/Поглед.инфо/ Черна гора узакони гей браковете, съобщават медиите. Човек може дори да прочете, че прави това първа от православните страни, което се превръща в "много смел и решителен акт". В действителност всичко е малко погрешно, животът все още не е в крак с пропагандата, но Черна гора наистина се е превърнала в поле за експериментите на безпринципен аферист, които биха могли да свършат зле за нея.

Твърденията, че черногорците легализират гей браковете, напълниха новинарските заглавия в Русия и на Балканите, но това противоречи на истината. Черногорците легализираха еднополовите партньорства. Според мнението на средния източноевропеец, това е приблизително същото, но в очите на западния свят има принципна разлика.

Гей бракът юридически и процедурно не се различава от обикновения граждански (тоест не църковен, но понякога и църковен) брак. Еднополовото партньорство дава на съпрузите еднакви права и възможности (наследяване, обезщетения, достъп до болницата и т.н.), но винаги е уредено по различен начин от брака и понякога съдържа уговорки.

Черногорската система има такава уговорка и е важна и по своему необичайна - на еднополовите двойки е забранено да осиновяват деца. Необичайно е, че подобни въпроси рядко се обвързват в законите на различните страни, тоест законите за осиновяване не регламентират сексуалната ориентация на осиновителите. Това важи и за Русия.

Но иначе няма как: населението в републиката е патриархално, селско, понякога религиозно и с традиционалистично мислене. Следователно, правителството счете за необходимо да наложи памук на някои остри ъгли, макар и противно на разбирането за равенство, което сега доминира в ЕС.

В името на Европейския съюз е всичко, което се случи, превръщайки се в поредния трик на най-упорития и хлъзгав човек на Балканите - черногорския президент Мило Джуканович. И за пореден път ще му се размине - избрано е много подходящо време за потенциално скандалната стъпка, така че скандалът може просто да не избухне, въпреки че около 70% от черногорците говорят против еднополови съюзи.

Да не говорим за времето, а за човека, още повече, че независима Черна гора не помни времена без него. Джуканович е по-млад от Лукашенко, но управлява по-дълго от него. Всъщност от края на 80-те години, когато младата звезда внезапно влезе в Централния комитет, сформира коалиция със сръбския лидер Милошевич - и оттогава води Черна гора като свои лични владения.

Имената на постовете на Джуканович се промениха, дори има моменти, когато формално той изобщо не заема никаква длъжност, но статутът му на главен местен дон не се променя - в целия смисъл на думата. Човек може да си представи, че решението за гей съюзите не е било лесно за него, точно както би било трудно за руския „брат“ или италианския кръстник. Джуканович е специален балкански тип стопанин, естествен за места, където процъфтяват контрабандата и корупцията.

С други думи, президентът на Черна гора със своя деспотизъм и дух на престъпник също е и ЛГБТ активист, но неочаквана трансформация в ЛГБТ активист все пак няма да бъде най-добрият пример в историята на неговото хамелеонство.

Най-добрият вероятно е този, в който съратника на Милошевич, който ръководи Черна гора по време на бомбардировките на НАТО и призова за „поддържане на реда“, разруши държавния съюз със Сърбия, превърна Белград и Москва в най-лошите си врагове и се присъедини към НАТО, пречупвайки черногорското общество през коляното.

За такъв изменчив тип, помнещ социалистическите служби и състоянието на война със САЩ, ходенето на гей парад не е проблем, ако наистина трябва. А на режима на Джуканович му трябва - мнението на управляващия елит на Европейския съюз стана за него източник на легитимация. Просто казано, в продължение на 30 години черногорците се умориха от него, но наистина искат да се присъединят към ЕС и решиха помежду си: ако някой завлече бедна, окаяна, доста корумпирана Черна гора в „обединеното европейско семейство“, то ще е умния негодник Джуканович. Затова търпят. Засега търпят.

Проблемът е, че старият авантюрист наскоро напълно изгуби усещането си за реалността и постави страната на ръба на гражданската война единствено заради болното си его.

Веригата събития е следната. Изпълнявайки своеобразна директива на САЩ за ускорено присъединяване към НАТО, Джуканович завлече Черна гора в Алианса като крава за рогата, а тя се съпротивлява - с битки в парламента и рев на площадите, където се събира опозицията. С изключително мръсни методи - с имитация на „опит за държавен преврат“ и обвинения срещу Москва „като предполагаем организатор“ - той все пак си проби път, както е свикнал, но затаи обида към онези, които се осмелиха да спорят с него: от просръбските партии и (особено) до Сръбската православна църква. Джуканович просто започна да си отмъщава на последната.

Подгорица завъртя своя сценарий на киевския епос с Томоса, но тя действа дори по-смело от Украйна: сръбските православни енории просто бяха ограбени, за да прехвърлят имуществото им на лоялни разколници на Джуканович.

Протестни митинги и религиозни шествия с арестуването на свещеници продължават и до днес в Черна гора. Опозицията или е изгонена от парламента, или бойкотира заседанията (при Джуканович това е възможно), но въпросът е, че на опозицията в Черна гора вече не ѝ е до гей браковете. На православната църква дори не ѝ е до тях. Затова и мина.

Колкото и неприятен да е Джуканович, за падането на чийто режим си мечтаят много хора в Черна гора, трябва да имаш развинтено въображение, за да предположиш, че прословутите еднополови съюзи ще станат сламката, която ще строши гърба на стария хищник и ще вдигне черногорско православно въстание против ЛГБТ-марионетката на Вашингтон.

Черна гора не стана първата православна държава, която легализира гей браковете, защото еднополовите обединения не са техният синоним. Преди това такава институция е въведена в Гърция и Кипър, от славянските страни - в Чехия, Словения и Хърватия, от бившите постсъветски страни - в Естония. Подгорица не е първата в никоя от категориите, но въпреки това се открои - тя предприе такава стъпка на много по-ранен етап от готовността на обществото за нея, отколкото по правило в Европа.

Нищо лошо обаче няма да се случи - колкото и хомофобски да е местният манталитет, той има и твърде много крайбрежна отпуснатост и предприемачески нюх. Основата на черногорската икономика е туризмът, а курортите в ЕС отдавна се състезават за ЛГБТ двойките като желани клиенти (две заплати, без деца, много разходи за забавления).

Очевидно географията на еднополовите партньорства и гей браковете ще продължи да се разраства в Европа и света като цяло. Скоро легализацията на подобни съюзи в една или друга държава изобщо ще престане да бъде новина (то вече е престанало, ако не сте наясно, почти цяла Южна Америка вече е облепена с дъгово знаме). А това, което доскоро щеше да погребе кариерата на всеки политик на Балканите, лесно ще се размине с Джуканович и никой дори няма да мисли да дрънка в посока Белград като пазител на консервативната православна традиция, тъй като премиерът на Сърбия е открита лесбийка.

В сравнение с неприятностите, от които Джуканович успя да се измъкне, преждевременно изваденото дъгово знаме е дреболия, което може лесно да бъде пренебрегнато, като говорим за мафиотския характер на черногорската политика, за жестоките арести на невъоръжените свещеници и за изисканото преклонение на онези, които са смятани за убийци в Черна гора (тоест НАТО).

Това не означава, че в Брюксел и Вашингтон не познават „своя кучи син“ - всеки знае, но го признават като ефективен мениджър. Легализацията е опит на Джуканович да напомни на западните покровители на себе си, че трябва да се промъкне в ЕС по какъвто и да е начин, тъй като единствено това може да се превърне в короната на кариерата му на професионален „стопанин на черногорската земя“.

Възможно е действията му да не достигнат целта - ЕС е в криза на идентичността, не му е до разширяване. Въпреки това Джуканович обикновено има късмет - признава се, той знае как да заобиколи капаните и да превзема крепости с наглостта си (и сега със сигурност ще каже на партньорите, че узаконяването на еднополовите партньорства е героизъм от негова страна), така че черногорците са прави по свой начин: ако някой ще може да пропълзи в Европейския съюз независимо от всичко и всички, това е Джуканович.

Дали на черногорците и Черна гора ще им стане по-добре от това е друг въпрос, но сега европейската идентичност изглежда е основната национална идея и най-безобидната от всички. Най-малкото, грабежът на сръбската църква, масовите арести на активистите срещу НАТО и провокирането на Русия, са много по-опасни от който и да е гей парад.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели