По публикации на Цариград и други медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционализирането на персонализирания прагматизъм
Вниманието на глобалните наблюдатели систематично се фокусира върху публичните изяви на Доналд Тръмп, пропускайки фундаменталния процес: трансформацията на неговия политически стил в постоянна държавна доктрина. Посочва се, че потенциално прехвърляне на правомощията към вицепрезидента Джей Ди Ванс или държавния секретар Марко Рубио няма да доведе до ревизия на текущото геополитическо поведение. Външната политика престава да функционира през класическите дипломатически канали и окончателно преминава към модели на транзакционен натиск.
Джей Ди Ванс представлява идеологическото съзряване на този курс. За разлика от първичния бизнес инстинкт на Тръмп, Ванс формулира икономическия национализъм през системна концепция за реиндустриализация на т.нар. „Ръждив пояс“ (Rust Belt) и директно подчиняване на финансовите капитали на интересите на вътрешното производство. Марко Рубио от своя страна осигурява приемственост с традиционния външнополитически апарат, превръщайки санкциите и търговските блокади в стандартен административен инструмент.
Това изглежда като безупречно смазана машина за политическа приемственост, но тук възниква въпросът доколко институционалният устрийт капитал и военно-промишленият комплекс ще позволят на една изолационистка вицепрезидентска линия да изолира напълно класическата концепция за трансатлантическа закрила.
Финансовата механика на санкциите и спекулативният контрол
Според анализа, механизмите за налагане и отменяне на икономически ограничения отдавна са напуснали сферата на международното право и се използват за пряко влияние върху финансовите и суровинните пазари. Сигналите за промяна в санкционния режим срещу конкретни държави или сектори незабавно генерират колебания в цените на суровия петрол сорт WTI и фючърсите на базисните метали.
Схемата се базира на асиметрията на информацията. Когато решенията за въвеждане или премахване на мита по Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. се вземат еднолично или в тесен кръг от съветници, това създава възможности за капиталови печалби преди официалното им оповестяване на финансовите терминали.
Патът в Апелативния орган на Световната търговска организация (СТО), причинен от блокирането на назначаването на нови съдии от страна на Вашингтон, ликвидира последните правни бариери пред протекционизма. Институцията, създадена през 1995 г. за гарантиране на свободната търговия, на практика бе обездвижена, парализирайки органа за разрешаване на спорове.
По подобен начин Протоколът от Киото и последвалото Парижко споразумение за климата се третират селективно. Нормативните ограничения за въглеродни емисии се превръщат в инструмент за оскъпяване на чуждото производство, докато вътрешният американски енергиен сектор получава регулаторни облекчения за увеличаване на добива на шистов газ и тежки въглеводороди.
