/Поглед.инфо/ Русия върви по пътя на бавното унищожение, защото най-големият ѝ проблем е вътрешният. Тази евразийска държава няма национална идентичност, която би била приложима за цялото ѝ население, пише американският историк Питър Елцов. В портала Onet той уверява, че отброяващата секунди бомба на сепаратизма, от която Путин толкова се страхува, ще избухне след 10, 20, максимум 30 години.

През последните 10 години американските експерти по международни въпроси, както и политици, все повече гледат с опасения към Русия. Страхът пред нея нарасна особено, когато бе разкрита намесата на руските власти в президентските избори през 2016 г., пише американският историк Питър Елцов в портала Onet.

„Те се намесват и в момента. И се очаква отново да се намесят по време на следващата предизборна кампания ", заяви наскоро бившият специален прокурор Робърт Мюлер по време на изслушване по „руския случай "в Конгреса на САЩ. „Ние действаме в мащаб, какъвто преди няколко години никой не би очаквал”, пише офицер от разузнаването в New York Times през юни за интензивните атаки срещу руската енергийна мрежа в отговор на хакерството.

„Но какво ще стане, ако най-голямата заплаха за Русия не са САЩ или някоя друга държава, а самата Русия?“, Пита Елцов.

През последното десетилетие Владимир Путин „анексира“ бивши съветски територии, организира кибератаки срещу чужда инфраструктура и отмени много правителствени решения в защита на демокрацията. „Русия може да изглежда като могъща сила, но в действителност тя е много по-слаба от империята на Романови или от СССР”, обяснява авторът.

Най-големият проблем на Русия е вътрешният: тази голяма евразийска държава не е създала такава национална идентичност, която да се отнася за цялото ѝ население. Милиони руски граждани проявяват само съмнителна лоялност към държавата си. Щом Москва отслаби строгия контрол на местните избори - а това може да се случи, само когато Путин престане да бъде президент - тези групи ще се опитат да получат независимост.

Като антрополог, историк и политолог, живял дълго време в Евразия, вярвам, че бомбата на сепаратизма, от която Путин се страхува, ще избухне след 10, 20, максимум за 30 години“, уверява той.

Това ще се случи по три причини. Първо, сепаратистките движения в Русия са много силни. Пример са Татарстан и Башкортостан, две автономни републики в централна Русия. Там има много силни националистически организации, които призовават за обединение с тюркскоезичните или угро-финските общества в региона. И двете области си спомнят годишнината от завладяването на Казан от Иван Грозни през 1552 г., което за двете страни означава загуба на независимост за 500 години. По време на войната в Чечения в началото на 21 век ясно се виждаше, че сепаратистките движения в Русия могат да бъдат много дълги и кървави. И това се отнася не само за националните малцинства, защото руснаците, които живеят в Сибир, богат на суровини, в Урал и Далечния Изток, също се опитаха да постигнат независимост, подчертава историкът.

При наследника на Путин напрегнатото единство на държавата може да се пропука под натиска на сепаратизма. Човек може само да спекулира кой ще бъде следващият лидер, но най-вероятно той ще бъде назначен от самия Путин в края на президентския му мандат. Не е ясно обаче дали наследникът ще може да поеме контрола над различни групи и региони с твърда ръка. При липса на система от проверки и баланси, както и на силни институции, контролът на центъра е най-вероятно необходим, за да се гарантира продължаващото съществуване на тази страна като цяло. Заместник-ръководителят на администрацията на Кремъл Вячеслав Володин може да дочака думите му да станат реалност: „Докато има Путин, има и Русия; няма Путин, няма Русия. "

Второ, идеологията, обединяваща Русия, няма същата сила на влияние като предишните й колеги. Путинизмът е агресивна смес от идеята за евразийството и това, което ултраконсервативният философ Александър Дугин нарича Четвъртата политическа теория. Евразийството е мисловна школа, появила се през 20-те години на ХХ век сред антикомунистическите емигранти. Тя говори за специалната роля на Русия като оригинална цивилизация, която не принадлежи нито на Запад, нито на Изток.

Въпреки силата на тази идеология,, тя не може да се приравни с идеологията на силата на царете в бивша Русия или с марксизма-ленинизма. Царството е създало истинска нишка, свързваща руския народ от векове. Марксистките идеи за равенство, както и разпределението на имуществото, всъщност са привлекателни в много страни в постколониалната ера. В днешно време регионалният национализъм, прибягващ до лозунги и популистки програми, е много по-сериозна заплаха за либералния ред от новия авторитаризъм на Путин.

И в заключение: настоящата интелектуална и икономическа ситуация в Русия е много по-лоша, отколкото по времето на царете или в съветската епоха. В царско време европейците идват в Русия, за да работят като лекари, да преподават в университети, да провеждат изследвания и да отварят предприятия. Въпреки чистките и престъпленията, съветските власти създават сравнително добри условия за живот на напреднали учени, ако не се противопоставиха на системата. Днес висшите учебни заведения и науката в Русия са в бедствено състояние. Икономиката разчита на добив и продажба на суровини, но няма признаци за модернизация. Най-важното е, че децата на руския елит предпочитат да учат и живеят на Запад, подчертава Питър Елцов.

Светът трябва да е готов за разпада на Русия. Това е най-добрият метод за действие, който САЩ и техните съюзници могат да предприемат - комбинация от стратегическо търпение и сдържащи действия - със силен акцент върху търпението. Прагматичното сътрудничество с Путин не е умиротворение, а „Реалполитик”, насочен към осигуряване интересите на Съединените щати. Най-важното е американските служители, включително президентът, да се срещат редовно с Путин и хората около него. Няма нищо лошо в разговорите, отбелязва авторът. Второ, САЩ трябва да прилагат стратегията „услуга за услуга“ - това е единственият език, който Кремъл разбира. Русия може да се въздържи от определени действия или да ги промени, например, по отношение на диалога с талибаните, подкрепата за режима на Николас Мадуро във Венецуела, в замяна на определени услуги от САЩ, обяснява той.

САЩ трябва да преосмислят настоящата стратегия за санкции - в някои случаи да ги отменят, а в други да я засилят. Студената война беше спечелена не заради санкции, а защото жителите на СССР, включително някои от най-високите слоеве на властта, загубиха вяра в идеологията и мислейки за своето бъдеще, се съсредоточиха върху Запада, обобщава историкът.

„Същото може да се случи и днес, когато Русия е на път на бавно унищожение. Не е необходима външна намеса”, обобщава американският историк Питър Елцов в статия за портала Onet.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели