/Поглед.инфо/ Кои са приликите между проникване на гюленистите в държавни структури на Турция и на турската служба по религиозните въпроси Дианет в българското мюфийство?
„Дългата ръка на Ердоган в София” – така немският журналист Франк Стир, който пише за авторитетния седмичник „Ди Цайт”, но и за други аналитични издания, озаглави публикацията си от България, посветена на екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк.
Изложената хронология показва колко бързо реагира България, а фактът на „случайното” спиране на въпросното лице за проверка на документи в същия ден, в който външният министър на Турция Чавушоглу публично завява, че то ще им бъде предадено от българите, не скрива иронията и известна доза подигравка към думите на министъра на вътрешните работи на България г–жа Бъчварова.
Както нарушаването на национални и международни закони, така и некадърното инсцениране на предаването на турските власти не подлежат на съмнение и дискусия. Ясно е също така, че привържениците на Гюлен също са ислямисти, но организацията им никъде не е посочена като терористична, а Ердоган унищожава създаваната от нея интелектуална прослойка и подготвяни лидери. Тема, към която сме много чувствителни, когато става дума за унищожаване на българската интеллигенция в близката ни история.
Не само познаващите стила на Ердоган се досещат, какво ще последва след тази българска отстъпка, направена под натиск. София предостави вече шанс на Анкара, която светкавично ни даде за пример в поредната си атака срещу САЩ. Ние не само заехме страна в спора между две ислямистки течения, но и подкопахме американската позиция. Ще последват нови искания:
Първо, ще ни използват като троянски кон в ЕС по въпроса за споразумението по бежанците между Брюксел и Анкара и за натиск по ускоряване либерализацията на визите. Пресен е споменът, как премиерът Борисов като куриер занесе писмото на Ердоган в Брюксел и подкрепи отхвърляното от САЩ и Европа турско предложение за зона забранена за полети в сирийска територия.
Второ, ще бъдат придявени нови искания, насочени към преследване на кюрдите в България, не че ще е за първи път.
Трето, ще бъдат предприети съдебни искове срещу лица, които с изявления и публикации са обидили Ердоган, така както бе направено срещу водещия телевизионно предаване журналист в Германия или по повод публикувани карикатури.
Постепенно ще се превърнем в съучастник на режима в Анкара в репресиите му. Не е тайна, че някои методи на съседите се харесват на български политици. Колко сходни изказвания има, например поне на двама български министри, че който не приемал техните позиции, водил хибридна война срещу тях и подлежал на мерки от държавата!
Въпросът обаче е, колко дълга е наистина ръката на Ердоган в София, кой я целува и какво още ще вземе от нас?
Винаги е имало българи, които са увреждали националния ни интерес– едни от некомпетентност, други заради лични, политически и корпоративни интереси, трети в качеството си на създадени от чужди служби агенти за влияние.
▪ Като първият ни външен министър след промените, който на провокационен въпрос в Анкара, ще признаем ли Севернокипърската турска република, започва възторжения си утвърдителен отговор, докато българският дипломат до него не го сритва под масата, тъй като никоя държава в света не го е направила.
▪ Като един наш посланик в Турция през 90–те години, който докладва, че са го извикали в МВнР в Анкара за да искат противодействието на България срещу кюрди–терористи на българска територия, на което той се бе съгласил, че има такива в България и ще направим необходимото, без дори да е поискал становището на централата в София.
▪ Като българските депутати, гласували за декларацията, обявяваща възродителния процес за геноцид, писана в Анкара и донесена от съден за шпионаж български турчин с всичките, включитено юридически и финансови последствия за България в международен план.
▪ Като бивш лидер и създател на протурска партия, за който е обществена тайна, че е бил агент на турското разузнаване, който с една устата червена фурия и претендентка днес за президентския пост, внесоха допълнение и изменение в закона за досиетата, включващ и военните към Държавна сигурност, довел миналата година до искането да се разкрият агентурните дела на чужденците, водени от военното разузнаване, към които е логично Турция да има най–голям интерес.
Могат да се приведат още още много други примери. Ако по времето на Иван Костов разузнавателната агенция Стратфорд писа, че само в парламента ни има най–малко 20 агенти за влияние, можем само да гадаем за разрастването им днес във всички структури на властта.
Тези дни всички коментатори започват и завършват със случая „Бююк”, без да посочват тенденцията в турското влияние в България, която е по–обезпокоителна:
▪ Само преди седмици ВКС позволи регистрацията на партията на Местан ДОСТ, като се оправдаха успокоителните реплики– почакайте, въпросът ще бъде решен. Кой го реши, кой на кого се обади? Или това бе повече американско, отколкото турско вмешателство?
▪ Отменени бяха присъдите на 13–те имами по делото в Пазарджик поради „липса на доказателства за салафистка идеология”. Да не повярваш! Въпреки общественото недоволство и критики, 60 турски имами с турски заплати от Анкарския Дианет продължват дейноста си в районните мюфтийства, сякаш ръководството от Турция на мюсюлманското вероизповедание у нас през главното мюфтийство не е отнет суверенитет. За тези имами и това финансиране още няма оценка, каква заплаха са за националната сигурност и очевидно не се прави нищо, но за лицето Бююк, вече го чухме, макар и без каквито и да е аргументи.
▪ В мъгла потъна информацията за откраднатия от гаража на хотела на брата на български зам.министър от турски произход, минибус, натъпкан с подслушвателна апаратура и забравени четири служебни карти в него на служители на турското разузнаване МИТ. Логичен е въпросът, дали не работят тук като на своя, турска, територия. Ако е сътрудничество, едва ли такава кола на българските разузнавачи е кръстоствала улиците на Анкара.
▪ Безпрецедентната намеса на турски дипломати в политическия живот на страната и неадекватното поведение на турския посланик, предизвикаха критики, но не реагирахме подобаващо за отзоваването на последния. Още тогава беше ясно, че с България могат да си позволят, каквото си искат, защото тя няма достойнството да се защитава.
▪ Какви лобистки или други сили трябва да действат, или само подкупи са били достатъчни, за да се приемат такива изменения в закона за концесиите като „концесия за ползване”, несъответстваща на директивата на ЕС и като срок за ползване 90 или 100 години.
Предупрежденията за турски апетити към важни обекти се отхвърляха като несъстоятелни, но скоро за се доказваха от практиката. Като това за интереса към концесията на летище София. Още от началото на икономическото проникване на турски фирми имаше негативни практики като изнасяне на модерната техника в Турция и заменянето й със стари машини от трети страни, като случая с текстилен завод в София. По–страшното е, че още тогава българин не се допускаше на работа в такива заводи.
▪ Излишно е да напомняме за злощастната история от миналата година с детските ваксини от Турция или за факта, че от 1. ноември т.г. пръстовите отпечатъци на 6 млн българи отиват в турска фирма.
Икономическото сътрудничество с Турция е много важно за България и потенциалът му дори не е развърнат, но всяка страна трябва да защитава своите интереси преди всичко. Важно е с една съседна страна да имаме и добро сътрудничество на службите в борбата срещу тероризма, но не и да позволяваме да подкопава сигурността ни.
Премълчаните въпроси от българската журналистика към турските ни партньори и посланик Гьокче по време на изясняване събитията в нашата съседка след опита за преврат също имат огромно значение за възприемането ни като мека среда за проникване и въздействие. Тук трябваше да се държим повече европейски.
▪ По отношение внушението, че сме подкрепяли терористи, най–логично бе да се зададе контравъпроса, кого подкрепяше Ердоган, когато телевизионни кадри обиколили света доказаха прехвърляне на въоръжение за терористите в Сирия с турски комиони, охранявани от офицери от турското разузнаване, когато бе уличен и сина му в търговия с петрол с терористичната ИДИЛ, когато лекуваше терорсити в турски болници и т.н. и т.н.
▪ По отношение на обвиненията, че ЕС не правил „почти нищо” по изпълнение на споразумението за бежанците, лигично би било да се припомни, че той вече преведе над 2 милиарда евро. По изпълнение условията за либерализиране на визите, не ЕС, а Турция има задълженията да изпълни всички 72 условия.
▪ Репликата на Ердоган по повод предупреждението на негов починал приятел, че „ако Европа има танкове и оръдия ние имаме Аллах”: „Да, ние имаме Аллах. Но без съмнение имаме и танкове и оръдия”, не е ли открита заплаха? Тук трябваше остра дипломатическа реакция от Брюксел.
▪ Ердоган ни упреква, че не сме били впечатлени от 270 загубени живота и 2000 ранени. Прав е, ние не се впечатихме от 1500 избити цивилни, жени и деца, 5000 бойци и 700 000 прогонени от домовете им кюрди в Източна Турция.
▪ На посланик Гьокче бяха спестени дори елементарни въпроси, произтичащи от изявленията му: терористи ли са 62–те арестувани деца или 21 000 учители, или университетските преподаватели, или журналисти? Имало пълна прозрачност и демокрация!? В подобни случай между наглост и достойнство дипломатът би трябвало да избере мълчанието.
▪ Задължително трябваше да се възрази на манипулативното твърдение на посланик Гьокче, че само в България и в никоя друга страна, реакциите били критични, когато цяла Европа реагира по този начин.
▪ Към посланик Гьокче можеше да бъде отправен въпрос, какви са приликите и различията между организацията на проникване на гюленистите в обществените и държавни структури на Турция и на държавната служба по религиозните въпроси Дианет в българското мюфийство, на разузнаването и дипомацията в създаването на политически партии и влияние върху суверенни решениия, все въпроси, които свидетестват за отнемане на суверенитет от България.
В Турция няма вече разлика между дипломация и разузнаване. Посланикът координира разузнавателните операции, което напомня окръжната шифрограма на Държавния департамент на САЩ преди няколко години за тотално подчинение на дипломацията на разузнавателните операции.
Геополитическото оръжие, с което Турция заплашва Европа, бежанските потоци, може действително да нанесе съкрушителни удари първо върху България– демографски и социално–икономически, но избягването или минимизирането им не може да стане с двустранни временни тактически сделки, още повече, ако са в нарушение на международни норми и национални закони, или в разрез с европейските общи позиции.
При днешните динамични промени на баланси и съюзи в света, на безпрецедентна борба за ресурси и влияние единственото имунностимулиращо лекарство е достойно, принципно и силно поведение на държавата. Ще възразите, че това е невъзможно, при пробитото като швейцарско сирене държавно управление, при съществуването на паралелни държави и чуждо влияние? Зависи, ако навреме възстановите клетките на черния дроб, отказвайки се от безпаметното пиянство през последните 25 години и ползвайки силно природно лекарство за тяхното съживяване.