/Поглед.инфо/ Малцина се съмняват, че 78-годишният демократ Джо Байдън, избран за президент на САЩ, ще царува, но не и да управлява. Най-близката аналогия е вторият мандат на републиканеца Роналд Рейгън (1985-1989), който, както вече е известно със сигурност, го е прекарал „в стабилна болест на Алцхаймер“. В същото време на обществеността редовно се представяше снимка на ежедневните му дейности, така че хората да не знаят за реалното състояние на президента.
Тогава обаче зад Рейгън стоеше мъдър и изтънчен вицепрезидент, а преди това директор на ЦРУ Джордж Буш. Той управлява Америка при Рейгън.
Подобна роля изигра и волевият вицепрезидент Д. Чейни със значително отстъпващия пред баща си и недееспособен Джордж Буш-младши. В случая с Байдън повторението на такава комбинация се оказва невъзможно. Камала Харис, която идва с него, е съчетана по раса и пол с цел да спечели изборите и едва ли е в състояние да действа като "резервен лидер". Антъни Блинкен, който беше предложен за поста на държавен секретар, е по-подходящ за тази роля.
Държавният секретар е най-висшият служител във федералното правителство на САЩ, чието бюрократично тегло далеч надхвърля това на ръководенето на външнополитическото ведомство. Той се нарежда на трето място в изпълнителната йерархия след президента и вицепрезидента и е четвърти по ред за заместване на президента. Навремето, както по времето на Хенри Кисинджър, дори способните президенти остават в сянката на ярките и силни личности на този пост.
Блинкен (роден на 16 април 1962 г., Ню Йорк) отдавна "придружава" Джоузеф Байдън в политическия живот и с умела ръка ръководи много от действията му. Може би най-бурната реакция на номинацията на Блинкен се наблюдава дори не в САЩ, а в Украйна, където бързо откриват, че той има корени в Киев, откъдето дядо му Морис, евреин по националност, се премества в Америка със семейството си през 1904 г. И фамилията му звучи по различен начин - Блинкин, която и до днес е запазена от някои от роднините му. Много експерти обаче стигат до заключението, че това едва ли обещава на Украйна допълнителни ползи, тъй като Блинкен е известен с факта, че навсякъде той следва предимно американските интереси. Например, по отношение на онези, които са по-близки с него по дух, тъй като той стриктно се придържа към юдейската вяра, Израел. Блинкен не подкрепя по-специално "сделката на века" на Тръмп за близкоизточното уреждане, но счита за възможно да се върне към "иранската сделка". А дядо му като цяло бяга от Киев от еврейските погроми.
Блинкен получава образованието си в престижните университети в Харвард и Колумбия, работи в различни „мозъчни тръстове“. Започва политическата си кариера под ръководството на Б. Клинтън като автор на речи, усъвършенства изкуството да влага мисли в главите на другите. През 2002 г. той се пресича с Джо Байдън, оглавявайки апарата на демократичната фракция на Комитета за външни отношения на Сената на САЩ, в който бъдещият президент е един от съпредседателите. По време на епохата на Обама, Блинкен първо е служил като помощник по националната сигурност на вицепрезидента Байдън, а след това се е издигнал до поста заместник-държавен секретар.
Едновременно с Блинкен, неговият „младши съюзник” Джейк Съливан (роден на 28 ноември 1976 г.), който е тясно свързан с него, е номиниран за поста помощник на президента по националната сигурност. През 2013 г. именно Блинкен доведе Съливан след него на подобна позиция при американския вицепрезидент Джо Байдън.
Джейк Съливан
Съливан е завършил Йейлския университет. Според неговите възгледи той е много близък с Блинкен и личността му се характеризира най-ясно с факта, че той е бил стипендиант на „Сесил Роудс“ в Оксфордския университет. Това е един вид „затворен клуб“ на най-висшата каста на западния свят. Един от най-известните стипендианти преди Съливан вероятно е Клинтън. Припомняме, че според завещанието на известния британски империалист и колонизатор Сесил Роудс, целта да се изучават в Оксфорд най-обещаващите англоговорящи младежи от цял свят, „независимо от тяхната религиозна или расова принадлежност“, трябва да бъде да им се внуши вярата в „предимствата на поддържането на единството на империята“ и съюз на всички англоговорящи народи по света ”.
Обмислеността представянето на тази двойка се усеща във всичко. През миналите епохи на американската история неведнъж се е случвало президентските помощници за национална сигурност и държавните секретари да се сблъскват в остра борба за власт и „достъп до ухото“ на президента. В същото време формално по-значимите държавни секретари не винаги се оказват победители. В сегашната ситуация, когато двамата висши служители не изглеждат напълно надеждни лидери, такава връзка би била непосилен лукс и в крайна сметка би заплашила да дестабилизира системата. В тандема Блинкен-Съливан ролите очевидно са ясно разпределени: първият е лидерът, вторият е последователят. Блинкен очевидно ще се съсредоточи върху външната политика, докато Съливан, като ръководител на Съвета за национална сигурност, ще може да се фокусира върху вътрешните проблеми. Този дуумвират е в състояние да концентрира пълната сила в страната в своите ръце, позволявайки на Байдън и Харис да запълнят новинарските снимки със себе си.
Политическата философия на дуото Блинкен-Съливан може да бъде класифицирана като неолиберална, характеризираща се с тенденция за намеса и използване на сила във външната политика „в името на най-високите принципи на демокрацията“. В този смисъл те не се различават много от неоконсервативната школа, където такава намеса обикновено се оправдава от „най-висшите интереси на Америка“. Разликата е в реториката. Е, неолибералите са демократични ястреби, а неоконсерваторите - републикански. Като цяло и двете групи се характеризират с постмодерна еклектика, при която с всички нюанси неизменната цел остава запазването на американското лидерство в света на всяка цена.
Например, Блинкен последователно подкрепя всички американски военни интервенции, на които се явява свидетел или разработчик през годините си на власт, както и санкции и демарши срещу Русия. Той беше близък сътрудник на Байдън, когато оправдаваше американското нашествие в Ирак през 2003 г. Предполага се, че Блинкен дори се скарва с Байдън, когато последният не е искал да подкрепи въоръжена интервенция в Либия. По отношение на американското присъствие в Сирия, Блинкен само се оплака, че е твърде късно да се намеси. „Блинкен се съгласи с някои от най-големите външнополитически грешки, които Байдън и Обама допуснаха, и той имаше тенденция да бъде по-интервенционист от двамата“, пише Даниел Ларисън, старши редактор на списание „Американски консерватор“. Блинкен отхвърли плановете на администрацията на Тръмп за изтегляне на американски войски от Германия като „глупави, порочни и стратегически неуспешни, отслабвайки НАТО и помагайки на Владимир Путин“. Блинкен беше ключов изпълнител при формулирането на отговора на Обама на завръщането на Крим в Русия. Изказвайки се в института „Брукингс“ през 2014 г., Блинкен подчерта важността на "политическата изолация на Русия и президента на страната Владимир Путин" като начин за отслабване на тяхното геополитическо влияние.
Все още не е ясно дали Блинкен може да достигне нивото на Кисинджър в неговата изключително важна политическа роля. Той може да остане в историята като майстор на задкулисните интриги и неспособен да е в крак с времето, което изисква конструктивен и равен диалог с всички значими участници в международните отношения. Засега дуото Блинкен-Съливан не изглежда мирно и очевидно е решено да докаже на членовете на партията, които са заложили на тях, твърдостта си да отстояват интересите на Америка. Обективният ход на нещата обаче неизбежно ще диктува на тази амбициозна двойка необходимостта да се изхожда от факта, че светът никога няма да бъде същият. Америка вече няма да има господството като суперсила в него. И колкото по-скоро разберат това, толкова по-добре ще бъде за САЩ и планетата като цяло. Също така е под въпрос колко хармонични ще останат отношенията между неолибералните близнаци. Теорията е едно, сложността на живота и сблъсъкът на амбициите са друго.