/Поглед.инфо/ Мнозина прецениха информацията за намерението на Доналд Тръмп да купи Гренландия от Дания за поредния фейк срещу президента. Американската либерална преса, която се бори със своя президент повече от година, е способна на такова нещо. При цялата екстравагантност на Тръмп, тя не бива да се преувеличава. А освен това има нещо диво в идеята една държава да продаде част от своята територия, заедно с жителите на друга, без каквито и да е исторически, етнически или други основания.

В историята прецедентите на „търговските“ промени на границите могат да бъдат преброени на пръсти. Границите винаги са се променяли с кръв, много по-рядко в резултат на ултиматуми, които най-слабата страна не би могла да отхвърли. В най-известния случай на продажба на територия (Аляска) продавачът инициира сделката: в Санкт Петербург преобладаващото мнение е, че няма начин да се задържи Аляска в случай на нова война с Англия и следователно е по-добре да се отърват от нея за добри по това време пари. В същото време руските емисари във Вашингтон дори е трябвало да “стимулират” някои политици, за да може сделката да се осъществи.

А и защо му е на Тръмп Гренландия ? Стратегическите интереси на САЩ тук са съблюдавани (има американски военни бази в Гренландия и Исландия), а разговорите за безбройните природни богатства на Гренландия все още не са потвърдени (те все още трябва да се достигнат през леден слой с дебелина два километра). Във всеки случай самите датчани не са против да се възползват от тези ресурси, които единствено може дълбоко да се обидят от предложението на САЩ.

Датският премиер Мете Фредериксен обаче беше изключително дипломатична: „Гренландия не е датска. Гренландия е гренландска. Наистина се надявам, че всичко това не е сериозно”. Това беше казано, докато информацията за плановете на Тръмп се разпространяваше изключително под формата на слухове и течове, тоест беше възможно да се „затвори темата“, като официално се отхвърлят въпросните слухове.

Американският президент обаче постъпи по различен начин в любимия си профил в “Туитър”: „Дания е много специална страна с невероятни хора, но въз основа на коментарите на премиера Мете Фредериксен, че тя не се интересува от обсъждането на придобиването на Гренландия, ще отложа срещата ни, насрочена две седмици по-късно, за друго време”.

Тоест, Тръмп отмени посещението си в Дания, насрочено за 2-3 септември. След това скандалът избухна с нова сила: Фредериксен нарече предложението на Тръмп абсурдно, а той от своя страна нарече “мерзки” отказа на датския премиер да обсъди продажбата на Гренландия на Америка. Видите ли, не е позволено да се говори така със САЩ, „докато те са под моето командване“. „Изявлението, с което тя ме отпрати, е лошо“, добави Тръмп.

Логично е да се предположи, че целият шум около абсурдната идея на Тръмп в навечерието на посещението му в Дания беше необходим, за да се отмени това посещение. САЩ и Дания са в твърде различни категории тежест за да бъде посещението на американския президент толкова задължително, колкото посещението в, да речем, Германия или Великобритания. А отмяната на посещение буквално в навечерието му, ако не е поради извънредни обстоятелства, винаги е израз на крайно недоволство от определени стъпки на приемащата страна.

Истинският (и не фантастичният като отстъпването на Гренландия) интерес на САЩ към Дания е да предотврати изграждането на газопровода „Северен поток-2“, което Дания и досега правеше. Използвайки подобна спънка като изискването за обосновка на опазването околната среда и гаранции за безопасността на съоръжението в нейната икономическа зона, Дания по всякакъв възможен начин забавя издаването на разрешението до крайните срокове на проекта, критични от гледна точка на плана.

Между другото, Швеция, в чиято икономическа зона преминава лъвският пай от морската част на газопровода (и то не малък участък, който може да бъде положен след няколко седмици, като Дания), заема много по-активна антируска позиция от Дания и дори се опитва да играе ролята на адвокат на враждебните на Русия Източноевропейски държави. Въпреки това са получени всички необходими одобрения от Швеция, строителството във водите ѝ тече по график. Очевидно аргументите на Германия са били напълно валидни за шведите.

Но малка Дания, която се “стараеше” в интерес на САЩ, все още се държи, излагайки на опасност планирания графика за пускане в експлоатация на газопровода. Една от проявите на американската благодарност за наистина незаменимите услуги беше посещението на Тръмп в Дания, съпроводено с посещението на американския президент в Полша на събития, които отбелязват годишнината от началото на Втората световна война.

През юни 2019 г. обаче лявоцентристката коалиция начело с Мете Фредериксен дойде на власт в Дания след победа на изборите. Новият премиер също се обявява за опонент на “Северен поток 2”, но в същото време тя не е толкова фанатична като предшествениците си и се застъпва за по-балансирана външна политика.

Освен това с наближаването на времето аргументацията на Германия, най-важния партньор на Дания, значително се увеличи и Дания се изправи пред перспективата за многомилиардни искове от страна на консорциума, строящ газопровода, поради неоправдани, политически мотивирани забавяния при издаването на екологични одобрения.

Очевидно администрацията на Тръмп е получила информация, че издаването от Дания на разрешение за прокарване на газопровода през икономическата ѝ зона през следващите седмици е уреден въпрос. Може би са решили да изчакат до посещението на Тръмп, за да обявят това, че да не “развалят политическата атмосфера”. Вашингтон обаче прояви проактивност в отмяната на посещението по скандален и обиден начин за всички датчани. Върху това наистина се е отразил темпераментът на Тръмп. Решили са да оставят в сянка истинската причина . В края на краищата решението за тръбопровода е суверенно датско право и няма официални причини за отказ.

В контекста на завършването на строителството на газопровода “Северен поток 2”, обявеното намерение на Тръмп да “купи” Гренландия трябва да се признае за изключително жалко. Датският отговор е очевиден и датското обществено мнение можеше само да го одобри. И така, започвайки скандала, Белият дом, очевидно, разбра, че в датската посока няма какво да губи.

Превод: В.Сергеев