/Поглед.инфо/ Социолозите и политическите анализатори фиксират все по-тревожни тенденции, свързани с бъдещето на САЩ. Цяла поредица от знаци както в американското общество, така и във външната политика на Вашингтон показва началото на залеза на най-мощната империя на Земята. Някои процеси пряко напомнят причините за разпадането на СССР.

Едно от водещите американски списания Foreign Policy публикува статия, озаглавена „Пътят на Америка към репутационен крах“. Текстът заключава, че упадъкът на бившата "мека сила" на САЩ не е започнал от президента Тръмп, но той по всякакъв начин допринася за този процес със своята неполиткоректност и невъздържаност.

Поводът бе поредният скандал във Вашингтон, провокиран от американския президент. Ще напомним, че в своя акаунт в Twitter Доналд Тръмп успя да обиди четири жени-конгресмени едновременно, отбелязвайки, че всички те са от страни, чиито правителства са пълна и тоталнакатастрофа“, а също така ги приканва да се върнат в родината си и да помогнат на своите държави. Авторът на статията заключава, че ако Тръмп бъде преизбран през 2020 г., много от съюзниците на Америка, свикнали да я гледат със затаен дъх, вече няма да го правят. Да, според анкета през май на повече от 10 000 жители на САЩ, проведена от Pew Research Center, 55% от американците смятат, че Тръмп е променил характера и тона на политическите дебати в страната към по-лошо, а у 76% от анкетираните коментарите на Тръмп редовно предизвикват обезпокоеност.

Независимо от това, проблемът не е само в президента, способен с няколко туита да доведе доожесточен дебат в Конгреса, цялата текуща политическа ситуация в САЩ е буквално пропита от духана взаимни упреци и недоверие. В същото проучване 85% от американците смятат, че политическите дебати в страната стават все по-негативни и неуважителни към чуждата гледна точка. Общественото мнение в страната рязко се поляризира.

Външната политика е производно на вътрешната. Америка губи своята „мека сила“, а след нея и някои от бившите геополитически позиции, не само заради предизвикателството пред Русия и Китай, но и поради вътрешни проблеми. Американската империя изоставя основните си ценности (семейство, религия), а традиционните институции (армията) навлизат в полоса на турбулентност. Американските въоръжени сили (както и полицията и пожарникарите) се радват на огромен престиж в обществото и практически всеки политик счита за свой дълг да ги нарече „най-великите в света“, но проблемът е, че американската армия сякаш спира да разбира за какво се сражава в десетките конфликти по целия свят.

Има очевидна пропаст между двупартийния милитаризъм във Вашингтон и скептицизма сред американските военни ветерани днес, в по-голямата си част смятащи последните войни на страната„напразна загуба на време“. Така наречената дълга война, която започна на 11 септември 2001 г., доведе до факта, че 64% от ветераните (според проучването на все същия Pew Research Center) наричат войната в Ирак не възстановила разходите, направени от САЩ, 58% от бившите военни по същия начин оценяват афганистанската кампания.

„И докато не се върнем към външната политика, завещана ни от бащите-основатели, да се въздържамеда участваме във враждите на други страни, не ни е съдено да се чувстваме в безопасност дори в собствения си дом“, отбелязва в книгата си „Смъртта на Запада" известният американски палеоконсерватор Патрик Бюканън. Кой, ако не човекът, който беше старши съветник на трима американски президенти (Никсън, Форд и Рейгън) и беше замесен в редица успехи на външната политика на САЩ, разбира вредата от безкрайните войни и вашингтонските хуманитарни интервенции?

Въпреки постоянните военни действия, способността на САЩ да управляват другите явно е отслабнала. Достатъчно е само да обърнете внимание на Източна Азия, Близкия Изток - Америка вече не успява както преди да наложи волята си на другите страни, въпреки че все още е невероятно силна икономически и военно. Примерът с Турция, една от най-важните държави от НАТО, която просто игнорира всички заплахи на Вашингтон заради закупуването на руския комплекс С-400, е изключително показателен.

Америка винаги е била смятана за изключително богобоязлива страна, превръщайки се в убежище за много християнски секти, преследвани в Европа. Но днес ситуацията се променя: през последните 20 години американските църкви от всички направления са загубили 20% от енориашите си, според New York Times броят на даренията за религиозни дейности също са намалели с 50%. Намаляването на броя на енориашите показва отслабване на социалната сплотеност в американското общество. В Съединените щати отдавна са загрижени за този проблем и пишат цели книги, понякога подхождат към въпроса от неочакван ъгъл.

Например, известният политолог Робърт Путнам в работата си „Боулинг: крахът и възраждането на американската общност” използва статистиката за намаляване на любителските лиги за боулинг, за да покаже спада на интереса сред обикновените американци към обществения живот. Няма нищо вълшебно в самия боулинг, пише Путнам, но огромен брой лиги и аматьорски екипи по боулинг преди няколко десетилетия бяха симптом на жизнено и здраво общество: хората предпочитаха да общуват извън дома и работата. Малко вероятно е, че днес американците играят боулинг по-малко от преди, но все повече предпочитат да го правят сами, констатира авторът.

Броят на много други граждански организации намалява: „Рицари на Колумб“, Червен кръст, синдикати, „Лига на жените-избиратели“ и т.н. Това означава, че днес има много по-малко връзки и граждански дискусии между американците, отколкото преди, те избират не общуването, а работата и потреблението.

Един от основните стълбове на гражданското общество е нуклеарното семейство. Всяка дискусия за упадъка на гражданското общество в Съединените щати би била непълна без обсъждане на проблемите на семейния живот. Няма причина да се подозира, че след последното национално преброяване на населението през 2010 г. семейната институция преживява някакво прераждане. Във всеки случай, най-вероятно, точно обратното.

Броят на американците, които никога не са били женени, достигна рекордно високо ниво през 2012 г. - 25% от всички възрастни, а дялът на чернокожите над 25 години, които никога не са създавали семейство, е 36%. Днес броят на американските деца, живеещи в стандартно семейство с двама родители, е 46%, през 1980 г. е 61%, през 1960 г. - 73%. През 1965 г. 25% от всички черни деца са родени извън брака. През 2016 г. тази цифра нараства до 70% и дори надвишава 80% в някои градски райони. През 1940 г. това число е 5%, което е сравнимо с цифрите на белите деца. Средната американска раждаемост извън брака през 2016 г. е била 52%, докато за белите е била 30%.

Влиянието на домакинствата с един родител върху бъдещето на детето е много по-сериозно, отколкото обикновено се смята: Американски изследователи откриха, че децата в домакинствата с един родител са два пъти по-склонни да страдат от психични разстройства и зависимости. 63% от самоубийствата сред младежта се наблюдават в домове без бащи, 90% от всички бездомни младежи и бегълци идват от домове без бащи, което е 32 пъти повече от средното за страната. 85% от всички деца с поведенчески проблеми идват от домове без бащи, което е 20 пъти повече от средното за страната. 71% от всички отпаднали от училище идват от домове без бащи, което е девет пъти повече от средното. 85% от всички непълнолетни лица в затворите идват от семейства с един родител, което е 20 пъти повече от средното и т.н.

Съветският съюз, една от най-мощните империи в историята на човечеството, се разпадна не само заради падащите цени на петрола, сближаването на САЩ и Китай, афганистанската война и нарастващия национализъм в съветските републики - но преди всичко заради дискредитирането на онези идеи, които проповядваше съветския строй.

Скучаещите на отегчителните идеологически събрания комсомолци, нелегални производители, водещи всъщност западен начин на живот, сътрудниците на Министерството на външната търговия - на всички тях и на милиони други съветски граждани съветската система вече не им беше нужна: огромната империя престана да съществува в рамките на няколко години. По подобен начин американската цивилизация, която постепенно се отказва от ценностите си, е заплашена, макар и не бързо, но от спадане на влиянието.

Разбира се, „меката сила“ на Америка е все още очевидна, САЩ са на върха на своята цивилизационна сила, но не ни оставя усещането, че това е началото на залеза. В навечерието на един от основните национални американски празници - Денят на независимостта (4 юли) - Институтът Галъп установи, че за втори път от 19 години насам по-малко от половината възрастни в САЩ „са много горди“, че са американци.

Foreign Policy са прави, когато пишат за спада на американското влияние: през 2018 г. едва 30% от анкетираните в света изразиха положително отношение към САЩ под ръководството на Тръмп, едвапреди няколко години тази цифра беше 50%. Самите американци се отказват от ценностите си, които са им донесли успех и е малко вероятно дори при появата на политик-демократ стабилният спад на американското влияние в света да бъде обърнато обратно.

Превод: М.Желязкова