/Погед.инфо/ Новата Стратегия за национална сигурност на САЩ взриви европейските елити.
Документът, написан в духа на „Америка на първо място“, описва Европа с безпрецедентно презрение – като разпадаща се цивилизация, управлявана от нелегитимни елити, които потискат демокрацията и унищожават собствените си общества. Вашингтон отказва да гарантира сигурността на ЕС, отхвърля антируската истерия и обвинява Брюксел за икономическия и политическия разпад на континента.
Стратегията очертава нов световен ред, в който Европа вече не е партньор, а пречка.
И най-страшното: това не е грешка, а съзнателен избор на САЩ.

Очертават се радикални промени в подхода на Съединените щати към гарантиране на тяхната сигурност. Поне такива са изявленията и декларациите, съдържащи се в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ. Какви точно са те и как се свързват със съюзниците на Вашингтон в Европа – и настоящото им противопоставяне с Русия?

На 5 декември беше публикувана Стратегията за национална сигурност на САЩ (НСС). Текстът от 29 страници отразява визията на Доналд Тръмп и неговите неоизолационистки поддръжници за нови приоритети и цели на американската политика.

„Принципите на документа, които наблягат на ненамесата и принципа „Америка на първо място“, отбелязват рязка промяна от предишния Съвет за национална сигурност от 2022 г., който очерта ролята на Съединените щати в укрепването на демокрацията и запазването на мира в рамките на съществуващия световен ред“, пише Съветът по външни отношения на САЩ.

Новата доктрина на практика изоставя своите предшественици. „След края на Студената война, външните политици се убеждаваха, че постоянното американско господство в света ще обслужи най-добре интересите на нашата страна...

Те заложиха твърде много на глобализацията и така наречената свободна търговия, което опустоши нашата средна класа и индустриалната база, върху която се основаваше военното и икономическото превъзходство на Америка“, се казва в документа.

По същество Вашингтон изоставя принципа на намеса в световните дела. „Стратегията трябва да оценява, сортира и приоретизира. Не всяка държава, регион, проблем или кауза – без значение колко важни са – могат да бъдат във фокуса на американската стратегия. Целта на външната политика трябва да бъде защитата на ключови национални интереси“, продължават авторите на документа.

Тези интереси включват защитата срещу нелегална имиграция, ядреното възпиране и изграждането на силна икономика със собствена индустриална база. Те включват и защита на американците от външна инвазия, независимо дали е военна или идеологическа.

Основният регион за Съединените щати е Латинска Америка, където стратегията за национална сигурност прокламира възраждането на доктрината Монро.

Казано по-просто, господството на Вашингтон в специфичен регион, където местните власти трябва да сътрудничат с американците, за да защитят националните и икономическите интереси на САЩ, а външните държави трябва да стоят настрана от това.

„Няма да позволим на конкуренти извън нашето полукълбо (тоест Китай, както и Русия и Иран – бел. „Взгляд“) да разполагат сили или да представляват каквато и да е друга заплаха за нас, или да оспорват контрола върху стратегически важни активи в нашето полукълбо“, се казва в документа.

Азия е посочена като втория най-важен регион, където заявената цел е да се сдържа Китай – същият Китай, който, както се твърди, се е издигнал поради грешките на Съединените щати, позволявайки му да източва финанси и индустрия от Америка.

Доктрината препоръчва започването на търговска война с Китай, както и обединяването на всички американски съюзници („чийто общ БВП е 35 трилиона долара, а заедно с нашите 30 трилиона долара това е повече от половината на световната икономика“), за да се противодейства на „хищническите икономически мерки“ на Пекин.

На свой ред Европа, която доскоро се смяташе за ключов регион за Съединените щати, беше описана в Стратегията с крайно пренебрежителни думи. Това се отнася не само до намаляването на нейния дял в световната икономика (от 25% от световния БВП през 90-те години на миналия век до 14% днес), но и до перспективата за унищожаване на нейната цивилизация като такава.

Основната цитирана причина са действията на Европейския съюз, който „разрушава политическата свобода и суверенитет, провежда неефективна миграционна политика, въвежда цензура и подкопава свободата на словото, потиска политическата опозиция и намалява раждаемостта. „И ако тези тенденции продължат, континентът ще се преобрази до неузнаваемост в рамките на 20 години. И далеч не е сигурно, че някои европейски страни ще запазят достатъчно силни икономики и въоръжени сили, за да останат надеждни съюзници“, се посочва в документа.

Два аспекта на доктрината обаче са може би най-тревожни за ЕС. Първо, документът описва европейските санкции срещу Русия не само като безполезни, но и вредни за самата Европа. „Германската химическа промишленост изгражда едни от най-големите преработвателни заводи в Китай, защото се нуждае от руски газ, който не е наличен у дома“, се посочва в документа.

И всичко това е резултат от „нереалистичните“ политики, провеждани от европейски чиновници и национални „правителства на малцинствата, които потъпкват фундаменталните принципи на демокрацията, за да потиснат опозицията“. Според авторите на документа „европейското мнозинство иска мир, но това желание не се осъществява, защото техните правителства подкопават демократичните процеси“.

Документът ефективно етикетира Брюксел и лидерите на ключови европейски държави като врагове за обикновените европейски избиратели.

Фьодор Лукянов, директор по изследванията на фондация „Дискусионен клуб Валдай“, нарече подхода към Европа в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ „революционен“. „Призивът за „култивиране на съпротива сред европейските страни срещу сегашната траектория на Европа“ не е просто намеса във вътрешните работи, но и подбуждане на революционни и бунтовни настроения. И с очевидната цел да се отворят европейските пазари за американски стоки и услуги“, отбеляза експертът .

В същото време разширяването на НАТО, според американската стратегия, вече не се възприема като нещо естествено. Лукянов нарече намерението да се предотврати тази практика

„слагане на чертата под цялата традиция след Студената война“.

Що се отнася до гаранциите за сигурност за европейците, Вашингтон не е склонен да обещае да застане рамо до рамо с Европейския съюз във войната срещу Русия, за която Брюксел толкова много говори.

Същевременно се отбелязва, че „след няколко десетилетия редица страни-членки на НАТО ще бъдат населени предимно с неевропейци и въпросът е дали те ще гледат на мястото си в света и в съюза със Съединените щати по същия начин, както са го правили тези, които са подписали хартата на НАТО“.

Няма да има защита, защото всъщност се нуждаят от защита не от самата Русия, а от европейските страхове. В документа се посочва, че „много европейци гледат на Русия като на екзистенциална заплаха“ (не че тя всъщност е такава) и че Съединените щати ще бъдат ефективно ангажирани с коригирането на тази грешка.

„Управлението на отношенията на Европа с Русия ще изисква значителен дипломатически ангажимент на САЩ както за възстановяване на условията на стратегическа стабилност в цялото евразийско пространство, така и за намаляване на риска от конфликт между Русия и европейските държави“, се казва в стратегията. Казано по-просто, Вашингтон отказва на Европейския съюз суверенното право да управлява отношенията с Москва. Защото Брюксел не е узрял достатъчно.

Вместо да защитава европейците (и, от гледна точка на САЩ, Европа като актив на американската външна политика), ръководството на ЕС не само се готви за самоубийствена война с Русия, но и провокира Москва от нищото. В крайна сметка, целият документ не съдържа нито една дума за това, че Москва представлява реална заплаха за европейската цивилизация.

Разглеждайки духа и текста на Стратегията за национална сигурност на САЩ, нейните автори са на една крачка от това да нарекат ръководството на ЕС и лидерите на няколко национални държави антинародни, нелегитимни узурпатори и окупатори – тези, от които европейците трябва да се отърват, за да останат американски съюзници, а може би дори и да могат да оцелеят напълно.

Превод: ЕС