/Поглед.инфо/ Необходимо е да се създаде единна азиатска валута за търговия между страните. Такова предложение е направено от министър-председателя на Малайзия. Ще се реши ли на това основната икономика в региона - Китай? И ще успеят ли азиатците да направят това, което европейците се опитаха да направят - да създадат нова парична система, която да е алтернативна на долара?
„Ако азиатските страни искат да се обединят, те трябва да започнат със създаването на обща търговска валута, базирана на златния стандарт, защото златото е много по-стабилно. Тя няма да бъде използвана за вътрешни плащания, а само в търговски операции между страните”, заяви министър-председателят на Малайзия Махатхир Мохамад по време на реч на икономически форум в Токио, посветен на развитието на Азия.
Той отбеляза, че „при сегашната глобална система за обмен, местните средства за плащане подлежат на външни фактори и стават обект на манипулации”.
Тази седмица Министерството на финансите на САЩ заяви в доклад на Конгреса, че девет държави, включително Малайзия, изискват голямо внимание. Американците подозират своите търговски партньори в манипулирането на валутите си. По-рано подобни обвинения бяха отправени към Русия. Вашингтон заплаши да накаже такива страни, като наложи мита върху техните стоки. Всъщност Съединените щати не са далеч от тези, с които са решили да се борят. Америка разполага с огромно количество инструменти за манипулиране на долара, които те не се гнусят да използват. Малайзия пое тази заплаха присърце: местната централна банка веднага се опита да се защити, заявявайки, че нейната намеса на валутните пазари е ограничена до мерки за борба с прекомерната нестабилност.
Разговорите за създаване на единна азиатска валута дори не са започнали през това десетилетие, а през 70-те години. Те се засилиха след паричната криза от 1997-1998 година. И ако на първо време Япония се смяташе за център на създаването на такава валута, сега, разбира се, агресивно развиващият се Китай има претенции за тази роля.
Идеята за създаване на единна азиатска валута е отбранителна реакция на Азия към доминирането на долара и еврото при търговията, дори в рамките на Азиатско-тихоокеанския регион. Някога Европа се обедини, за да се противопостави на Съединените щати, които след Втората световна война започнаха агресивна експанзия. Първите споразумения за европейска интеграция бяха подписани през 50-те години. Европа се нуждаеше от много повече десетилетия, за да стигне до създаването на единна политическа и икономическа система с общ пазар и обща валута. През 2000 г. еврото стана единна валута в 11 страни от ЕС.
Азиатските страни биха могли да последват пътя на обединението на ЕС, започвайки със създаването на единна валута в противовес на долара за търговия помежду си. Стъпка по стъпка това може да доведе до по-близък съюз като ЕС. Както и в случая с еврото, единната азиатска валута може да помогне да се избегне повторение на паричната и финансовата криза, която засегна целия свят през 1997-1998 г. Това ще помогне за премахване на нестабилността на обменните курсове. И накрая, единната валута ще създаде единен свободен пазар за стоки, услуги и труд, което ще има положителен ефект върху развитието на азиатските икономики.
В редица азиатски страни (включително Малайзия) вече съществува азиатска валутна единица, т.нар ECU, но тя няма физическо изпълнение и се използва само за клиринг (уреждане между правителства по специален договор), напомня експертът от Академията за финансово и инвестиционно управление Генадий Николаев. Но разговорът за създаването на пълноценна валута все още не се е преместил от мъртвия център.
Първо, съществуват безспорни политически различия. Например, между Индия и Пакистан. Какво можем да кажем за специалната Северна Корея. Трудно е да се обединят, разбира се, и заради твърде различното ниво на икономическо развитие в региона. Развиващият се и индустриален Китай в това отношение е трудно да се сравни с Тайланд, който живее от туризма, или с Филипините. И, разбира се, по-големият играч винаги печели повече от такива асоциации, което ясно се вижда в еврозоната. Германия, Франция и Обединеното кралство дърпат целия ЕС, докато в балтийските страни, например, богатството и заплатите никога няма да бъдат същите, както в първите три страни. В резултат на това самите балтийци бягат към по-богатата Западна Европа, а тяхното място заемат имигрантите от още по-бедните страни - като Украйна, например. Същите изкривявания ще се появят и в азиатския регион.
„Страните са твърде различни и могат да имат диаметрално противоположни възгледи както за геополитиката, така и за по-нататъшното икономическо развитие. Ако в европейските страни има много сериозни политически причини за създаване на ЕКЮ, по-нататъшен преход към еврото и присъединяване към ЕС, в азиатския регион просто няма такива причини. Малцина искат да пожертват суверенитета си, особено когато има все повече доказателства за безизходицата на ЕС и нарастващия брой на евроскептиците”, заяви Генадий Николаев.
Освен това, за разлика от Европа, където търговските отношения между отделните страни в еврозоната са доста значителни, в Азия страните са по-фокусирани върху износа и завладяването на западния свят с търговия. Търговията помежду им е по-слабо развита. Следователно въпросът дали новата валута може значително да измести долара на международната арена е спорен. Еврото, например, не успя да направи това докрай. Въпреки че трябва да се признае, че европейската валута е отслабила позицията на американската валута в търговията. Ето защо, единната азиатска валута би могла лесно да поеме щафетата и допълнително да отслаби доларовия монопол в търговията.
Друго нещо е дали Китай го иска? Без участието на Китай, който играе важна роля в икономиките на много страни, планът на Малайзия е обречен на провал. Но Пекин не е готов да създаде единна валута. „Първо, това е пълна загуба на сили във времена на нарастващата конфронтация със Съединените щати, и второ, твърде много усилия вече са хвърлени върху развитието на собствената валута като алтернатива на долара и еврото”, сочи Николаев.
Въпреки това, Владимир Рожанковски от Международния финансов център, напротив, вярва, че Китай може да се откаже от идеята за насърчаване на своя юан като алтернатива на долара и да се възползва от идеята за създаване на някаква обща регионална валута в стила и подобието на еврото в Стария свят.
"Концепцията „ една държава - една валута” е доста тривиална и много рискована. Това позволява на Министерството на финансите на САЩ лесно да налага санкции на Китай, ако е необходимо. Пекин редовно фигурира в американските списъци на държавите - „валутни манипулатори”, смята Рожанковски. Единната валута на няколко страни прави обекта на въздействие от САЩ по-неясен. А търговските партньори на Китай в региона вероятно ще бъдат и с двете ръце за такава идея.
„В края на краищата, единната валута ще позволи директно да се извършват разплащания, като се избягват неудобните и понякога доста скъпи за малките волатилни валути етапи на конвертиране от една единица в друга. Преди това тази роля традиционно се изпълняваше от щатския долар, но тъй като кризата на търговските войни между Китай и Съединените щати се задълбочава, би било доста странно да се очаква Поднебесната империя безропотно да се подчинява на долара и занапред. Разбира се, ние далеч не си мислим, че Китай може да си позволи да изостави доларовите разплащания още утре, но е очевидно, че страната си подготвя „резервна писта” и този процес не може да бъде спрян”, убеден е Рожанковски.
Единственият риск, според него, е липсата на опит у Китай в управлението на валута, чийто обменен курс ще бъде свободен, и на други принципи много от страните с традиционно пазарни икономики - включително Малайзия - очевидно няма да се съгласят. Търговските войни обаче могат да помогнат на Пекин да реши да създаде истински свободен пазар.
В крайна сметка, такава парична единица с течение на времето може не само да разклати господството на долара в международната търговия, но и да промени структурата на резервите на много страни (където доларът и еврото водят). Силата на китайската икономика е безспорна и именно в страните от АСЕАН (Китай, Япония и Южна Корея) са концентрирани повечето от златните и валутните резерви на света. По този начин единната азиатска валута на теория би могла да се превърне в нов полюс на паричната система и дори да победи долара.
Превод: В.Сергеев