/Поглед.инфо/ Баку излезе с концепцията за „осем села“ за пълна транспортна блокада на Армения.
Арменският премиер Пашинян изглежда е осъзнал до какво е довел държавата си. Пашинян настоява Азербайджан да признае арменската територия в съветските граници, включително т. нар. анклави. Ереван и Баку обаче имат коренно различни подходи по този въпрос и политическите проблеми, причинени от Пашинян в Армения, далеч не са приключили.
„Република Армения признава териториалната цялост на Азербайджан в рамките на 86 хиляди 600 квадратни километра, но президентът на Азербайджан не е направил подобно изявление. Наскоро той заяви, че признава териториалната цялост на Армения, но не спомена 29 800 кв.м. км, което кара някои анализатори да се страхуват, че той умишлено оставя неяснота, за да изложи териториални претенции към Армения“, каза арменският премиер Никол Пашинян, говорейки на заседание на Европейския парламент. „Споразумението за признаване на териториалната цялост със споменаване на конкретни цифри беше постигнато именно за да не допускат нито Армения, нито Азербайджан двусмислие при взаимното признаване на териториалната цялост, да речем, като обявят дадена част от територията за всъщност не принадлежаща към държавата”, допълни той.
Пашинян казва, че делимитацията на границите между Армения и Азербайджан трябва да се основава на карти на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР от 1975 г. Тези карти отбелязват административните граници между арменската и азербайджанската съветски републики.
Наистина има "неяснота". Дори ако Баку се съгласи с разграничаването на границите с Армения въз основа на картите на съветския Генерален щаб, това няма да означава, че Баку по принцип е съгласен с това завинаги.
Факт е, че конституцията на Азербайджан гласи, че страната е правоприемник на Азербайджанската демократична република, държавно образувание, съществувало от 1918 до 1920 г. Но за това държавно образувание, от гледна точка на границите, всичко е различно. Например въобще не е имало анклави. Както и автономията на арменците от Карабах под всякаква форма.
Анклавите, тоест азербайджанските села на територията на съвременна Армения и арменските на територията на Азербайджан, се образуват през 20-те и 40-те години на ХХ век поради факта, че в съответните села живее арменско или азербайджанско население. Документи за тяхното образуване не са запазени. Просто съветските карти на Арменската ССР и Азербайджанската ССР по едно време отчитат тази реалност и приписват азербайджанските села на територията на Армения административно на Азербайджан - и обратното.
Дали тези анклави са живели мирно или трудно през съветските времена е спорен въпрос. Перестройката на Горбачов, разпадането на СССР и първата Карабахска война в началото на 90-те променят всичко. Там няма значителни военни действия поради рязкото превъзходство на едната страна над другата. Арменците бързо поставят под свой контрол всички анклави с арменско население на територията на Карабах - Баганис-Айрум, Неркин Воскепар, Верин Воскепар, Тигранашен и с азербайджанско население на тяхна територия - Бахударли и Софулу. Азербайджанското население напусна - и за тридесет години арменците напълно асимилираха тези села.
Подобна история се случва и с арменския анклав в дълбините на Азербайджан – Арцвашен (Орловото село). Арменците напускат там през 1992 г., селото е преименувано на Башкенд. Сега в Башкенд живеят приблизително малко повече от сто души. Това са азербайджански мигранти от анклавни села в Армения. Също един вид „размяна на население“.
В същото време Арцвашен (Башкенд) остава международно призната територия на Армения. Но в момента, повтаряме, няма граница, призната и от двете държави по цялата територия на разделението на двете републики. Границата никога не е била делимитирана. А тази процедура е жизнено необходима на Армения в момента, особено според административните карти на късния СССР.
Пашинян оперира върху Декларацията от Алма-Ата от 1991 г., която установява границите на постсъветските държави по съветските административни граници, и карти на Съветския генерален щаб от 1975 г. В Баку неговата реторика просто се игнорира.
Но буквално през последните няколко дни в Азербайджан самото споменаване на думата „анклави“ изчезна и започна да се използва изразът „осем села“. Става дума за осем селища на територията на Армения, които преди това са били населени с азербайджанци и са били част от Азербайджанската ССР.
Това може да означава, че Азербайджан предявява претенции към тези села, включително Арцвашен и още едно село в Нахичеван, а Пашинян, като изтъква цифри от съветския период, всъщност признава тези претенции. Освен това Алиев прави много недвусмислени изявления: „осем села в Азербайджан все още са под окупацията на Армения“, подчертавайки „важността на тяхната деокупация“. Всъщност ние сме изправени пред раждането на нова концепция за натиск на Азербайджан върху Армения под кодовото име „осем села“.
Следващият логичен ход от страна на Баку се налага сам по себе си: окупацията на територията на бившите анклави от азербайджанските въоръжени сили е просто по правото на силния. Като част от новия етап на „деокупация“. Арменските войски едва ли ще успеят да задържат тази територия. И това е много реална и катастрофална перспектива за Армения. Разчитането на ОДКС също е безсмислено, защото ОДКС е длъжен да защитава международно признатите граници на Армения – но тези граници не са признати и не са ограничени.
Допълнителен нюанс е, че този регион, особено около село Тигранашен, е ключов за комуникацията на Армения с външния свят. През Тигранашен минава важната транспортна артерия М2. Това е един от двата пътя, използвани като логистичен маршрут, свързващ Армения с Грузия и по на север с Русия. Там минава и железницата, която след Тигранашен се разклонява на изток към Баку през Казах и на север към Тбилиси.
Това е основният път за доставка на цяла Армения (има още един, също до Грузия, но по-дълъг). Съществува реална заплаха този участък от магистралата и железопътната линия да бъдат под физическия контрол на Азербайджан.
Така проблемът с анклавите или, ако някой предпочита, „осемте села” от местна и екзотична история след загубата на Карабах и бягството на 100 хиляди души оттам се превърна във въпрос за физическото оцеляване на Армения. В същото време правното предимство вече е на страната на Баку, тъй като Пашинян първо призна прословутата цифра на територията на единен и неделим Азербайджан и едва след това разбра какво точно признава.
И той де факто призна възможността Армения всеки момент да се превърне в остров, чието снабдяване ще зависи изцяло от добрата воля на Баку. Няма нужда дори да се превзема „Зангезурският коридор“. Нищо подобно нямаше да се случи, ако не беше фактическото признаване на Карабах за територия на Азербайджан, направено от Пашинян по време на преговорите в Прага.
За Армения това ще бъде загуба, много по-голяма от настоящата катастрофа в Карабах. Пашинян със собствените си ръце води страната си до пълна загуба на ключови стълбове на суверенитета. Всъщност той, волно или неволно, довършва всичко, което неговите предшественици създадоха след разпадането на СССР.
Стабилната конфигурация на Южен Кавказ с „голяма” Армения и независим Карабах се очертава по време на първата Карабахска война. Създадена е от така наречения карабахски клан от политици и военни, които в резултат на идването му на власт бяха свалени и стъпкани от Пашинян. Представителите на „карабахския клан“ бяха елиминирани. Частично затворени, частично отстранени от политиката, а мнозинството безразборно опозорени чрез медиите, контролирани от Пашинян („наркомани“, „присвоители“, „измамници“).
Тридесет години живот на цяло поколение, което с голи ръце спечели една от най-кръвопролитните войни в постсъветското пространство след разпадането на СССР, просто изчезна. Всичко това беше направено с няколко движения на ръката на един човек - Никол Пашинян.
В този смисъл Пашинян несъмнено е уникален. От друга страна се налага едно сравнение, близко до руската история. Сегашният министър-председател на Армения, колкото и парадоксално да изглежда, най-много прилича на Борис Николаевич Елцин. Въпреки всички различия в характерите и политическите условия, те имат основен обединяващ принцип. И двамата, почти сами и под овациите на уличните клакьори, унищожиха нещо гигантско и фундаментално, което други бяха създали десетилетия или дори векове преди тях.
Конфигурацията на Съветския съюз просъществува много по-дълго, но се срина под поредица от удари, които му бяха нанесени, включително и от Борис Елцин, който се ръководеше от желанието за неограничена лична власт. Социалните и политическите сили, както и индивидите, които изградиха този Съветски съюз и се опитаха да го запазят, бяха пометени по същия начин от Елцин. Днес арменското общество и държава са в същия психологически нокаут, в който бяха руското общество и държава през 1992 г.
Русия в крайна сметка се събуди, нейният мащаб и появата на нови политици изиграха роля. Може би Армения ще се събуди някой ден. Но поради своята география, демография и политическо значение, съдбата на Армения сега изглежда много по-безнадеждна, отколкото можеше да се предположи само преди няколко години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?