/Поглед.инфо/ Въпреки високите очаквания към неговата администрация, досега Тръмп не е направил нищо по въпроса да спре хибридната война, която Обама започна в Македония. По този начин той затвърждава като основателно предупреждението на Русия, че външни сили се опитват да унищожат държавността в страната.

Република Македония отново се намира в политическа криза, която е третата поред в последните години. Накратко, САЩ експериментално прилагат нова политическа технология в страната, базирана на стратегически планирано изтичане на манипулирана или незаконно придобита информация от подслушване на македонски политици, журналисти и отделни граждани. Идеята е да се подпали цветна революция срещу правителството, с цел то да бъде дестабилизирано и така да се попречи на руските и китайските мегапроекти на Балканите, като например Турски поток и Балканската железопътна линия на пътя на коприната, които се предвижда да пресекат заобиколената от суша македонска територия.

Предистория на събитията

Зоран Заев, лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), бе определен от САЩ за лице на антиправителственото движение. Неговите политически поддръжници се характеризират със своите либерално-прогресивни убеждения за радикален феминизъм и законодателство в защита на хомосексуалистите, което ги поставя в остро противоречие с консервативното мнозинство в Македония. Това ни помага да си обясним слабата популярност на Социалдемократическия съюз на Македония в последните няколко години – факт, който дори и самият Заев трябва да е осъзнал и поради който той постоянно иска да отложи същите тези парламентарни избори, които се опитва да предизвика. Заради непривлекателните социо-културни възгледи на СДСМ, опозицията е наясно, че не би могла да се пребори с управляващата ВМРО без допълнителна подкрепа. По тази причина те прибягнаха до опасната политика на идентичността, разигравайки „албанската карта”. Албанското малцинство в Македония има значителни размери, въпреки че точните цифри са спорни, тъй като последните данни от преброяването на населението са от 2002 г. Когато през 2001 г. бе подписано Охридското споразумение, се смяташе, че приблизително една четвърт от всички македонци са етнически албанци. Въпреки това има известни съмнения дали броят им не е още по-голям заради стотиците хиляди албанци, които заляха страната по време на войната на НАТО в Югославия през 1999 г. Охридското споразумение помогна на Македония да избегне повторението на косовския сценарий като силово отстрани датиращия от Втората световна война фашистки проект за „Велика Албания” и гарантира на албанците пропорционално представителство в управлението на страната и обществото. През отминалото десетилетие и половина откакто бе подписано споразумението, македонските граждани получиха правото за по-свободно пътуване из Европа, което на свой ред се смята от наблюдателите за причина за избухването на миграционна вълна от албанци към ЕС и последвалото намаляване броя на населението на Македония. Ако това наистина е така, то съответно би довело и до намаляване на пропорционалното представителство на албанците в държавата. Ето защо днес въпросът за преброяването е толкова гореща тема. Във всеки случай, сегашната политическа система в страната се основава на презумпцията, че най-малко 25% от албанците, които са законни граждани на Македония, все още живеят в страната. Зоран Заев беше наясно, че за да засили шансовете си срещу ВМРО, той трябва да пробие именно сред тази част от населението. Ето тук в играта влиза американският посланик Джес Бейли.

Игричките на Бейли

Широко разпространено е подозрението, че американският посланик Бейли служи като средство за обединяване на албанците около Социалдемократическия съюз на Македония, вместо около традиционните етно-центристки партии, както след подписването на Охридското споразумение досега винаги е било. Благодарение на това СДСМ почти се докосна до победата на парламентарните избори през декември, за изненада на всички наблюдатели, които отхвърляха подобна възможност, защото смятаха, че албанците ще гласуват за техните си етнически партии. ВМРО едва спечели изборите, но не успя да състави правителство, защото традиционният му коалиционен партньор, Демократичният съюз за интеграция, твърдо отказа участие във властта, ако не бъдат приети исканията на т.нар. „албанска платформа”. Това условие бе замислено в албанската столица Тирана точно след провеждането на изборите, когато министър-председателят на Албания Еди Рама покани на среща всички албански политически партии в Македония и им постави за задача да насърчават определени политики в страната, които биха открили перспективите за реализация на „Велика Албания”. Една от тях бе да се поиска всички държавни структури на територията на Македония да приемат като втори официален език албанския, дори и на местата, където няма никакви албанци. Това, разбира се, е неприемливо както за ВМРО, така и за македонците като цяло. Правителството се придържа към Охридското споразумение, което гарантира правата на албанците като малцинство по най-добрия начин известен в света. Македонските патриоти смятат, че „албанската платформа” е ненужна, както и че това е зле прикрит сценарий за разширяване на влиянието на Тирана в страната. Те правят връзката и със създадения миналата година „съюз на албанските общини”.

Всичко това само по себе си е достатъчно голяма заплаха. По-страшното е, че по време на кампанията си Заев намекна, че ако спечели изборите, ще тълкува свободно Охридското споразумение, с цел да гарантира на албанците „повече права”. Редица наблюдатели интерпретират това като сигнал за подкрепа на „Велика Албания” посредством въвеждането на втори официален език в страната, а по-нататък и чрез „федерализация” (вътрешно разпарчетосване) на Македония. И дори по-лошо, пределно ясно е, че с тези две стъпки в крайна сметка ще се стигне до конституционно преразглеждане на името Република Македония, с цел Гърция да бъде удовлетворена и да се гарантира нейната подкрепа за членството на Скопие в ЕС и НАТО.

Спорът за името е изключително сложен въпрос, но той удря македонците право в сърцето и е най-чувствителната социално-политическа тема. Много хора вярват, че ако името на страната бъде променено, това ще доведе до унищожаването на македонската държава. Ето защо идеята за промяна на названието среща такава силна съпротива след мнозинството от населението. Но изглежда тя бива подкрепяна от посланик Бейли, Сорос и неговите мрежи, както и от Зоран Заев и неговите албански политически сподвижници.

Към нова война на Балканите?

Ако приемем, че Тръмп иска да избегне подобен сценарий, той може да не е в състояние да го стори на практика, защото Обама вече отвори Кутията на Пандора, чрез електоралното съживяване на албанския национализъм в Македония. На свой ред това може да доведе до възраждане на албанския тероризъм, ако политическите искания на албанците не бъдат изпълнени.

През май 2015 г., в разгара на американския сценарий за дестабилизация на страната бе разбита терористична клетка. Но ако това не се беше случило, провалилата се цветна революция можеше да прерасне в неконвенционална война, което да разкрие пътя на жестока хибридна война на Балканите. Русия добре разбира какво се случва не само със съвместните с Китай инфраструктурни интереси, но и със стабилността в региона като цяло. По тази причина говорителят на руското външно министерство Мария Захарова наскоро заяви следното: „Западът използва албанското малцинство, за да доведе на власт в Скопие победената на изборите опозиция, която приема албанските ултиматуми, водещи до разрушаване на конституционните принципи на страната. Продължаващите деструктивни опити за налагане на сценарии отвън, против волята на македонските гласоподаватели, може да влошат ситуацията. Необходимо е външната намеса във вътрешните работи на Македония да бъде спряна и да бъде уважено правото на македонците да избират съдбата си в съответствие с демократичните принципи.” Мъдрите коментари на Захарова бяха последвани и от тревожна позиция на руското външно министерство, част от която гласи: „Смятаме, че това е изключително опасно и цели да разруши македонската държавност, както и да дестабилизира региона на Балканския полуостров.”

Тази позиция до голяма степен потвърждава далновидното предупреждение на Сергей Лавров от май 2015 г. след като Албания и България, които имат (макар и неизказани) исторически претенции към Македония, заеха враждебни позиции спрямо своята съседка: „Сега има предложение Македония да бъде федерализирана дори в още по-голяма степен, така че да се превърне в отстъпчива федерация или може би конфедерация. Дадоха се и идеи и тя да бъде разчленена, като части от нея да бъдат присъединени към България, а други към Албания.”

И ето, че точно това, за което Лавров предупреждаваше през декември 2016 г. се превърна в атрактивна политика. Тогава бившият английски дипломат и експерт по Балканите Тимъти Лес усилено започна да лобира за геополитическо преразпределение на Балканите. Неговата скандална статия за влиятелния неоконсервативен тинк-танк към Съвета за външни отношения застъпваше идеята за „федерализация” (вътрешно разпарчетосване) на Македония, което реално да предшества анексирането ѝ от Албания под покровителството на Запада. Конгресменът от Калифорния и председател на подкомисията по външна политика, отговаряща за Европа, Евразия и надигащите се заплахи, Дана Рохрабахер, отиде дори по-далеч, заявявайки в прав текст пред албански медии, че Македония не е държава… Че косовците и албанците в Македония трябва да се присъединят към Косово, а останалата част от Македония да се присъедини към България.

Въпреки че на администрацията на Тръмп се възлагаха големи надежди, за съжаление до този момент тя доказва, че няма воля да спре хибридната война в Македония, започната от Обама, и че даже се готви да я засили. Дори Тръмп да се опита символично да успокои масите, премахвайки посланик Бейли от поста му, това би било само козметична промяна. Защото стратегията за подкрепа на „Велика Албания” чрез „албанската платформа” и Зоран Заев са в ход по простата причина, че неоконсервативната „дълбока държава” продължава да дирижира американската външна политика.

Въпреки че много македонски патриоти симпатизират на Тръмп заради неговите социално-икономически политики и харизма, би било добре да не забравят, че неговата идеология е „Америка преди всичко”. Както и че поне за момента, неговата „дълбока държава” вярва, че дестабилизирането на Македония е инструмент, с който да бъдат възпрепятствани руските и китайски мегапроекти на Балканите. Това ще му помогне да „направи Америка отново велика”, независимо от всичко, което Македония е направила за развиването на добри отношения с ЕС, САЩ и НАТО.

Вместо това, македонците трябва да започнат да се вслушват повече в Русия, а не в Тръмп и обкръжението му. Защото Москва доказа, че е била права през цялото време, и че нейните предупреждения пророчески се осъществяват. Нито един нормален македонец не би искал прогнозираният от руското външно министерство сценарий да се сбъдне, защото това би означавало унищожаване на македонската държавност и дестабилизация на целия балкански регион. Така че е абсолютно наложително, ако искат страната им да се справи с предизвикания от САЩ хаос, македонците да се доверят на Русия.

Превод: Антоанета Киселинчева

*Заглавието е на редакцията на a-specto.bg