/Поглед.инфо/ Утре руският президент Владимир Путин ще се срещне с турския си колега Реджеп Ердоган в Санкт Петербург. Визитата ще бъде първата като част от усилията на двете страни към нормализиране на двустранните отношения след месеците на напрежение и породените тежки последствия след свалянето от турската авиация на руския самолет Су-24 през ноември 2015 г.

Потърсихме за коментар двама български експерти в сферата на международните отношения с основен въпрос: какво да очакваме от тези знакови разговори, което би имало отражение и върху България?

Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания:

Срещата Ердоган-Путин, която ще се проведе утре има за цел отново да сближи двете страни, които нарушиха доста сериозно връзките си, особено - икономическите, след свалянето на руския самолет над сирийската граница. Тази промяна ще се изрази главно в икономическата сфера, тъй като загубите на Турция и Русия са огромни. Те са вследствие от взаимните санкции, от намаляването на руските туристи в турските курорти до 95%, от отстраняването на турските строителни фирми от руския пазар, от пресечения износ към Русия на плодове и зеленчуци, от визовите ограничения…

Икономиката, според мен, ще бъде акцентът, а не някакъв нов геополитически съюз. Такъв няма да има. Турция в обозримо бъдеще остава член на НАТО. Никой, обаче, не вярва, че тя ще стане някога член на ЕС.

Вторият въпрос, на който предполагам, на утрешната среща Путин-Ердоган ще бъде отделено най-много място, това е промяната на политиката в Сирия. Там нещата не вървят добре, защото Саудитска Арабия и Турция създадоха една организация, от чието общо име трябваше да се преговаря в Женева, но поради интересите им тези преговори буксуваха. Очаквам Турция да заяви промяна, изразяваща се в смяна на позицията „Асад – вън от властта и след това преговаряме”. С други думи – Асад остава до провеждането на нови избори, приемането на нова конституция на държавата и преходно правителство, т.е. трите познати стъпки.

Третата важна тема ще касае отношенията със САЩ и Западна Европа, тъй като това е болното място на Турция. Ердоган ще разясни своите позиции, но не вярвам, че президент като Путин би отишъл на по-тесен политически съюз и одобряване на режим, който очевидно не използва демократични средства и методи. Макар Ердоган да представя всички свои стъпки като борба за повече демокрация. В тази посока вероятно ще бъдат постигнати резултати, които да са в интерес и на двете страни. Те могат да се изразят във взаимни и съвместни позиции на международни форуми, в определени подходи спрямо политиката на Западна Европа и на САЩ. Дали това ще бъде постигнато и къде ще минат червените линии е трудно да се каже. Защото за Русия е важно както Украйна да не бъде въоръжавана и подкрепяна, а Турция има такова стратегическо споразумение с нея, така и стопирането на възможността за пропускането от южната ни съседка на американски кораби през проливите в Черно море. Турция, на основата на договореностите от Монтрьо, е страната, която решава. Имаше случай за тяхното нарушаване веднъж – Турция даде разрешение за преминаване на американски самолетоносач с придружаващите го кораби и това стана по време на събитията в Крим.

За България срещата е от особено значение в няколко аспекта. Първо, сдобряването и стабилизирането на отношенията между Турция и Русия означава и стабилизиране и на страната ни. Една по-спокойна съседна държава, при това икономически мощна, с военна сила, е добре за България. Турция предполагам, че няма да застане толкова категорично зад някои проекти, които не бяха снети на срещата на НАТО във Варшава – като формирането на постоянна оперативна група военни кораби в Черноморието. Едно успокояване на отношенията е полезно за България, защото, както каза и премиерът Борисов, всякакво дрънкане на оръжия в сложна и напрегната ситуация в Черно море не е добре.

Отговорът на президента Путин по време на разговора с Бойко Борисов тези дни, според мен, е учтив начин за отлагане на въпросите за големите енергийни проекти, включително и за „Южен поток“. Русия има интерес от „Турски поток“. За Турция важи същото. Тя се нуждае от около 16 млрд. куб. м. допълнителна газ, докато „Турски поток“ осигурява 32 млрд. куб. м. газ, т.е. така Турция ще може да експортира горивото и за Европа. Всички тези сметки правят излишни и „Южен поток“, и възобновяването на „Набуко“. До голяма степен се обръща гръб и на доставката на газ от Азербайджан, откъдето разчитаме на около 16 млрд. куб.м. И тази картина очевидно не се харесва на САЩ и те предприеха вече някои решителни стъпки. Тази сутрин стана ясно, че от американска страна остро са се противопоставили на „Северен поток 2“ и оказват силен натиск върху Германия. Много вероятно е да има такъв натиск и спрямо Турция. Не случайно първият американски дипломат ще посети до края на месеца Анкара. Подобни бързи совалки имаше и когато се заговори за преминаването на газопровода от Турция в Гърция, и от Гърция - в Европа. Тогава спешно в Гърция пристигна високопоставен американски служител, който направи всичко възможно за спирането на газопровода. Ще видим накъде ще тръгне процесът, но дипломатическата война за газопроводите ще продължи.

Проф. Нина Дюлгерова, университетски преподавател по международни отношения:

От срещата Путин-Ердоган в Санкт Петербург не могат да се очакват някакви изненади, защото анонсите вече от няколко седмици вървят в публичното пространство. За мен тези разговори са един логичен завършек на отношенията, които динамично се развиваха след свалянето на руския самолет в Сирия от турската авиация. Ако ви прави впечатление, през последния месец имахме ярки доказателства не само за възстановяване, но и за тотално разширяване на отношенията Москва-Анкара, които преминават и под знака на бързите промени, които прави Ердоган след опита за преврат от средата на месец юли.

Очаквам утре да чуем политически декларации, в които няма да има нещо, което вече не сме чули. А това, което ще остане зад кулисите, а то е на практика много по-важно, за мен е гаранцията, че тази среща утвърждава договореностите между Москва и Анкара за Сирия. Това е болната тема, както на Русия, така и на Турция. Явно тя ще е свързана с кюрдския проблем, с правителството на Асад, с опозицията, с ИДИЛ. По-директно казано – очаквам Ердоган да престане с поддръжката на опозицията и да сведе до минимум своите контакти с ИДИЛ. Турция през последните месеци работеше многовекторно и всичко минаваше под знака на кюрдския проблем. Ердоган ще се старае да запази турския интегритет, който преминава през сирийския казус, през взаимоотношенията с Русия, както и със САЩ.

Моето мнение е, че темите и за Южен, и за Турски поток, са на дневен ред. Това е сериозен коз за Ердоган, който ще се опита да удовлетвори по-големи претенции на Москва, но от друга страна „Турски поток“ и „Южен поток“ са една много печеливша карта в сложната игра, която поднови Русия в Черноморския регион. Ние не трябва да забравяме, че на нея България е стратегическа зона, която в момента отново концентрира вниманието върху себе си на регионалните и велики сили. България е наистина карта, география, която се опитва да бъде част от тази сложна игра, която има и конкретни конюнктурни измерения.