/Поглед.инфо/ Сенаторите и конгресмените подготвят "Новогодишна изненада" за Китай под формата на санкции, които президентът Доналд Тръмп не може да не въведе. Преди 1 януари 2020 г. американските конгресмени не успяха, но преди Китайската Нова година напълно може и да го направят. Пикантността на този епизод на противостоене между Вашингтон и Пекин се заключва в това, че против КНР ще се използва закон, първоначално приет, за да навреди именно на Русия: т. нар. Глобален акт на Магнитски.

Най-интересното и важно за Русия обаче е нещо друго: ако това продължи още, тогава от самия президент Тръмп (в нарушение на американската конституция и политическите традиции на Вашингтон) най-накрая и безвъзвратно ще се отнеме възможността по някакъв начин да влияе на външната политика на САЩ, което вероятно ще доведе до много сериозно влошаване на всички конфликти между САЩ и Русия, както и до въвеждането на тежки антируски „адски санкции“.

Флагманът на американските медии The New York Times съобщава, че в Сената и Конгреса е възникнал консенсус по въпроса за налагане на санкции срещу КНР, въпреки съпротивата на президента, комуто санкциите и останалата законодателна самодейност на Сената и Конгреса ще пречат силно в процеса на преговорите за примирие в търговската война. Постигането на този антипрезидентски и антикитайски консенсус е важна новина, защото много рядко има ситуации, когато партията, от която е избран президентът, предава самия президент и започва да води външна политика, заобикаляйки неговите приоритети.

Точно това се случва сега в САЩ: Републиканските сенатори и конгресмени, които сякаш защитават Тръмп от импийчмънт, си сътрудничат едновременно с противниците му от Демократическата партия, за да гласуват законопроекти за антикитайски санкции, които противоречат на политиката на президента, за което самият той говори изключително неодобрително. Сега републиканската и демократичната партии са доминирани от желязната убеденост, че единственото нещо, което не достига за решаване на всички американски външнополитически проблеми, е максимална твърдост и безкомпромисни санкции срещу всички, които не смеят да се подчинят на прищявките на Вашингтон.

От гледна точка на този консенсус, Тръмп, подобно на Обама преди него, са слабаци, които по неизвестна причина не искат да възстановят световното уважение към Съединените щати, просто чуквайки със санкционен юмрук върху масата на световната дипломация, а след това и поставяйки на нея и револвер като заплаха от пряко военно въздействие.

"В рядка демонстрация на двупартийно единство републиканците и демократите планират да се опитат да накарат президента Тръмп да заеме по-активна позиция по отношение на правата на човека в Китай, като подготви закон, неуязвим за президентското вето, който ще накаже висши китайски служители за държането на повече от милион мюсюлмани в концентрационни лагери," New York Times.

Очевидно загрижеността за правата на човека е просто извинение за налагане на санкции, защото искреността на притесненията за човешкото страдание от сенаторите и конгресмените на страната, която бомбардира Белград, доведе Либия до появата в нея на пазари на роби и подкрепя откровени главорези в Сирия, предизвиква сериозни съмнения. „Информацията“, въз основа на която също инициират санкции и бомбардировки - също.

Неуязвимостта пред президентското вето на Тръмп се дължи на факта, че предложеният законопроект най-вероятно ще бъде приет с толкова много гласове, което прави президентското вето безсмислено: достатъчно е две трети от сенатори и две трети от конгресмените да гласуват за антикитайските санкции.

В историята на американския парламентаризъм подобни ситуации са много редки, тъй като получаването на две трети от гласовете и в двете камари на Конгреса изисква изключително рядко единодушие на политическите противници и готовността на една от партиите да предаде собствения си президент, но именно това се случва в момента.

Прогнозата на американските журналисти може да се отдаде на пожелателно мислене, но вече има такъв прецедент, насочен специално срещу действащия президент, при това е свеж. Съвсем наскоро, през ноември, Сенатът и Конгресът приеха (въпреки съпротивата на Белия дом) закон, който налага санкции на китайските служители, потискащи безредиците в Хонконг.

В бъдеще този закон може да лиши Хонконг от привилегирования му статус при търговия със САЩ, което може да нанесе доста сериозни щети на хонконгската икономика. Както американските журналисти отбелязаха тогава, първоначално президентът не е искал да подписва, като е казал, че “подкрепя протестиращите, но и че китайският президент Си Цзинпин е негов приятел”. Но Тръмп имаше малко варианти: законопроектът е одобрен както от Камарата на представителите, така и от Сената с мнозинство гласове, които надвиват президентското вето.

Заслужава да се отбележи: официален Пекин заяви възможно най-ясно, че подобни санкции са груба намеса във вътрешните работи на Китай. Но дори рискът от срив в преговорите по въпроса за търговската война, който е изключително чувствителен за Вашингтон, продължаването на който е основен риск за американската икономика, не е спрял запалването и геополитическите амбиции на междупартийна група сенатори и конгресмени.

Необходимо е да се обърне внимание на факта, че сред инициаторите и привържениците на санкциите срещу Китай има инициатори и привърженици на санкциите срещу Русия, включително на санкциите срещу компании, които работят по полагането на "Северен поток-2". Те са авторите на така наречените “адски санкции” срещу руските финансови пазари, държавни банки и петролни и газови компании.

Ако рискът от срив в преговорите по невероятно важния за САЩ въпрос за търговската война и съпротивата на Тръмп не спрат антикитайските санкции по хонконгския въпрос, има определена вероятност, че в случай на “адски санкции” срещу Русия, всички опити да се охладят горещите глави на вашингтонските законодатели също няма да сработят.

Пакетите с „адски санкции“ се обсъждат под една или друга форма почти от 2014 г. насам, но всеки път представителите на президентската администрация - първо Обама, после Тръмп - убеждават сенаторите и конгресмените, че санкциите срещу държавния дълг на Русия и възможното изключване на руския финансов сектор от доларовата система, придружена от заплахата от "вторични санкции" срещу европейските банки и финансовите институции, които работят с нашата страна, е много лоша идея.

Следните обяснения бяха представени на официално ниво и на ниво кореспонденция между президентската администрация и съответните комисии на конгреса и сената: „адските санкции“ ще дестабилизират световните финансови и енергийни пазари, ще направят американските финансови институции по-малко конкурентоспособни (предвид привлекателността на инвестирането в руски активи) и при това няма да нанесат каквито и да е катастрофални щети върху Русия, като в същото време на практика гарантират „ответен удар по американските интереси“.

Ако бъдат приети „уйгурските“ санкции срещу Китай, вероятността да се приемат „адски санкции“ срещу Русия ще се увеличи. Но ако бъдат приети, Сенатът и Конгресът наистина ще имат възможност да видят как администрациите на Обама и Тръмп са били прави, когато са се опитвали да избягват тези „адски санкции“.

Превод: В.Сергеев