/Поглед.инфо/ Нова студена война може да не е най-лошият сценарий, според американската историчка Мери Сароте. В интервю за швейцарския вестник Tages-Anzeiger тя обясни, че след падането на Берлинската стена Западът се е държал неправилно по отношение на Русия. Грешка беше да се счита държава с ядрен арсенал за регионална власт. Сега Западът и Москва нямат друг начин освен усърдни преговори и сключването на нови споразумения за контрол над въоръженията.

Нова студена война би била добра опция“, казва американската историчка и професор от университета Джон Хопкинс Мери Сароте в интервю за швейцарския вестник Tages-Anzeiger в опит да обясни какви грешки е направил Западът по отношение на Русия след перестройката.

През 1989 г., когато падна Берлинската стена, Владимир Путин се е намирал в Дрезден като офицер от КГБ. От гледна точка на Мери Сароте това е повлияло на съвременната политика на руския президент. В интервю за швейцарския вестник тя говори за теорията на операционалния код, предложена от американския политолог Александър Джордж. Според тази теория лидерите разчитат на насоки и правила, формирани въз основа на техния опит на възраст от 20 до 30 години. По-късно, идвайки на власт, те използват тези убеждения. Това е един вид „ментална карта“, според която те изграждат своето поведение.

Според проф. Сароте опитът за народно въстание в разединена Германия остави своя отпечатък върху операционалния код на Путин. Това обяснява липсата на толерантност към "всяка форма на разногласия между народа и властта": "Путин от престоя си в Дрезден знае, че протестите могат да излязат от контрол."

Според Tages-Anzeiger след падането на Берлинската стена започва ера на оптимизъм, но след "анексията"* на Крим отношенията между Русия и Запада се влошиха. Както обясни американският историк, подобни промени винаги са провокирани от много причини. Путин изигра голяма роля в отчуждението между Русия и Запада, но има и други фактори, като корупцията и отдалечеността на страната от идеалите на демокрацията. Русия започна да се отдалечава от Запада още при Борис Елцин, който позволи да се обстрелва руския Бял дом и започна война в Чечения, припомня професорът от американски университет. „Путин, напротив, подкрепи САЩ след терористичните актове на 11 септември“, подчерта тя.

Така наречените цветни революции в Грузия, Украйна и Киргизия нанесоха „непоправими щети“ на отношенията на Русия със Запада, сигурна е Сароте. Според Путин тези въстания са провокирани от Запада. По-специално той беше недоволен от протестите в Киев, тъй като никога не е признавал отделянето на Украйна от Русия, обясни експертът в интервю за швейцарски вестник. Според нейната версия „окончателното скъсване“ се е случило по време на „анексията“ на Крим през 2014 г., което историкът разглежда като края на периода след Студената война. „Това беше насилствена промяна на границите, несъвместима със споразумението, постигнато след Студената война“, подчерта Сароте.

На въпрос дали Западът действа наивно или надменно, когато сметна, че Русия ще се задоволи със статута на регионална държава в съответствие с изказването на Обама, историкът избра да се обърне към фактите. Тя отбеляза, че Русия има стратегически ядрен арсенал, което я прави глобална сила. „Не бих нарекла Русия регионална държава“, заяви професорът от американския университет.

Тя обърна внимание също и на факта, че след Студената война Западът трябваше да се отнася по-добре към Русия, макар и само заради огромните й размери, което във всеки случай я прави значителна държава в международната система. Предлагането на алтернативни пътища обаче е сложно, призна историкът.

След Студената война основната задача на Европа беше да намери начин, който да интегрира Русия като конструктивен компонент на международната система, а не да я направи съперник. Изглеждаше, че такава възможност може да бъде предоставена от свързаната с НАТО организация за сигурност „Партньорство за мир“. До 1994 г. САЩ предпочитаха потенциалните партньори първо да влязат в „Партньорство за мир“ като тестово изпитание, преди да бъдат напълно приети в алианса.

Тогава републиканците спечелиха междинните избори в САЩ и това лиши „Партньорството за мир“ от значимост в критичния момент. „Договорът с американците“ изискваше пълноценно разширяване на НАТО и администрацията на Клинтън го направи. Въпреки това беше необходимо да се обърне повече внимание на развитието на партньорствата, които не трябва да са заместител на разширяването на НАТО, но биха могли да помогнат на Русия да възприеме по-добре този процес, смята Сароте.

На теория НАТО може да се превърне в паневропейска организация за сигурност, каза тя в интервюто за швейцарския вестник. Президентът Джордж Буш старши и канцлерът Хелмут Кол, след падането на стената преследваха друга стратегическа цел: НАТО, а не, например, ОССЕ, е трябвало да гарантира сигурността в Европа. Тогава това решение е било разумно, казва историкът от САЩ.„Нова студена война би била добра опция“

В крайна сметка това доведе до това, че европейците останаха зависими от Вашингтон по въпросите на сигурността, отбелязва Сароте. Това създава проблеми днес, защото Доналд Тръмп постоянно поставя под съмнение бъдещето на НАТО, което тя самата счита за грешка. Дори в миналото да имаше възможности за промяна на съюза, сега ситуацията е неблагоприятна за радикални трансформации. „Когато къщата ви гори, не започвате да ремонтирате кухнята“, отбеляза експертът.

Според нея в близко бъдеще светът неизбежно ще се изправи пред нова надпревара във въоръжаването. "Трагедията е, че споразуменията за контрол над въоръженията от Студената война вече не съществуват", убедена е историкът. Тя е най-загрижена за прекратяването на Договора за РСМО. Той гарантираше неизползването на цял клас ядрени оръжия, но сега използването на ракети със среден обсег отново стана възможно и в това Сароте вижда катастрофа.

От нейна гледна точка е ясно, че светът е навлязъл в "ерата на нови конфликти". „Русия променя границите с използването на сила и провежда кибератаки срещу Европа и САЩ“, казва американският професор. „Въпреки личната фиксация на Тръмп върху Путин, политическият истеблишмънт във Вашингтон отново вижда Москва като основен противник. Оттук идва формата на нова студена война - макар и без идеологическия компонент на предишната версия, което е важна разлика.“, подчерта Сароте в интервюто за Tages-Anzeiger. На пръв поглед това изглежда трагично, но нова студена война би била добър вариант. Това би било по-добро и по-приемливо от много други сценарии.“

При това Сароте заяви, че в никакъв случай не тъгува за Студената война, но нейните постижения не бива да се подценяват. Има по-лоши неща от световна студена война - например гореща световна война. В такава среда нова Студена война би била ера със занижени очаквания. Нови споразумения за контрол на оръжията ще трябва да бъдат сключени в хода на продължаващи десетилетия преговори.

За съжаление Москва и Вашингтон са унищожили съществуващите в миналото бариери за сигурността и днес няма друг вариант освен усърдна работа за отваряне на вратите отново, заяви американският историк в интервюто си за Tages-Anzeiger.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова