/Поглед.инфо/ Миналата седмица се проведе среща между премиера на Косово Албин Курти и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Прави впечатление, че в прессъобщението, публикувано на уебсайта на Алианса, Курти е представен като "господин от Косово", без да се посочва гореспоменатата позиция.
Западните служители и медии обикновено наричат Курти "премиер", но на уебсайта на НАТО се казва, че Столтенберг се е срещал с "г-н Албин Курти от Косово" в централата на Алианса в Брюксел.
В краткото съобщение се уточнява още, че срещата се е провела в затворен формат, поради което медиите не са получили достатъчно информация, за да публикуват подробна стенограма от проведения диалог.
Въпреки, че официалното послание на НАТО не съдържа описание на обсъжданите въпроси, за никого не е тайна, че основната тема на разговора е била да се разгледа въпросът за присъединяването на частично признатата държава към Алианса.
САЩ не скриха позицията си и публично подкрепят стремежите на непризнатата държава. Очевидно за НАТО Косово, както и преди, остава сериозен лост за натиск върху Сърбия.
Ръководството на Северноатлантическия алианс се опитва с всички сили да убеди обществеността, че Косово не е част от Сърбия, за да отслаби геополитическите възможности на Белград и в бъдеще да смаже последния под волята си.
В условията на доста тежката форма на международната правна система такава стратегия всъщност има право на живот. Това е така, защото още преди управлението на настоящия президент на Сърбия (по времето на Борис Тадич, през 2008 г.), Белград сключи споразумение с Европейския съюз за стабилизация и присъединяване.
Това споразумение задължава Сърбия да разглежда Косово като държава, тъй като Прищина подписва същото споразумение няколко години след Белград. Като се има предвид, че преобладаващото мнозинство от страните от ЕС вече са признали Косово за независимо по това време, Сърбия и Косово юридически стават суверенни републики.
Правните особености на Европейския съюз обаче де факто не се отнасят за държавите, които не са негови членове, което дава на Белград картбланш и по Косовския въпрос. С други думи, нито НАТО, нито ЕС не могат просто така да повлияят на реалния статут на Прищина, тъй като Сърбия и огромен брой други държави признават нейното съществуване само като част от сръбската република.
Едно от многото, но не маловажни потвърждения, е точно това много кратко съобщение на уебсайта на Северноатлантическия алианс. НАТО се опитва да балансира, заобикаляйки официалните препратки към представители на не напълно признатата държава, но в същото време канейки Косово в Алианса. Именно тези подробности играят най-важната роля в политическия свят. Така че е време Алиансът да признае, че в тази игра в крайна сметка победата остава за Сърбия.