и Вашингтон би имало много ползотворно политическо влияние, защото центърът на дестабилизация на Евразийския континент, ако можем така да го назовем, е всъщност отслабването на Русия през последните години, което е системно и не може да бъде преодоляно с вътрешна сила.
Тръмп предупреди, че ако останалите държави от НАТО не отделят повече средства за отбрана, ще ги остави сами. Какво би означавало това за нашата национална сигурност?
Той направи голяма услуга на нас и на Европа. Подхожда с бизнес реторика, като поставя нещата много остро. От тази гледна точка, политиката му е много ясно продължение на политиката на администрацията на Обама. Решенията и резолюциите на срещата на НАТО във Варшава са много ясни – Европа не е изпълнявала твърде дълго време ангажиментите си за отбрана. Нашата отбрана на практика се плаща от Съединените щати. Днес ние сумарно представляваме икономическа зона, която количествено е по-голяма от американската. Респективно няма фундаментални причини ние да продължаваме да субсидираме неефективните си социални системи навсякъде в Европа, а американците да плащат за нашите отбранителни разходи. Но за нас в Европа е много важно да поемем топката от Америка за това да приведем военните си и отбранителни бюджети към ангажиментите, които сме поели, защото това би било добре за нашата икономика. В Европа ние страдаме от твърде фрагментиран военнопромишлен комплекс. Ние нямаме обща система във военната индустрия, която да позволява фискални трансфери от индустриално по-конкурентните и развити региони, каквито са Германия и Холандия, към такива като България, Гърция, Румъния, Полша, ако щете към Нова Европа.
Границите на Студената война отдавна са остарели и безсмислени. В момента те минават през средата на ЕС. Уви, индустриалното и военното базиране все още е при тях. То трябва да се измести към нас, към Нова Европа, където са днешните реални граници. И от тази гледна точка, политиката на Тръмп може да бъде изключително ползотворна и помагаща на страни като нашата в Европа. Ние ще се борим за това чрез една съвършено нова политика на Европа да заменим кохезионната и неработеща политика с политика на обединяване на ресурсите на Европа в посока на високотехнологичен, общ военнопромишлен комплекс. Някои от неговите елементи могат да бъдат изнесени и в нашата страна, откъдето да дойде много висока добавена стойност, по-бързо технологично развитие и по-ускорена и догонваща производителност на труда – нещо, от което у нас много страдаме. За нас е от голяма полза една по-твърда позиция от страна на американската администрация за това Европа да поеме военните си и отбранителни ангажименти в свои ръце. Имаме ресурса за това. Липсва политическата воля за този момент, но това би било благотворно, особено за Европа в дефлационна и стагнираща икономическа среда, каквато наблюдаваме от 2008 г. насам.
Как ще рефлектира изборът на Тръмп в Щатите върху българската действителност? Ще продължат ли американците да се месят във вътрешната ни политика или ще бъдат външен наблюдател на процесите, които се развиват у нас?
Мисля, че това са някакви български приказки, които са далеч от реалността. България не представлява и никога не е представлявала особен интерес за американската външна политика, а и едва ли би представлявала. Ние по-скоро трябва да се борим за по-голям интерес от страна на партньорите ни в НАТО, и най-вече САЩ по отношение на рисковете и възможностите, които нашият регион предоставя. Нашата дипломация и правителство като че ли на този етап не демонстрират нито капацитет, нито разбиране за това. Но можем да кажем, че когато администрацията в Белия дом се замени с републиканска, то винаги е било доста по-благоприятно за България. Спомняте си, че по време на републиканска администрация ускорено станахме членове на НАТО и на ЕС. По време на републиканска администрация падна Берлинската стена и приключи Студената война и ние се отървахме от един тоталитарен комунистически режим. По време на демократическите администрации, и особено предишната, положението на Балканите стана твърде сериозно. Спомняте си югоембаргото и всичките му последици, военните действия в нашия регион, които създаваха много лоши предпоставки, а именно създаване на някои неползотворни икономически кръгове и интереси у нас. Мисля, че по време на републиканска администрация, каквато предстои, вероятно за повече от 4 години, възможностите и за сътрудничеството със САЩ, и за по-голям принос на нашата страна в системата за колективна отбрана в НАТО, са по-големи, отколкото във време на администрация на демократите, и специално на семейство Клинтън.
Може ли да се направи паралел между изборите в САЩ и тези в България? Вие казахте, че не става въпрос за смяна на статуквото, но у нас в момента текат подобни процеси.
Пълен паралел може да се направи. Не го наричаме толкова смяна на статуквото, колкото смяна на политическото поведение на това статукво. Допълвайки и предишния Ви въпрос, мога да кажа само, че едно разведряване и сближаване на отношенията между Москва и Вашингтон винаги е благоприятно за нашата страна. Мисля, че можем да очакваме това. Смятам, че и в тази посока ще наблюдаваме пълно припокриване и на политическия процес у нас. Времето за Тръмп в Америка, ако задава някакви трендове и влияе на сантиментите у нас, макар и много дистанционно, е от голяма полза за кандидатурата например на ген. Радев, макар и това да е парадоксално за някои. Изглежда, че той единствен от кандидатите за президент в момента има добро разбиране за това какво е НАТО и как то работи. Така че очаквам да има много голямо припокриване на политическите тенденции в процесите, които вървят в САЩ и тези, които вървят в България, но и в цяла Европа. Имаме малко нужда от събуждане тук. Така че ще наблюдаваме този тренд да се пренася и към нас.
Бойко Борисов призна, че е направил грешка с избора на Цецка Цачева с издигането й за кандидат за президент, но продължава да шантажира избирателите да гласуват за нея. Как ще коментирате този политически гаф от негова страна?
Ген. Борисов винаги е имал голям усет за вътрешнополитически сантименти, но може би в момента той му изневерява. Политическото време, с което той разполага, вече започва да изтича по естествен път.