/Поглед.инфо/ Най-тежката криза в китайско-австралийските отношения набира скорост от ден на ден, като включва и други страни. Британските власти излязоха в подкрепа на члена на Британската общност, обещавайки да "защитят основните ни интереси и ценности", а САЩ, представлявани от своя посланик в Канбера, обвини Пекин в разпространение на "дезинформация чрез измислени изображения и лицемерни изявления".

Тази бурна реакция от Запада беше предизвикана от "отвратителния" - по формулировката на австралийския премиер Скот Морисън - туит на говорител на китайското външно министерство с колаж, изобразяващ австралийски войник, държащ нож на врата на дете. Китайската дипломация също реши да не се церемони, заявявайки, че е "шокирана от убийствата на цивилни и затворници в Афганистан" и настоявайки виновните да бъдат изправени пред правосъдието.

За да разберем същността и остротата на развиващия се конфликт, има смисъл да се обърнем към събитията, от които започва всичко.

Отношенията между двете страни се охладиха още преди няколко години.

Австралия, бидейки „изпълняваща длъжността“на Запада в азиатския регион винаги е осъзнавал мащаба на поверената му отговорност и е изпълнявал мисията си с гордост. И така, когато Доналд Тръмп превърна Китай в основна цел на външната си политика, Канбера се озова в авангарда на избухващата икономическа и политическа война - и се хвърли в битката с ентусиазъм.

През 2018 г. австралийските власти ограничиха достъпа на Huawei до разполагането на 5G мрежа в страната, позовавайки се на опасения за националната сигурност. Впоследствие те също така не пропуснаха нито един повод за конфронтация.

Австралия обвини Китай в нарушения на правата на човека в автономния район Синцзян Уйгур и обеща да нърси отговорност от него, вкл. и съдебна. Също така предприе цял комплекс от мерки в подкрепа на протестите в Хонконг и за „наказанието“ на Китай за действията по възстановяване на реда в специалния му административен район.

Австралия беше в авангарда на обвиненията срещу китайските власти в укриване на информация за произхода и разпространението на COVID-19. Цялата тази кампания оказа изключително негативно влияние върху отношенията между двете държави.

През пролетта на тази година търпението на Пекин най-накрая беше изчерпано и той започна да предприема действия за вразумяване на самозабравилия се свой съсед. Избрана бе най-очевидното направление - икономиката.

Първоначално австралийските износители започнаха да имат проблеми с отделни партиди стоки и с конкретни производители – ту става дума за дървен материал, ту за памук, или говеждо месо, или въглища, или омари.

След това бяха въведени системни мерки: по-специално бяха въведени 80% тарифи за ечемик.

А преди няколко дни китайците нанесоха „съкрушителен удар“ - по думите на министъра на търговията Саймън Бирмингам - върху винопроизводството: вносните мита върху австралийското вино бяха завишени до небето и сега варират от 107,1 до 212,1 процента. Какъв проблем е това за Австралия се вижда от факта, че тази година 39 процента от австралийския износ на вино е отишъл там.

Сега австралийските власти вдигат скандали, оплакват се пред СТО и обвиняват Пекин в политически мотивирани "несправедливи, необосновани и неоправдани" решения.

Като капак на всичко, точно в този момент нашумя историята за австралийските военни престъпления в Афганистан - и съответната реакция на Пекин на тях.

Същността на ставащото: вече втора седмица в Австралия бушува грандиозен скандал, свързан с публикуван доклад, според който в периода от 2005 до 2016 г. войниците от националните елитни специални части SASR, като част от определен ритуал за „бойно кръщение с кръв“, са убили жестоко няколко десетки мирни афганистанци, включително жени и непълнолетни. Тоест говорим за военни престъпления не като отделни инциденти, а като култивирана система.

Между другото, възниква логичен и дакономерен въпрос: доколко високи армейски (а може би и политически) кръгове са знаели за съществуването на тези варварски и престъпни действия и дори са ги „покривали“ в продължение на много години?

Всъщност именно на това разобличение реагира китайското външно министерство, като негов служител публикува в Twitter колажа с австралийския войник с нож в гърлото на детето, с което предизвика истерия с честота от ултразвуковия диапазон, както в Канбера, така и в други западни столици.

Няма нищо принципно ново в подобна реакция на Запада. Там традиционно болезнено възприемат действия, в които виждат посегателство върху своя монополен статус не само като световен политически лидер, но и като морален еталон за човечеството.

По-интересноот всичко случващо се, е по-скоро позицията на самата Австралия. В продължение на повече от една година тя провеждаше политика, която беше явно враждебна към своя голями могъщ съсед, а сега е искрено объркана и възмутена от творящата се несправедливост, когато към нея започнаха да долитат чувствителни удари в отговор.

В същото време Пекин изобщо не крие своите чувства и намерения. Преди няколко седмици от китайското посолство „изтече“ в австралийската преса документ, който изброява цели четиринадесет точки, които отравят двустранните отношения. А неназован китайски служител каза на журналистите откровено, че „ако искате да направите от Китай свой враг, то Китай ще стане ваш враг“.

Зад тази крачка /изпускането на информация/ от китайска страна очевидно стои поредният опит за достигане до здравия разум на австралийските власти.

Страната ни има много по-богат опит в подобни въпроси и може с увереност да препоръча на своите китайски партньори да не хранят напразни надежди.

В продължение на много години Русия наблюдава подобно на австралийското поведение от страна на някои от нейните - например балтийските - съседи.

Буквално през миналата седмица латвийското министерство на транспорта се обърна към Москва с молба да прекрати спада на транзитния трафик през Латвия, който от началото на тази година се срина - това е най-подходящата дума при създадените обстоятелства - с 56 процента наведнъж.

Няма обаче и най-малкото съмнение, че дори да са съсипали напълно собствените си икономики, нашите балтийски съседи няма да променят своята русофобска политика с по-балансирана и разумна.

Малко вероятно е Китай да очаква от австралийците промяна в идеологическия им курс, защото, яростно възмутени, те се питат, като в анекдота, „а нас пък защо?!“, Те наистина искрено не разбират защо.

Превод: ЕС