/Поглед.инфо/ На 17 януари се навършват 76 години от освобождението на Варшава от съветските войски от нацистка окупация. И заради тази паметна дата в Полша се развихри скандал. Причината беше коментар в “Туитър” от руското посолство, само няколко реда. Коментарите бяха организирани незабавно, включително открито враждебни и просто нецензурни.
Телевизионният канал “Полсат” заяви, че Полският институт за национална памет (ПИНП) разглежда влизането на Червената армия във Варшава като смяна от един окупатор с на друг. А самият ПИНП подготви селекция от материали за престоя на съветските войници в Полша. Фокусът на материалите се вижда от заглавията: „Безнаказаност в поробена държава“, „Изнасилване, убийство и грабеж: присъствието на Червената армия в Гданск през 1945 г.“, „Престъплението в църквата “Св. Йозеф” в Гданск " и всичко останало в същия дух.
За поляка освободителната мисия на Червената армия в Европа се представя като нашествие на варвари от изток. На 18 януари по Полското национално радио се излъчи програма, в която се обсъжда експулсирането на нацистите от Краков. Аудиторията се учи, че спасяването на Краков от унищожение е пропаганден мит, който „има за цел да прикрие факта, че 99% от градовете, през които Червената армия е минала, са изтрити от лицето на земята“. На поляците се казва да се възмущават не само от съветските войници-освободители, но и от своите предци, тъй като заедно с части от 47-ма и 61-ва армия Варшава е превзета от войниците от 1-ва армия на Войска полска. Явно тези поляци не са част от днешните поляци.
Пренебрегвайки истерията, предизвикана от съобщението в “Туитър” на профила на посолството, руският посланик Сергей Андреев и служителите на руската дипломатическа мисия положиха венец на мемориалното гробище на съветските войници във Варшава. На церемонията нямаше представители на полските власти. Жителите на столицата донесоха цветя на други оцелели паметници на освободителите, но те бяха малко - антисъветската пропаганда си върши работата. Мощни ресурси са хвърлени в борбата срещу историческата истина.
Пропагандната хватка не отслабва. Историкът Пьотр Гурщин например предполага, че макар съветската окупация да е била по-малко жестока от германската, това по никакъв начин не я оправдава. Тадеуш Рутковски от Варшавския университет предполага, че руското правителство умишлено раздухва култа към победата на Червената армия във Великата отечествена война: видите ли, руснаците няма с какво друго да се гордеят и с какво да уважават страната си.
Професор Ян Жарин е още по-пламенен. Доскоро той седеше в Сената, а сега е директор на ПИНП. Жарин се нахвърля върху Запада, обвинявайки го в „идеализиране на комунизма“, позволявайки на Русия да „храни“ европейците с историческите си фалшификати.
Синът на Ян Жарин Станислав, който е говорител на министъра-координатор на тайните служби, също реагира на съобщението в “Туитър” от руското посолство и заяви, че историческата пропаганда е в основата на неоимпериалистическата политика на Кремъл; Целта ѝ е да легитимира намесата в делата на други държави. Жарин-младши вижда във всичко интригите на руските специални служби. В началото на януари той препоръча на абонатите си в “Туитър” (има около девет хиляди) статията „Расовите конфликти като инструмент за унищожаване на САЩ в дейността на руските разузнавателни служби“. Публикацията се появи в “Обзора за вътрешна сигурност” на Агенцията за вътрешна сигурност (АВС), тоест полското контраразузнаване. Основните тези бяха представени на правителствения портал, а Полската прес-агенция взе широко участие в популяризирането на статията.
Авторът на статия в “Обзора за вътрешната сигурност”, професор Михал Войновски, историк-византинист, редовно пише, че уж през 20-те години на миналия век Коминтернът е щял да вдигне въстание на американски чернокожи и да отдели черна република от САЩ, че през 60-те години КГБ е „интригувал“ около Мартин Лутър Кинг, че руските разузнавателни агенции наблюдават движението ЧЖИЗ, че преди това са се опитали да вдигнат въстание сред латиноамериканците, живеещи в САЩ. „Изследванията“ на Войновски се подкрепят от полската държава и не срещат съпротива от обществото. Историческото съзнание е изкривено. Фактът, че през 1945 г. Червената армия спасява Полша от унищожение, отива далеч в задния двор на съзнанието, както и това че благодарение на Сталин ги има „върнатите земи“ - бившите германски територии с площ от 101 000 квадратни километра, включени в Полша. Бърз поглед към картата е достатъчен, за да разберем, че това е почти една трета от съвременна Полша.
Варшава традиционно изгражда външната си политика, опирайки се на Вашингтон, но с пристигането на администрацията на Байдън в Белия дом се вижда перспективата Германия да стане основният европейски партньор на САЩ. Полша има сложни отношения с нея. Полските автори пишат, че е вечен геополитически кошмар страната им да бъде между германците и руснаците и би било разумно да се балансират някои съседи с други.
„Балансирането“ обаче едва ли ще успее. Това се доказва от новия скандал около назначаването на Кшищоф Краевски за посланик в Москва. Този опитен дипломат, работил в Рим и Баку, наскоро беше представен в родината си като „агент на комунистическите специални служби“. Краевски започва кариерата си по време на ПНР, работи в кабинета на прессекретаря на правителството на Полската народна република и това е тежък грях, от гледна точка на познатия ни Антъни Мачеревич, бивш министър на отбраната и един на стълбовете на управляващата партия “Право и справедливост”, политологът Йежи Таргалски, награден с Ордена на Възраждането на Полша, маститата журналистка Дорота Кани. Тези хора, които наскоро се събраха в студиото на ТВ “Република”, за да обсъдят миналото на посланика в Москва, стигнаха до заключението, че бившите агенти на държавната сигурност на ПНР контролират държавния апарат на страната.
Докато политическите настроения в тази страна се определят от такива фигури, Полша е обречена да си създава недоброжелатели както на Запад, така и на Изток - както в Германия, така и в Русия.
Превод: В. Сергеев