/Поглед.инфо/ Безредиците в американските градове, които избухнаха след убийството на афроамериканец от бял полицай, продължават втората седмица. Проблемът е много по-дълбок от смъртта на чернокожия мъж в резултат на използването на непропорционална сила от полицията. За пореден път се пукна дълбокия, но не изчезнал абсцес на конфронтацията между двете раси в Америка - бяла и черна.

От една страна, потомците на африканските роби имат всички основания да протестират срещу произвола на правоприлагащите органи. Типичен пример е неотдавнашният случай, когато полицията закопча с белезници чернокож собственик на магазин, чакащ от нея помощ в защитата срещу грабежи.

Чернокожите в САЩ са около 14%, но те водят по броя на арестите и затворниците в сравнение с другите раси. Както показа разследването на събитията от 2014 г. във Фъргюсън, въпреки че броят на чернокожите там е 67% от населението, в периода 2012-2014 г. те представляват 93% от арестите.

Расовото неравенство се изостря още повече от това, че афроамериканците са на първо място по брой бедни и безработни. В по-голямата си част те живеят в икономическа яма; затова и чернокожите най-много умират от коронавирус в Америка.

От друга страна, бялото население на Съединените щати е натрупало много недоволство от своите афроамерикански съседи, които, както казваха някои “реднекове” (жаргонен псевдоним на белите фермери в САЩ), „продават само наркотици, извършват престъпления, рапират и играят баскетбол, но не щат да работят”.

Разговорите по тази тема се считат за лоши нрави в Америка. Политическата коректност изисква белите да се смятат за длъжници на афроамериканците за робството, съществуващо на плантациите. При равни други условия, белият американец ще наеме черен кандидат за работа, в противен случай ще трябва да търпи от всички страни обвиненията в расизъм.

Това по никакъв начин не оправдава полицая, чиито действия доведоха до смъртта на Джордж Флойд, но трябва да запомните колко служители на закона загиват в Америка от ръцете на афроамерикански престъпници и как те се обслужват в "черните" райони, където чужди по-добре да не се месят.

Афроамериканците могат да кажат и ще бъдат прави, че държавата ги вкарва в безнадеждна бедност, а престъпността сред тях е следствие от това. А полицията казва, че бедността не е причина за нарушаване на закона и преследва чернокожите, защото именно в тяхната среда вероятността от незаконни действия е най-висока.

Очевидна е взаимната неприязън на представители на двете раси един към друг. Нещо повече, това е само една страна на расово-етническите противоречия. Още ги има мексиканците, които някои от белите американци не харесват, защото им крадат работните места. Има ги арабите, заради 11 септември. Има ги китайци, „които са измислили коронавируса и са го пуснали да заразява цяла Америка“.

Списание “Ню Йоркър” пише за ежедневието на този град днес: „Понякога си взимаме пауза от расизма на новата ера срещу жълтата заплаха. Върху корейския ресторант наблизо беше написана расистка обида. Азиатското дете на един познат беше заплашено по време на разходка, защото уж е донесло вируса в страната. Периодът след коронавируса за азиатското население ще бъде толкова травматичен, колкото за арабите и мюсюлманите беше този след 11 септември. На моя позната с хиджаб още ѝ предлагат да напусне Америка, но този път от няколко метра разстояние. “ И в допълнение към това, икономическата криза с десетки милиони безработни от всички раси и религии.

Американският леярски котел се нагрява от дълго време, но не обединява хората в нещо цяло. И в условията на разпространение на коронавируса има достатъчно искри, които да запалят пламъка. А и остават едва пет месеца преди президентската кампания.

Някои подробности не пасват на общата картина. Тогава кметът на Минеаполис каза, че сред агресивните протестиращи има придошли отвън. В медиите имаше съобщения за тухли, които се появяват от нищото за погромаджиите. Възможно ли е това да са съвпадения, а радикалните младежи да ходят на местата на протести, жадувайки бунт срещу системата? Възможно ли е някой в Америка да насочва тази жажда?

Наскоро се заговори, че Ейми Клобушар, сенатор и бяла жена от Минесота, може да стане кандидат за поста вицепрезидент в екипа на Джо Байдън. Сега това вече не изглежда добра идея. Чернокожите активисти призоваха Байдън да се въздържа от подобно решение. Сега Тръмп може да каже, че демократите, които обичат да го наричат расист, са се провалили по отношение на расовата политика в Минесота като цяло (където управлява демократичният губернатор) и в частност в Минеаполис (кметът също е демократ).

Все пак това са дреболии в сравнение с по-широката картина. Темата за „черния Майдан“ прекъсна в американските медии темата за неспособността на Тръмп да се справи с коронавируса и икономиката, които посичаха президентските му амбиции. Сега президентът, от една страна, пуска пара, а в същото време да се грабят магазини (един вид „обезщетение за безработица“). От друга страна той се нахвърли върху властите на щатите и градовете заради тяхната нерешителност в борбата срещу нарушителите на закона и вече се опита да реши проблема с помощта на армията (военните се противопоставиха).

Разбира се, това е игра с огън и е опасна. Залозите за Тръмп обаче са големи и позицията му стана много по-сложна.

Поглеждайки към днешна Америка, усещането, че нещо подобно вече се е случвало, макар и в различни форми, не ни напуска. През втората половина на 80-те - началото на 90-те години огромна евразийска държава беше разрушена и никой не си мислеше тогава, че толкова скоро ще се стигне до образуването на „нови независими държави“ на една територия.

Но United States of America буквално може да бъде преведено като “Съединени американски държави”.

Превод: В. Сергеев