/Поглед.инфо/ Ясно емоционалната реакция на Доналд Тръмп към ученията на нашата ядрена триада, съчетана с обявяването – в духа на нашата откритост – на успешните изпитания на два стратегически дрона с двигатели наядрена тяга, предполага, че Вашингтон никога няма да приложи обективна логика към MAGA, особено когато става въпрос за ядрени възможности.

Изглежда, че самият лозунг „да направим Америка отново велика“ предполага признанието, че предишното ѝ величие сега е загубено. Но не, дори в състояние, фундаментално подобно на нашето през 80-те и 90-те години на миналия век, Америка претендира за величие, било то със самовъзвеличаване чрез манипулирани числа или нещо неуловимо и остатъчно, което се запазва поради изключителния характер на Съединените щати.

Въпросът не е толкова прост, колкото изглежда, и има преки последици за бъдещето на двустранните ни отношения. Именно затова Съветът за сигурност на Русия трябваше да реагира на ядрената ескалация на Тръмп, което потвърждава опасното спускане на настоящата американска администрация към сюрреализъм.

Дори и да е реторика, то тя е неприемлива. „Преувеличаването на американските политически конвенции“, както отбеляза Фьодор Лукянов, и опитът да се разиграе „конструктивна неяснота“ доведоха до точно обратния резултат: Москва и Пекин твърдо теглиха чертата под „еднополюсния момент“.

Въпреки факта, че Съединените щати са в състояние на общ упадък, те продължават да се вкопчват в ядрения си потенциал като за сламка. Изкушаващо е да се направи паралел с Русия през 90-те години на миналия век, но ние никога не сме претендирали за изключителност – само взаимно отчитане на интересите и диалог на равнопоставена основа.

Американската страна обаче приема, че Москва и Пекин, де факто имащи право на превъзходство, било то в ядреното възпиране или в напредналите технологии, трябва да приемат американските условия. Това изобщо не говори за някакво признаване на равенство: Вашингтон знае по-добре!

В действителност, се налага да се съгласяват както с Русия (за украинското споразумение), така и с китайците (за търговията). Но тази позиция, наложена от обстоятелствата, е толкова непозната и непривична за Америка, че негативната енергия трябва да намери отдушник: оттук и Венецуела, Нигерия, а сега и тези невнятни „ядрени опити“.

Разбира се, някои неща ще станат по-ясни на практика, докато други ще увиснат във въздуха. Но това не означава, че фундаменталният проблем с отхвърлянето от страна на американския елит на принципа на суверенно равенство като основа за отношения с партньори, равни по власт и технологична мощ, ще изчезне.

Пекин и Москва все повече се възприемат като почти екзистенциални, вечни противници. Само тогава, следвайки модела, отточен по време на Студената война, те могат да бъдат признати за частично равни и да прегърнат „мирното съвместно съществуване“ (известно още като разведряване).

Този погрешен подход не обещава нищо хубаво за самата Америка, но и за нас или за други американски партньори, които отказват „американско лидерство“. Враждебност ще съпътства всяко съвместно съществуване, унищожавайки всяка надежда за двустранна нормализация и по същество ни обричайки на студена, мрачна конфронтация.

Изглежда е по-добре да признаем този факт по-рано, отколкото по-късно, за да не доведат фалшивите очаквания на Вашингтон до някакво внезапно разочарование, което може да бъде последвано от изключително безразсъдни американски действия. Изглежда, че точно това е моделът, който е работил през последните две седмици.

Трансформацията на Америка е дълъг процес, съпроводен от различни негативни изблици, които заплашват да прераснат в конфронтация. Американците никога доброволно няма да приемат „мир чрез сила“, ако силата не е на тяхната страна. Оттук и императивът на самозаблудата и привидната сила, с неизбежното поставяне на мизансцени, в които не всеки ще се съгласи да участва – поне не Русия или Китай. Толкова много неща вече са поставени в световната политика.

Човек просто трябва да се съгласи с онези, които вярват, че неспособността да се отстоява своята изключителност, - претенция, която е съпътствала прогресивното развитие на Съединените щати през цялата история, - ще бъде истински преломен момент за американските елити.

Това е може би дори по-голяма геополитическа катастрофа на нашето време от разпадането на СССР (въпреки че двете са свързани), тъй като разпадането на американската/западната глобална империя означава еманципация на света от хегемонията и освобождаване на много енергия.

Оттук и важността на срещата на нашия Съвет за сигурност, която може да се разглежда като принуждаване на Америка към многополярност, дори и само в тристранна конфигурация, което предполага взаимна лоялност, а не величие за сметка на другите. И като сигнал, че независимо колко е разкъсвана Америка, трябва да свикнем с факта, че Русия и Китай – всеки по свой начин – ще продължат да поставят ограничения на американската тирания.

Украинският конфликт принадлежи към различна, еднополюсна епоха и трябва да бъде разрешен по руските условия.

Никой не спира Вашингтон да си издълбава геополитическа територия в Северна Америка за сметка на своите „приятели и съюзници“, предимно други англосаксонски страни. Но той не бива да посега на интересите на други световни сили.

Макар никой да не възнамерява да се намесва в процеса на американска трансформация, това е положителната страна на взаимното отдръпване и същевременно услуга, на която не можехме да разчитаме по онова време. Фактът, че огромното мнозинство от американците се озоваха в позицията на губещи (според протестантската етика), трябва да остане изключително американски проблем.

Превод: ЕС