/Поглед.инфо/ Въпрос: Тази седмица руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия никога не е определяла Турция като “наш стратегически съюзник”. Според вас възможен ли е в обозримо бъдеще стратегически съюз между Москва и Анкара?

А. Фурсов: Мисля, че подобен съюз е невъзможен. На първо място, предвид нашата дълга история. Повече от всички сме воювали с Турция. Предвид факта, че болшевиките подкрепят навремето Ататюрк, това е чисто тактически съюз. С турците е възможен единствено тактически съюз. Не защото сме добри, а те лоши, или обратното. А защото по логиката на геополитиката, ние се сблъскваме с тях в Закавказието, в Централна Азия, а сега и в Близкия изток.

На второ място - предвид плановете на британците и американците по повод Турция е напълно ясно, че я готвят за таран срещу Русия. Неслучайно последните назначения в британските и американските специални служби са свързани по един или друг начин с Турция. Например Хаспел, която стана шеф на ЦРУ, е работила в Турция, знае езика. Шефът на Ми-6 Ричард Мур е не какъв да е, а добре познаващ, връзка с Ердоган. Подобни назначения не са случайни.

Искам да напомня, че когато колективният Запад реши да пречупва социалистическия лагер и избра като слабо звено Полша, веднага се появи Бжежински като съветник на Картър. Естествено, започнаха да издигат Валенса. Когато американците решиха да пречупват Сърбия чрез Косово, шеф на ЦРУ стана, наистина, не албанец, но човек, родил се в Албания - Тенет. И едновременно с това се активизира албанската мафия. Затова и може да се предположи, че появата начело на двете англосаксонски спецслужби на хора, свързани с Турция, говори, че колективният Запад ще нанася следващите удари по Русия колективният с турска помощ. Първо ще се постараят да направят от нея някакъв регионален лидер. Второ ще я свържат с проекта за “Нова Речпосполита”.

Наистина, този проект силно се забавя от ситуацията в Беларус, защото ще е много трудно да се създаде новата Речпосполита при наличието такава “кост в гърлото” като Беларус.

Впрочем, има и “кост в гърлото” и за създаването на голяма Велика Турция. Определени англо-американски елити не приемат Ердоган. Но мисля, че Ердогановците си идват и отиват, а проектите на англо-американците срещу Русия остават. Така че е напълно възможно след сегашните събития между Армения и Азербайджан в Анкара да се появи друг лидер, който ще играе различно със САЩ и Великобритания. По-сговорчив. При нас, повтарям, е възможен тактически съюз с Турция, но изглежда, че времето за такъв съюз е отминало и ни предстои повече или по-малко рязко противоборство с тази “Нова Турция”. Всъщност Лавров го каза същото по мек начин.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели