/Поглед.инфо/ По правило глобалните кризи се превръщат в претекст за сближаване и изграждане на нов, по-справедлив и мирен световен ред, но настоящата пандемия не се превърна в това. Напротив, коронавирусът предизвиква конфликти само във вече разпокъсаната международна общност, пишат американските политолози Дж. Джон Айкенбери и Чарлз Купчан на страниците на The Washington Post. Според анализаторите, за „оптимизиране“ на света след приключването на кризата, няма редица условия, например мощна държава, която би могла да ръководи процеса.
Пандемията от коронавируса е глобална криза, която е „като че ли нарочно е пригодена да изисква глобален отговор“: вирусът не се ограничава до отделни държави и „убива безразборно“, унищожавайки националните икономики и спирайки ежедневието навсякъде, пишат в статия за The Washington Post американските политолози Дж. Джон Айкенбери и Чарлз Купчан. Както подчертават анализаторите, бедствия от този вид, които засягат всички, традиционно следват момента на „оптимизиране“ в международната политика - и сега различните страни също трябва да работят заедно, за да разработят ваксина, да контролират разпространението на заразата, да произвеждат и разпространяват медицинско оборудване и да предприемат стъпки за стабилизиране на световната икономика. Междувременно, нищо подобно не се случва днес, а държавите, напротив, отказват да споделят предпазни средства, провеждат „надпревара във въоръжаването“, опитвайки се да разработят ваксина преди останалите, да затворят границите и да назначават чужди изкупителни жертви, оплакват се авторите.
Както напомнят Айкенбъри и Купчан, Европейският съюз наскоро проведе видеоконференция на световните лидери за събиране на пари за разработване на ваксина, въпреки че много от участниците обещаха да координират усилията си и да дадат наистина „глобален отговор“ на пандемията, САЩ, Русия и Индия дори не участваха в мероприятието и Китай изпрати там представител на "нисък ранг", който не направи никакви изявления за участието на Пекин в световните инициативи. „И така, защо извънредната ситуация от световен мащаб в областта на здравеопазването, която трябваше да доведе до единство в света, предизвика такова объркване?“, питат политолозите.
Според авторите на такъв въпрос може да се отговори, ако разгледаме отблизо историческите примери за „съвместното оптимизиране“ на световните дела. Имаше четири такива момента в новата и най-новата история - след Наполеоновите войни през 1815 г., след Първата световна война през 1919 г., след Втората световна война през 1945 г. и след края на Студената война през 1989 г., изброяват Айкънбъри и Купчан. „Това беше ерата на геополитическите промени, а не на спешните ситуации по отношение на здравеопазването. Въпреки това, тъй като техните последствия бяха сравнително пагубни, те ни дават много добра представа какво ще се случи сега - и защо това не се случва“, обясняват те.
Както пишат политолозите, коронавирусът все още има всички шансове да се изравни по брой на жертвите и икономическите щети от световните войни; например около 115 хиляди американци загинаха в Първата световна война и вероятно пандемията ще преодолее това ниво. В същото време въоръжените конфликти, намесата в международната търговия и унищожаването на активите на предприятията, все пак водят до увеличаване на икономическата активност, за да се осигури фронтът с всичко необходимо - а пандемията замразява икономиката като цяло: например, ако по време на нацистките бомбардировки жителите на Лондон дори продължават да живеят обикновен живот и само със звука на сирените, са се разпръсквали по убежищата, днес те седят денонощно по домовете си къщата, се казва в материала. Пандемията, подобно на войната, се превръща в основната тема на дискусия и се фокусира върху себе си, отбелязват авторите
Според мислите на Айкънбъри и Купчан, за да се превърне международната извънредна ситуация в „геополитическа реорганизация“, са необходими три условия: съществуването на „военен съюз“, който след приключване на кризата се превръща в коалиция, ясен момент, за края на кризата след която следва нова глава в историята, и наличието на "мощна и стратегически мислеща държава", която ще ръководи усилията на международната общност. В случая с пандемията от коронавируса нито едно от тези условия не е изпълнено, убедени са политолозите.
Международното обединение, което би осигурило международно сътрудничество - по аналогия със Съюза на четиримата, който заложи Виенската система на международните отношения след Наполеоновите войни, с Антантата, която подписа Версайския договор и роди Лигата на нациите, с Антихитлеристката коалиция, която определи световния ред след Втората световна война или с Атлантическия съюз благодарение на което се състоя немското обединение, прекрати се съперничеството със СССР и ЕС и НАТО се укрепиха - това днес просто не съществува, смятат авторите. Според американски експерти пандемията избухна по времето на „геополитическата раздробеност“, когато Атлантическият съюз беше разкъсан поради противоречия между президента на САЩ Доналд Тръмп и неговите европейски колеги, а руският лидер Владимир Путин „изгражда политическа кариера, която е в конфликт със Запада и се опитва да го отслаби“.
Не се вижда ясна граница, един вид „прекратяване на огъня“, което би означавало „края на страданията“ и началото на изграждането на един по-добър свят, продължават Айкенбери и Купчан. Ако през 1815, 1919 и 1945 краят на военните действия стана тази граница, а през 1989 г. става падането на Берлинската стена и веднага след тези моменти възниква благоприятна ситуация за създаване на алтернативен, "по-спокоен" световен ред (било то Виенската система, която създаде механизми за мирно уреждане на конфликти между държави, Лигата на нациите, която посредничи в териториални спорове и насърчава намаляването на въоръжението, или ООН и НАТО, в продължение на много години, които станаха „котва“ на системата на международните отношения и укрепиха мира след края на студената война), в ситуацията с коронавируса няма да има „сигнал за отбой“, а пандемията или ще се засили, или ще отслабне в различни региони на света, докато не изчезне напълно, което означава, че ключовите играчи ще се съсредоточат главно върху собствените си дела и ще продължат своя собствен път, твърдят политолозите.
И накрая, „оптимизирането“ не се вижда и днес, защото няма силна държава, която да ръководи процеса, посочват авторите. Според Айкънбъри и Купчан през 1815 г. Великобритания е играла тази роля, а през 1919, 1945 и 1989 г. Съединените щати, които във всеки един от тези моменти са били най-мощните държави в света и са водени от лидери, които са разбрали че най-добрият начин за засилване на националните интереси е споделянето на плодовете с другите държави. Съединените щати остават най-силната държава в света до ден днешен, но днес тя се управлява от „президент, който презира международното сътрудничество“, категорично се противопоставя на глобализацията и вижда като просперитет на нацията, именно национална държава, оплакват се анализаторите.
„Упоритият унилатератлизъм на Тръмп“ обаче е само част от цялостната картина, макар и важна и ако международната общност имаше останалите елементи - тоест силна международна коалиция и перспектива за прекратяване на кризата - тогава най-вероятно Тръмп би бил готов да взаимодейства с други държави, пишат Айкънбъри и Купчан. За съжаление светът сега очевидно се движи към засилване на разцеплението и засилване на автономията, признават политолозите. Според тях при такива обстоятелства най-добрият тласък за рестартиране на международното сътрудничество ще бъде поражението на Тръмп на предстоящите президентски избори - защото демократите в Конгреса вече започнаха да изготвят планове за укрепване на сътрудничеството в света, които засягат не само създаването на ваксина и обмена на най-важното медицинско оборудване. „Пандемията поне ясно показа, че живеем в необратимо свързан свят, който може да се управлява само съвместно, заключават авторите. - Каквато и задача да стои пред нас - да се борим с инфекцията, да предотвратим войната или да се противопоставим на климатичните промени - коронавирусът трябва да служи като сигнал за нас да действаме спешно, за да започнем нова ера на международното сътрудничество.“
Превод: М.Желязкова