/Поглед.инфо/ Новият президент на САЩ Джо Байдън изнесе реч в Държавния департамент за промяната в американската външна политика. До голяма степен той планира да я върне към времето на Барак Обама, но без „нулиране“ в отношенията с Москва. "Ще накараме Русия да плати", обеща Байдън. Но той не посмя да я обяви за основен враг, което се очакваше от мнозина.

По време на своята 20-минутна реч Байдън очерта основите на нова американска външна политика и визията си за света около него. Всъщност той обяви връщане към старата глобалистка парадигма (с незначителни изменения), която доведе Америка до задънената улица във външната политика, от която Доналд Тръмп се опитваше да я оттегли.

Преди всичко президентът се отрече от външнополитическите методи на Тръмп. „Америка на първо място“ се заменя с „Америка начело“, а колективизмът заема мястото на външнополитическия егоизъм.

"Дипломацията се връща в центъра на външната ни политика", каза Байдън. Той обещава да възстанови американските съюзи („най-важният ни актив“), а оттам и американското влияние върху съюзниците, тоест контрола над тях. Според Байдън американското военно присъствие в чужбина трябва да бъде обвързано с „приоритетите на националната сигурност“, така че Пентагонът ще преразгледа сериозно това присъствие. И докато тече преоценката, държавният глава преустановява изтеглянето на част от американския контингент от Германия.

Освен това Байдън възнамерява да се справя повече със световните проблеми и да се сблъсква с предизвикателствата от днес и утре, а не от вчера. „Ето защо веднага започнахме да възстановяваме участието на САЩ в световните дела и искаме да си върнем лидерските позиции, за да ускорим глобалните отговори на общите предизвикателства“, обясни той. И веднага даде пример за такова предизвикателство.

Това не беше тероризмът, не разпространението на оръжия за масово поразяване, не ислямизмът и още по-малко новата, извратена версия на либерализма - либералният тоталитаризъм. Според него почти основното предизвикателство на нашето време е „изменението на климата“ - предполагаема екзистенциална заплаха, срещу която Байдън възнамерява да свика цяла среща на високо равнище.

Така при него САЩ в най-добрия случай ще станат лидер на залязващия либерален свят, докато всички останали държави със своите проблеми ще се обърнат към онези, които ще помогнат за решаването на тези проблеми (суверенитет, сигурност, икономическо развитие).

Америка ще води доста враждебна политика спрямо тези страни. Всъщност според новия президент при него правата на човека се връщат в арсенала на Белия дом и Държавния департамент. „Защитата на свободата, поддържане на възможностите, подкрепа на универсалните права, зачитане на върховенството на закона и отношение към всички с достойнство. Това е основата на нашата външна политика, нашата сила. Нашият неизчерпаем източник на сила и трайно преимущество“, подчерта Байдън.

Всъщност всички тези точки са безусловно предимство на Съединените щати, тъй като в един глобализиран свят те им дават възможност да се намесват във вътрешните работи на други страни и да се намесват, заемайки цялото свободно пространство . По този начин степента на американска намеса е обратно пропорционална на нивото на национален суверенитет на страната жертва.

Ако това ниво е високо и властите ценят своята независимост (както в Русия и Китай), намесата се ограничава до силна критика и периодични санкции. Ако няма суверенитет, тогава под прикритието за защита на човешките права въпросът може да стигне до държавен преврат или външен контрол. При Тръмп, с неговия прагматизъм, неоизолационизъм и антилиберализъм, Америка не използваше особено този инструмент, но сега глобалистът Байдън възнамерява да отърси от него четиригодишния прах.

Примери и ограничения

За Америка ще бъде по-трудно да използва темата за правата на човека, отколкото при Обама - в края на краищата тогава в Съединените щати нямаше „културна революция“ и лов за дисиденти, не бяха потъпквани хора, придържащи се към консервативните ценности. Затова Байдън се опита да покаже, че няма да има двойни стандарти в защитата на правата на човека. Както се очакваше, използвайки Саудитска Арабия.

Президентът на САЩ обяви намерението си да спре войната, водена от Рияд в Йемен, а Държавният департамент вече назначи специален пратеник по този въпрос. Освен това йеменците ще получават хуманитарна помощ, като същевременно се блокира всякаква подкрепа за настъпателните операции на Саудитска Арабия, включително доставката на оръжие за тях.

Саудитска Арабия постъпи разумно - те не се възмутиха от решението на Джоузеф Байдън, заявиха готовността си да работят с американския пратеник и благодариха на Вашингтон за готовността на Америка да помогне на саудитците да защитят своята територия от ракетни удари от "подкрепяните от Иран сили". Саудитските елити разбираха, че гръмките възражения само ще превърнат демонстративното триене на сол в истинско.

В същото време не трябва да се забравя за традиционните ограничения, които темата за правата на човека налага върху възможностите за дипломатическо маневриране.

Понякога могат да бъдат включени двойни стандарти. Президентът Байдън разгледа случая с Навални, но не спомена нито дума за репресиите срещу опозиционните медии в Украйна (чудя се какво би казал американският президент, ако Владимир Путин заповяда да се затворят “Дожд” и “Новая газета”?)

Понякога обаче все пак трябва да жертвате прагматизма в името на идеалите за правата на човека. Например Байдън поиска военните в Мианмар незабавно да върнат властта на „законно избраното правителство“. Не е най-компетентната позиция по отношение на фактическите власти на страната, което е от решаващо значение за плановете за ограничаване на КНР. Бирманската армия вече е установила работни контакти с Москва, Ню Делхи и Пекин и ако американците се ограничат единствено до загриженост, те могат да загубят влияние в Мианмар.

Русия и Китай

Байдън няма да започне „нулиране“ в отношенията с Москва, а напротив, ще я ограничава, освен това в коалиция с „съмишленици“.

„Отминаха дните, когато САЩ си затваряха очите пред агресивните действия на Русия, намесата в нашите избори, кибератаките и отравянето на собствените си граждани“, каза той.

Може би американският президент е забравил, че въз основа на тези обвинения Конгресът наложи цял набор от различни санкции срещу Москва. При всичко това обаче Русия все още не заема мястото на главния враг на САЩ. Тя само „атакува американската демокрация“, докато Китай се нарича държава, която предизвиква американското лидерство.

Те ще съдържат КНР изцяло - на всички фронтове. Байдън, разбира се, обещава външнополитически прагматизъм и е готов да работи както с Пекин, така и с Москва по въпроси, представляващи интерес за Съединените щати (пример за това, според него е разширяването на СТАРТ-3). Като цяло обаче трябва да се очаква нов кръг на конфронтация от него.

Демократите, разбира се, са доволни от приоритетите на Байдън. „Имаме много неща да поправим след предходните четири години неуспешна външна политика и това е чудесно начало“, казва сенатор Дик Дърбин.

По-скоро това е връщане към не толкова прекрасно минало.

Превод: В. Сергеев