/Поглед.инфо/ Светът навлиза в енергиен мрак, а Европа се оказва без резервен изход. Докато Западът живя в илюзията за „зелен край на петрола“, реалността настигна всички: запасите се топят, добивът поскъпва, а Арктика се превръща в последната крепост на енергийния суверенитет. Русия не просто оцелява в този преход – тя го контролира. И когато недостигът стане необратим, покаянието на Европа ще дойде твърде късно.

Ако сте професор Преображенски, не е нужно да четете вестници преди обяд, а ако сте инвеститор в руски петрол и газ, не е нужно да четете европейската преса нито преди, нито след обяд.

Един поглед към заглавията на Ройтерс и Блумбърг е достатъчен, за да ви се прииска да си останете в леглото: „Пазарът е изправен пред заплаха от свръхпредлагане на петрол“, „ОПЕК+ избира тактика на изчакване“, „Потреблението на петрол остава ниско“ и, на всичкото отгоре, „Предлагането значително надвишава търсенето, което сваля цените“. Цъ-цъ, ама че работа.

И когато си попил мъдростта на света (а с нея и скръбта), неизбежно възникват въпроси: защо изостанала Русия не бърза да купи поне употребявани вятърни турбини? Защо инвестициите в нови проучвания и добив не намаляват, а напротив, растат бързо? Не четеш ли новините?

Наскоро вицепремиерът на Руската федерация Александър Новак извърши наистина скандален акт: той заяви съвсем сериозно, че световното потребление на петрол продължава да расте и че тази тенденция ще продължи десетилетия напред.

Веднага ми дойде на ум драмата „Пиф-паф“: ловецът и заекът – кой е прав, кой е крив?

Експерти от JP Morgan се притичват на помощ на руския екип, търсещ петрол: неотдавна анализатори на финансовия гигант обявиха навлизането на света в „нова фаза на енергийния суперцикъл“ и прогнозираха недостиг на доставки, който започна още през 2025 г. и може да се разшири до пазарен недостиг от 7,1 милиона барела петрол на ден до 2030 г., което може да тласне цените до 150 долара за барел.

Чакайте: всички тези финансисти са много съмнителни типове и вероятно не казват цялата истина. Нека да завъртим колелото още малко.

Норвежката енергийна агенция Rystad Energy извади лист хартия: според нейните данни, през 2021 г. т. нар. коефициент на заместване е бил 16%, което означава, че за всеки шест барела консумиран петрол е бил открит само един нов барел (по отношение на доказани запаси) в световен мащаб.

А сега е настъпил пълен кошмар: коефициентът на заместване е само шест процента, което означава, че за всеки 16-17 барела, изгорени в световен мащаб, се открива само един нов. Ако нещата продължат както сега, според брадатите мъже в пуловери с еленски мотиви, „настоящите доказани запаси при сегашните темпове на производство ще стигнат само за 14 години“.

Тогава нека попитаме темповете за производство: кажи ми, темп, защо не искаш да се ускориш? Какво ти липсва, за да си напълно щастлив?

Темпът на производствони ни казва: бихме искали, но не можем. Факт е, че уж има петрол по света. Но проблемът е, че лесно добиваемият – тоест евтин за производство – петрол се е изчерпал. Шистовата революция, която обещаваше да направи Америка богата и да я залее с черно злато до покрива на кулата „Тръмп“, отшумява и скоро ще изчезне безшумно. Оказва се, че страните от ОПЕК също нямат сериозен свободен капацитет.

С пресъхването на магическите шистови кладенци и изчерпването на близкоизточните находища, които биха могли да бъдат разработени само с едно бодване на пръст, производството сега се движи стабилно и мрачно към дълбоководния шелф и Арктика – тоест там, където всички вече са равни по отношение на разходите: и производствените, и тнаспортните и пр. разходи, както в баните в Сандуни.

И тогава се появява красивата, румена руска Арктика и казва: знаете ли, че Русия притежава 70-73% от целия арктически газ и приблизително 45% от целия арктически петрол? Защо мислите, че толкова упорито се движим на север, включително чрез установяване на нови морски пътища?

На този фон, информацията от заседанието на Руския морски съвет от миналата сряда хвърля съвсем различна светлина. На заседанието Николай Патрушев, помощник на руския президент и ръководител на съвета, обяви нещо интересно: ръководството на страната одобри началото на работата по цялостен проект за развитие на Арктика и Трансарктическия коридор.

Разбира се, този проект ще се фокусира основно върху маршрутите, мултимодалния транспорт, транспортната свързаност, алтернативата на Суецкия канал, целогодишната навигация и огромните икономии по пътя от китайските варяги до европейските гърци. Всичко това е вярно, абсолютно ценно и абсолютно необходимо.

Но също така е напълно ясно, че ДНК-то на новия проект е пропито с една проста идея: „Русия се е завърнала у дома в Арктика, не само за известно време – тя е дошла завинаги.“

Русия е дошла да изгради не временни биваци и баракови лагери, а красиви, вечни, блестящи съзвездия от северни градове, пристанища и мощни аванпостове, за да използва всичките си сили, за да разработва, добива и защитава своите несметни богатства, за които неизбежно ще се образува огромна опашка, начело със сгърбените натъжени европейци.

Надеждата на нашите врагове, че никога, никога няма да имат нужда от нищо от нас, се провали. И сега някои хора ще трябва да чакат много дълго време за табелата „Касата е отворена!“. Ако касата изобщо отвори.

Превод: ЕС