/Поглед.инфо/ Финансова криза 2007-2009 приключи отдавна, но световната икономика не се възстанови. Икономиката започна да се оживява с помощта на допълнителни емисии на пари и намаляване на тяхната цена (чрез понижаване на основния лихвен процент на централните банки). Включването на печатните машини беше маскирано от красивия евфемизъм "количествено облекчаване".

Емисиите на пари нарастват, но инфлацията не възниква, тъй като цялата продукция на печатни машини просвирва покрай реалния сектор на икономиката и стоковите пазари, вкарвайки се в сферата на финансовите спекулации. Там надуха балони. Това беше нова инфлация, но нито икономистите, нито чиновниците забелязаха тази нова инфлация на финансовите пазари и продължиха да настояват за разширяване на паричното предлагане (за да се предотврати дефлацията, видите ли).

Някои от апологетите на разширяването на паричните емисии от централните банки използваха аргумента „борба с дефлацията“ като прикритие за постигане на друга цел - обезценяването на паричната единица спрямо валутите на други държави. На първо място, тези страни, които са конкуренти на тази страна на световните стокови пазари. Печатната машина на централната банка се превърна в конкурентно оръжие в международната търговия. Това обикновено се нарича „валутен дъмпинг“ и е престъпление срещу принципите на свободна търговия, както, да речем, налагане на защитни мита при внос.

Независимо от това, водещите западни държави разчитаха на обезценяването на валутите си, за да поддържат и укрепват своите външноикономически позиции. Това се нарича валутна война, но конкурентите не използват такава не особено прилично словосъчетание.

Основните битки се разгръщат в рамките на валутните двойки „щатски долар - евро“, „щатски долар - китайски юан“, „щатски долар - японски йени“, „щатски долар - британски лири стерлинги“, „евро - китайски юан“, „евро - японски йена "и други.

За САЩ проблемът с повишаването на международната конкурентоспособност на американските компании е много болезнен. Така в края на миналата година износът на стоки в САЩ възлиза на 1645,2 млрд. долара, а вносът - 2568,4 млрд. Отрицателното салдо в търговията със стоки за 2019 г. е равно на 923,2 млрд. До края на 2018 г. отрицателното салдо е 946,4 млрд. долара. Това са рекордни дефицити, до които никоя друга държава не се доближава. По-голямата част от отрицателното салдо се създава от търговията на САЩ с Европа и Китай. Според Евростат през 2019 г. САЩ са имали отрицателно търговско салдо с ЕС в размер на 153 милиарда евро. Отрицателното салдо нараства от година на година: през 2009 г. е малко повече от 40 милиарда евро, а през десетилетието нараства 3,7 пъти. В търговията с Китай отрицателното салдо на САЩ е дори по-голямо, отколкото в търговията с ЕС (възлиза на 345 млрд. долара през 2019 г.).

Следователно е очевидно, че за САЩ най-важни са две валутни двойки: долар - евро и долар - юан. Ще се спра на първата от тях по-подробно. Някъде в началото на 2000-те, едва 0,8-0,9 щатски долара се даваха за едно евро, курсът на новородената европейска валута беше нисък спрямо американската. Еврото обаче постепенно се укрепваше и в края на 2002 г. започнаха да дават 1 долар за него, а след това и повече. През втората половина на 2008 г. еврото спрямо щатския долар достигна връх от над 1,50 долара. След това, през 2014 г., еврото започна да пада бързо спрямо американската валута; през 2015-2017 еврото беше съвсем малко „по-тежко“ от американската валута, като курсът му варираше в диапазона от 1,05-1,10 долара.

И през 2020 г. еврото започна да набира тежест доста бързо спрямо долара. Но изобщо не защото европейската икономика стана по-силна от американската. И двете икономики са съборени от вирусно-икономическата криза. Според последните оценки на ОИСР, спадът на БВП на САЩ до края на 2020 г. трябва да бъде 3,7%, а БВП на еврозоната (19 държави) - 7,8%. Изглежда, че поради по-дълбокия спад на БВП в еврозоната еврото трябва да падне спрямо долара. И ние виждаме, че напротив, то расте. Защо? Защото печатната машина на Федералния резерв на САЩ е по-бавна от тази на ЕЦБ.

На търговете на 3 декември курсът на европейската валута спрямо американската валута беше 1,2174 долара за евро, добавяйки 0,6% на ден, а от началото на седмицата - 1,9%. В сравнение с най-ниското ниво през март еврото скочи с 15% спрямо долара.

Разбира се, европейците се опитаха да компенсират загубите, причинени от вирусно-икономическа криза, чрез понижаване на еврото. Кристин Лагард, която оглавява ЕЦБ, взе смело решение да увеличи емисиите на еврото чрез изкупуване на държавни и корпоративни облигации и разширяване на издаването на почти безплатни (с почти нулеви лихви) заеми. От началото на 2020 г. до края на ноември балансът на ЕЦБ се е увеличил с 2,2 трилиона. евро.

Що се отнася до Федералния резерв на САЩ, той направи рязък скок напред през пролетта на 2020 г., изпомпвайки 3 трилиона долара в икономиката за три месеца. (главно чрез закупуване на облигации, отчасти чрез издаване на РЕПО-заеми). През лятото имаше пауза в работата на печатната машина, но през август започна нова емисия. От началото на декември 2019 г. до началото на декември 2020 г. балансът на ФР е нараснал с 3160 млрд. долара (до 7271 млрд. долара).

Тази есен нито ЕЦБ, нито Федералния резерв направиха изявления за новите значителни увеличения на паричното предлагане. Но всички очакват, че на декемврийското заседание на съвета на директорите на ЕЦБ ще бъде взето решение за допълнителните емисии на еврото. Експертите предполагат, че „добавката“ може да възлезе на 500 милиарда евро.

Федералният резерв чака кой в края на декември ще стане господар на Белия дом - Джо Байдън или Доналд Тръмп, но във всеки случай ще са необходими нови трилиони долари за справяне с кризата. И ще трябва отново да включите печатната машина, като продуктите ѝ се издават под формата на заеми на американското правителство.

Повечето експерти очакват еврото да продължи да укрепва спрямо долара и може да нарасне до 1,25 долара до края на първата половина на 2021 година. Факт е, че в САЩ има по-малко противници на продължаването на "количественото облекчаване", а в еврозоната редица страни са против продължаването на нарастването на паричните емисии.

Сравнително по-високият обменен курс на еврото се улеснява от факта, че еврозоната (за разлика от САЩ) има стабилно положително салдо в международната търговия. В края на 2019 г. търговският баланс на еврозоната достигна 2,3% от БВП и през септември 2020 г. възлиза на 30,1 млрд. долара. А през септември търговският баланс на САЩ традиционно е отрицателен и възлиза на 63,9 млрд. Това е важен фактор в полза на понижаването на курса на американския долар. По-рано спадът беше компенсиран от притока на чуждестранен капитал в американската икономика, но днес компенсиращото му влияние отслабва: установяването от Федералния резерв на почти нулев основен лихвен процент прави доходността на много финансови инструменти на американския пазар ефимерна.

Отслабването на долара вероятно е не само спрямо еврото, но и спрямо британската лира, йената, швейцарския франк. Това обаче не се отнася за валутната двойка долар - руска рубла: по-вероятно е рублата да отслабне спрямо долара. Въпреки че Русия има стабилен търговски излишък, той се компенсира от изтичането на капитали от страната. В началото на 2020 г. Банката на Русия изчислява, че нетният отток на капитал за текущата година ще бъде не повече от 25 млрд. долара, а в края на трите тримесечия на годината отрицателното салдо върху движението на частния капитал достига 44,4 млрд. долара. За цялата година то може да надвиши 60 милиарда долара.

Превод: В. Сергеев