/Поглед.инфо/ Всички са свикнали, че след президентските избори в Америка, колкото и напрегнати и конфликтни да са, страната се успокоява и обединява. Така беше дори при конфронтацията между Джордж Буш и Ал Гор през 2000 година. Днес обаче съвсем не е същото. Остава впечатлението, че демократите са тръгнали по пътя на пълно политическо унищожение на дисидентите.

Това е игра с нулева сума, която не включва компромиси. По отношение на САЩ станаха актуални определения като "демократичен фашизъм" и "кибер-концентрационен лагер". Само погледнете какво правят технологичните гиганти с действащия президент Доналд Тръмп и неговите поддръжници. Дори парите изчезват на заден план във връзка със задачата за пълно унищожаване на политическите противници. Собствениците на „Туитър", например, изобщо не се притесняват от факта, че след блокирането на Тръмп капитализацията на компанията е спаднала с 5 милиарда долара, да не говорим за загубите на имиджа.

Конгресът залага на импийчмънт, за да не се даде на Тръмп дори да мисли за възможността да се завърне в Белия дом през 2024 година. Поддръжниците на Тръмп са наречени „тълпа“, „терористи“, уволнени са от работните си места, а организаторите и участниците в бунтовете от ЧЖИЗ са борци за правата на потиснатите, Джордж Флойд е герой, докато загиналата зад стените на Капитолия, ветеранът от американската армия Ашли Бабит е престъпник. Това, което е известно на английски като „Култура на отменянето“, процъфтява. Това е съвременна форма на политически остракизъм.

Така нареченото щурмуване на Капитолия е обрасло с все повече и повече подробности, показващи, че това е била организирана провокация с цел максимално дискредитиране на лагера на Тръмп, карайки обществото да забрави за средствата, с които демократите спечелиха президентските избори. Дори БиБиСи имаше въпроси относно действията на охраната на конгреса и тяхната дружелюбност към протестиращите. А началникът на охраната, който беше направен изкупителна жертва и е уволнен за бездействие, каза, че молбата му за помощ е била игнорирана шест пъти!

Републиканците се чувстват нагло измамени. И демократите, вместо да намалят огъня, на който се вари котелът на обществените настроения и който е на път да експлодира, се опитват да заварят плътно капака на казана.

Сега в техните ръце е както изпълнителната, така и законодателната власт. Това означава, че могат да легализират над 10 милиона нелегални мигранти и значително да разширят своя електорат, да направят 51-ви щат на територията на окръг Колумбия, да получат допълнителни „свои“ конгресмени и избиратели, да разширят състава на Върховния съд, като назначат там „свои“, да подобрят механизмите за фалшифициране и така нататък.

Ще успеят ли отново победените републиканци? И ако да, на каква политическа основа? Забележителна е позицията на бившия губернатор на Южна Каролина и посланик на САЩ в ООН Ники Хейли, която предупреди Америка за опасностите от господството в Демократическата партия на "радикални левичари", които биха могли да поемат пълния контрол върху "спящия Джо" (ако той дори остане жив до края на мандата си). Според Хейли тези хора „изискват свобода, но са готови да млъкнат и да контролират всички несъгласни хора; изискват равенство, но искат да изградят ново общество, основано на дискриминация и са готови да използват цялата налична сила за това ”.

Въпросът е дали ще успеят да наложат своята диктатура на страната. Традиционна Америка – тексаският каубой, фермер от Арканзас, работникът от Детройт с бяла кожа и консервативни ценности - изглежда е готова да устои, но всеки протест се нуждае от лидери. Републиканската партия е в дълбока криза. Ръководителите не знаят дали да подкрепят Тръмп, когото избирателят преследва, дали да залагат на намиране на нов лидер или да не поемат рискове (като вицепрезидента Майк Пенс), да не разтърсват лодката, да се примирят с ролята на втория номер или дори с позицията на маргинална организация.

Има обаче нюанс. Един от анонимните привърженици на Тръмп написа: „Дори не ме интересува дали Тръмп ще остане на власт. Имам нужда от война. " Американците са такъв народ, че дори в случай на предателство на върха, те могат да си припомнят написаното в Декларацията за независимост на САЩ: „Когато дълга поредица от злоупотреби и насилие, неизменно подчинени на една и съща цел, свидетелства за коварен план да принуди народа да се примири с неограничен деспотизъм, свалянето от власт на такова правителство и създаването на нови гаранции за сигурност за бъдещето става право и отговорност на народа. "

Има хора, които ще напомнят на американците за тяхното право и отговорност като народ. Вече се говори за отделяне на Тексас. Самата възможност за предотвратяване на диктатурата на демократите обаче ще се появи, само ако съпротивата не бъде смазана в зародиш, ако вниманието на гражданите не бъде отклонено от нова международна авантюра на Вашингтон някъде в Близкия изток, близо до границите на Китай или в постсъветските републики.

По един или друг начин, динамиката на развитието на събитията в Съединените щати не вещае нищо добро нито за тях самите, нито за околния свят.

Бог да пази Америка!

Превод: В. Сергеев