/Поглед.инфо/ Ефективният лобист на Киев и стар противник на Москва Линдзи Греъм премина към предателство: той иска да се помага на ВСУ само под залога на природните ресурси на Украйна и НАТО да се съкрати на две трети. За Владимир Зеленски това е болезнено предателство. Какво означават за Русия действията на стария „ястреб“?

Крайъгълното понятие на украинския манталитет - „зрадата“ (тоест предателството) засия над Капитолийския хълм като звезда предшественик на Страшния съд. Един от най-влиятелните сенатори, стълб на външната политика на САЩ, заклет враг на Москва и нежен приятел на Киев Линдзи Греъм говори немислими неща и демонстрира изключителна алчност.

На първо място той призова да се изключат от НАТО страните, чийто военен бюджет и досега е под 2% от БВП. Според данните на самия Греъм днес критерият се изпълнява от едва 12 членки на Алианса от общо 31. Тоест има 19 кандидата за изритване.

На второ място (а за Киев – „челно“) Греъм иска да се промени принципът на предоставяне на помощ за Украйна. Ако по-рано подкрепата се осъществява от Вашингтон с по-голяма щедрост, сега парите ще са назаем, като залогът са полезни изкопаеми и други ресурси.

Сенаторите са политическият елит на САЩ, което не пречи на някои от тях да излизат с екстравагантни предложения. Най-често те не заслужават внимание – и тези със съкращаването на НАТО и онези с оръжието под залог нямаше да заслужават, ако авторът им беше консерватор-изолационист. Но го казва Линдзи Греъм, което превръща това в сензация.

От страна на Сената външната политика на САЩ се пече от група опитни политици, чиито възгледи за мястото на Вашингтон в света са много подобни, макар и да са от различни партии. Това са атлантиците и „ястребите“, които смятат за необходимо да се разширява влиянието на Америка чрез строителството на военни бази и да се подкрепят лоялни режими. За кратко може да ги наречем „шайката на русофобите“, защото враждата с Русия е един от техните неотменими приоритети.

Най-известният член на „шайката“ е днешният президент на САЩ Джо Байдън, която стои по-дълго в нея, отколкото мнозина други. Също така в Русия добре помнят покойния Джон Маккейн, защото той ни мразеше по-шумно от останалите и можеше да се приеме за основен противник на Москва на Капитолийския хълм. Неговият близък приятел Линдзи Греъм стабилно заемаше в специалната олимпиада на русофобите второ място. Той също се намира в официално издирване от МВР на РФ.

С Маккейн имат равни по сила армейски звания – капитан от ВМС и полковник от ВВС, но Маккейн наистина воюва, докато Греъм служи като щабен юрист. Може би затова той предлага употребата на сила срещу нелоялните страни по-често от своя по-възрастен другар. Да се бомбардира Иран, за да се унищожи режимът на аятоласите е предложение на Греъм, а не на Маккейн.

В случая с конфликта в Украйна Греъм се показа като неотменен лобист на Киев, който призовава да не се обръща внимание на „червените линии“ на Москва и да се постига своето насила. Именно той нарече финансирането на ВСУ от бюджета на САЩ „най-добра инвестиция за Америка“, имайки предвид, че с тези пари украинците „смилат“ руската армия.

Сега Греъм говори нещо напълно различно – абсолютно неприемливо и за Украйна, и за НАТО, и за цялата идея на атлантизма, на която той служеше преди. Това „обръщане във въздуха“ означава, че тръмпистите-изолационисти са надделели в Републиканската партия, изтласквайки ястребите-глобалисти. Движен от инстинкта за политическо оцеляване, Греъм премина на страната на първите.

Промяната застигна сенатора след лична среща с Доналд Тръмп. Изключването на готованците от НАТО и помощта на Украйна назаем – са лозунги на Тръмп и в негово изпълнение звучат като подход на бизнесмен. Греъм има такъв имидж, че призовавайки за това сам, той уж допълва своето сладникаво изражение с зъбите на империалистичен хищник, които по-рано крие. Греъм е карикатурно въплъщение на вашингтонски ястреб, накокошинил се за чужди ресурси.

Особено отвратително неговото поведение го прави, колкото и да е странно, факторът на стария войн Маккейн, дружбата с който Греъм също предаде. Маккейн и Тръмп се мразеха взаимно до степен „ще ти плюя на гроба“. Тръмп победи, тоест плю, изпращайки бившия полковник с крайно нелицеприятно изказване, но сенаторът му отмъсти от оня свят.

Преди Маккейн и при Маккейн Аризона беше чисто републикански щат. Днес тя пъди на изборите и Тръмп, и всички кандидати на Тръмп, което се свързано не само с изменението на демографския баланс в полза на латиноамериканците. Маккейн там беше обичан и уважаван – в Русия е невъзможно да се споделят такива чувства, но за местните той беше смел и принципен човек, който направи много за Аризона. Така и не простиха на Тръмп, който се подигра с Маккейн и паметта му.

А Греъм прости и измени публичното си мнение за Тръмп, след като победи на президентските избори, а днес все едно все едно предава това, за което се бори заедно с Маккейн. Той е като ветропоказател, който показва накъде духа вятъра, духащ днес в платната на такива като Тръмп и председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън.

Последният вече пети месец героично се съпротивлява срещу опитите да се отделят на Украйна 60 милиарда долара. Сред политиците, които му се съпротивляваха, беше и Греъм, но сега той реши да премине на страната на предполагаемите победители.

Това не трябва да създава впечатление за Греъм, че е малък дявол. Като човек е отвратителен, но е умен и опитен враг, който с неблагородните си „преобувания“ успешно преследва две цели едновременно – да се запази в американската политика и да постигне отделянето на Киев на критично важните пари.

Понеже няма да се получи да изкопчи средства „челно“, трябва да заобиколи и да направи същото, но под маската на грижовен стопанин. Тогава ВСУ ще продължат да отработват своята „инвестиция“ и ще изтощават руската армия, както го вижда Греъм.

Ако украинците са смятали, че Греъм се старае за тях от искрена любов към Украйна, тогава това е проблемът на украинците, а не на Греъм. За него и хора като него благополучието на Украйна няма значение. Украйна е нещо, което се изразходва в името на идеята за конфронтация с Русия.

А за самата Русия няма значение дали ракетите, които летят срещу нея, са платени от американските данъкоплатци или са произведени под залога на природните ресурси на Украйна. И в двата случая капиталистическият хищник посяга на нашата съветска родина - и ще продължи да го прави, ако успее да влезе в администрацията на Тръмп или поне да остане в "русофобската шайка" на Сената, която много стари бойци, напримр Бен Кардин и Боб Менендес ще напуснат в края на годината.

Фактът, че Тръмп привлече хитра змия на своя страна, за да постави Киев на гладна диета и да напакости на Джо Байдън, е политика и това изглежда е добра новина за увеличаването на антиукраинската коалиция на Капитолийския хълм. Но би било по-добре изобщо да не топлите такава змия в пазвата.

Превод: В. Сергеев