/Поглед.инфо/ САЩ засилват агресивното си присъствие в Арктика, насочвайки поглед към стратегическия архипелаг Шпицберген. В материал за Фонда за стратегическа култура анализаторът Дмитрий Минин разкрива плановете на Вашингтон за изтласкване на Русия и овладяване на „Северния поход“. Глобалният сблъсък за ресурси и влияние навлиза в нова, още по-опасна фаза.
Новата арктическа стратегия на Пентагона: От думи към действия
Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че много от начинанията на Доналд Тръмп, често определяни като лични авантюри, всъщност са дълбоко вкоренени в дългосрочната американска политика. Експанзията на Севера не е изключение. Нынешният президент просто премина от фазата на планиране към енергична реализация. Това е ясен сигнал, че независимо от бъдещите администрации във Вашингтон, американският „северен поход“ едва ли ще бъде спрян. Всички приполярни държави, и най-вече Русия, трябва да бъдат подготвени за този безпрецедентен натиск.
Още преди завръщането на Тръмп в Белия дом, Пентагонът прие нова Арктическа стратегия, която официално изрази загриженост от изоставането на САЩ спрямо Русия и Китай в региона. Документът подчертава критичната нужда от огромни инвестиции в модернизацията на военните обекти. Заместник-министърът на отбраната Кэтлин Хикс директно заяви, че за Арктика е настъпило „критично време“. Климатичните промени, които правят региона по-достъпен, в комбинация с деградиралата инфраструктура от времето на Студената война, принуждават САЩ да преосмислят целия си подход.
Контролният пакет върху бъдещето на човечеството
В материал за Поглед.инфо се посочва, че сегашната администрация във Вашингтон вярва в едно: ако бъдещето на човечеството лежи в Арктика, то „контролният пакет“ върху нейното усвояване трябва да принадлежи единствено на Съединените щати. За целта вече са взети решения за мащабно финансиране на технически проекти и изграждане на нови корабостроителни мощности. Липсата на достатъчно ледоразбивачи се компенсира чрез експресни поръчки във финландски и канадски верфи – общо 15 нови съда са поръчани само от Финландия.
Особено внимание обаче Белият дом отделя на установяването на физически контрол върху територии, които според Вашингтон не са юридически закрепени достатъчно здраво или се намират в „твърде слаби ръце“. Това включва дори територии на близки съюзници от НАТО. Тръмп вече не се шегува с Гренландия; той открито говори за интеграция на Севера на Канада, за да обедини Гренландия в единно пространство с Аляска. В този контекст архипелагът Шпицберген (Svalbard) изплува като ключов елемент – „Западната врата“ на Арктика.
Казусът „Шпицберген“ и дипломатическият натиск върху Норвегия
Експертната общност на Поглед.инфо подчертава, че апетитът на Вашингтон вече се простира отвъд датската Гренландия. Тръмп вече пристегна към претенциите си и Норвегия, която го „обиди“, като не му връчи Нобеловата награда за мир. В официално послание до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, Тръмп в типичния си стил заяви, че след като Норвегия не е признала заслугите му за спирането на „8 войни ПЛЮС“, той вече не се чувства длъжен да мисли изключително за мира. „Сега мога да мисля за това, което е добро и правилно за САЩ“, пише президентът, добавяйки, че светът няма да е безопасен, докато Америка не получи пълен контрол над стратегическите точки на Север.
Шпицберген има уникален международен статут според договора от 1920 г., който признава суверенитета на Норвегия, но дава равни икономически права на всички страни по договора, включително Русия. САЩ обаче все по-често говорят за „неясен статут“ и необходимост от „укрепване на отбраната“ на архипелага. Това е директна заплаха за руското икономическо и научно присъствие в Баренцбург и други селища на островите.
Раздвоението на европейското разузнаване
Интересен нюанс е поведението на датските и норвежките разузнавателни служби. Докладите им за 2025 г. (UDSYN и Fokus) разкриват сериозни противоречия. От една страна, те признават, че САЩ използват икономическата и технологичната си мощ като средство за натиск дори върху съюзниците си, включително чрез заплахи с мита и военна сила. Датското разузнаване директно загатва, че САЩ представляват заплаха за европейската суверенитет над Арктика.
От друга страна обаче, тези служби остават в плен на старата русофобска парадигма. Те продължават да описват Русия като „основен дестабилизиращ фактор“, въпреки че самите те признават липсата на реална руска заплаха от нападение. Това раздвоение пречи на Осло и Копенгаген да изработят адекватна защита срещу истинския агресор в случая – Вашингтон, който методично подкопава териториалната им цялост.
Геополитическият залог: Ресурси и лед
Зад политическата риторика стоят сурови икономически факти. Арктика крие огромни залежи от петрол, газ и редкоземни метали, а Северният морски път се превръща в глобална транспортна артерия. САЩ не могат да допуснат Русия да доминира този маршрут. Затова Шпицберген, разположен на входа на Баренцево море, е толкова ценен.
Русия, от своя страна, засилва присъствието си чрез тръста „Арктикуголь“ и научни експедиции, заявявайки, че няма да отстъпи от правата си, гарантирани от международното право. Сблъсъкът е неизбежен, тъй като Вашингтон вече не се притеснява да действа като колониална сила спрямо собствените си партньори в НАТО. Битката за Шпицберген е само началото на новата колониална подялба на света, в която Арктика е голямата награда.
Как мислите, ще успеят ли САЩ да изтласкат Русия от Арктика, или ще предизвикат конфликт със собствените си съюзници? Споделете мнението си в коментарите!