/Поглед.инфо/ Ако по-рано лоялността към НАТО никога не е сериозно поставяна под въпрос, то сега ситуацията се променя поради действията на Турция, коментира австрийският генерал Валтер Фехтингер. В статия, публикувана от Wiener Zeitung, той подчертава, че колебанията на Анкара между партньорите от Алианса и Русия подкопават доверието в НАТО като цяло, но загубата на такъв стратегически важен съюзник би било лекомислено от страна на ЕС и САЩ.

Досега лоялността на НАТО никога не е била сериозно поставяна под въпрос, но ситуацията може да се промени поради действията на Турция, смята австрийският бригаден генерал и ръководител на Института за поддържане на мира и разрешаване на конфликти Валтер Фехтингер. В своя статия, публикувана в Wiener Zeitung, той подчертава, че това състояние на нещата подкопава надеждността на Алианса.

Турция купува от Русия модерни зенитно-ракетни системи С-400. Разгневеният президент Доналд Тръмп веднага изключи Анкара от програмата за американските бойни самолети F-35. Турското правителство се оплаква от тази несправедливост и твърди, че това едностранно решение противоречи на духа на отбранителния съюз. НАТО се опитва да облекчи напрежението. Но какво означава всичко това?

Както отбелязва австрийският военен експерт, всички отдавна знаят, че Турция е труден партньор на НАТО. Тя демонстрира претенции за независимост през 2003 г., когато Анкара отказа да изпрати американски войски в Ирак през турската територия. До този момент обаче лоялността към Алианса никога не е била сериозно поставяна под въпрос. Сега ситуацията може да се промени, убеден е Валтер Фехтингер. Според него върху основополагащия курс на Турция в политиката за сигурност влияе най-вече спорът със САЩ по повод подкрепата на кюрдите в Сирия, в които турският президент Реджеп Тайип Ердоган вижда най-опасен враг.

Междувременно общата картина в турската политика за сигурност не е нещо изненадващо, а е просто логична последица от развитието на събитията във вътрешната и външната политика на страната. Тъй като целта за присъединяване към ЕС - може би въображаема - се отдалечава все повече, военното участие на Анкара в Сирия я приближава по-близо до Москва, пише австрийският генерал. Според неговата версия, „царят” и „султанът” проявяват интерес към задълбочаване на сътрудничеството в много области. Особено активно на Ердоган му подействаха ясните изявления на Русия в негова подкрепа след неуспешния опит за преврат в Турция през лятото на 2016 г. - на фона на неохотно поднесените уверения от страна на ЕС и отделни европейски страни.

Колкото по-силно Турция се приближава към Русия, толкова повече военно-стратегическият баланс в Черноморския регион и в източната част на Средиземно море може да бъде разклатен. Факт е, че Турция винаги е била считана за стълб на НАТО на юг и е противовес на силите на Варшавския договор, обяснява Фехтингер.

От 2014 г. насам Русия вече значително е въоръжила Кримския полуостров, а Украйна, която не е част от НАТО, а и самият Алианс трудно може да се противопостави на това, подчертава военният експерт. Ако свържете допълнителното напрежение, дължащо се на пробните сондажи за природен газ около Кипър с посоченото местоположение на руските системи С-400 северно от Кипър, можете да получите представа за действителните мащаби, които тези събития могат да имат, ако се развият.

Затова ключовият въпрос е дали Ердоган вижда сближаването с Русия като средство за политически натиск върху Запада - и преди всичко върху Съединените щати - или наистина става дума за промяна на курса във външната политика и политиката на сигурност, подчертава авторът на статията. Ако Ердоган прибегне към средствата за натиск, натискът върху себе си също ще се повиши в отговор на това, за да се задържи в западния лагер. Последните санкции на САЩ са малък предвестник на това, което може да изпита турската икономика.

Всичко това е от полза, според ръководителя на Института за поддържане на мира и разрешаване на конфликти. Русия незабавно предложи на Турция доставки на собствени военни самолети в замяна на американския F-35. По този начин политическото влияние на Кремъл по въпросите за сигурността ще се увеличи значително. В такава ситуация Москва лесно ще се примири с факта, че "стратегическият партньор" Турция остава в НАТО, убеден е Фехтингер. Може би това е дори повече в интерес на Русия от оттеглянето на Турция от Алианса.

В същото време САЩ и ЕС трябва да вземат предвид, че географското положение на самата Турция е от изключително голямо значение. Такъв партньор не може да бъде загубен лекомислено, въпреки всички различия и напрежения. На свой ред Анкара трябва да вземе предвид, че политическата и икономическа цена за нейното лавиране нараства с всеки изминал ден.

Всички опити за успокояване между НАТО и турските представители не могат да имат дългосрочен успех. Въпреки това, „лакмусовият тест” се приближава, смята австрийският генерал. Според него Турция ще трябва ясно и недвусмислено да декларира задълженията си към Алианса по член №5 от Договора за НАТО. „Колебаещ се партньор в този значителен регион, който все по-често си сътрудничи с рисков фактор номер едно - Русия, вероятно е последното, от което се нуждае отбранителният съюз”, смята Валтер Фехтингер. Основното, което НАТО има, е неговата надеждност, но тя е тази, която все повече страда от сегашното развитие на събитията, подчертава австрийският генерал от страниците на Wiener Zeitung.

Превод: В.Сергеев