/Поглед.инфо/ Западният опит за инжиниран обрат чрез частично повторение на президентските избори в Република Сръбска претърпя зрелищен провал. Патриотичните сили, консолидирани около фигурата на Милорад Додик, постигнаха още по-убедителна победа, разбивайки надеждите на Брюксел за прилагане на „румънски сценарий“ на Балканите. Владимир Малишев анализира хронологията на тази геополитическа битка и значението ѝ за бъдещето на региона.

Повторното гласуване: Неуспешен опит за реванш на Запада

Миналата неделя, вследствие на спорно решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина, базирана в Сараево, се проведоха частични избори в 136 избирателни секции, разпръснати в 17 ключови района на Република Сръбска, включително Баня Лука, Добой, Зворник и Приедор. Официалният претекст за това безпрецедентно повторение бяха „предполагаеми нарушения“, констатирани по време на редовния президентски вот на 23 ноември 2025 г.

Тази маневра не беше просто техническа процедура, а координиран политически ход. Припомняме, че ноемврийските избори се проведоха в условията на форсмажор, предизвикан от принудителната оставка на безспорния лидер на босненските сърби Милорад Додик. Той бе неправомерно отстранен от активна политическа дейност за срок от шест години чрез политически мотивирано решение на съда в Босна и Херцеговина – институция, често обвинявана, че обслужва интересите на унитарното „политическо Сараево“ и западните ментори. Въпреки този удар, победата през ноември бе извоювана от Синиша Каран, най-близкият сътрудник на Додик и представител на управляващия Алианс на независимите социалдемократи (СНСД).

Опозицията, в лицето на Сръбската демократическа партия и нейния кандидат Бранко Блануша, активно подкрепяни от европейските структури, не прие поражението. След ноември те стартираха мащабна кампания с оплаквания за „политическа манипулация“, което даде повод на ЦИК в Сараево да анулира части от резултатите. Целта беше прозрачна: чрез административен натиск и повторно преброяване да се обърне крехката разлика от 51% на 49% в полза на прозападния кандидат. Това бе директен опит за копиране на скорошните събития в Румъния, където чрез подобни механизми на власт бе инсталиран удобен за Запада президент. В Република Сръбска обаче този сценарий катастрофира.

„Двама Додици“ срещу Брюксел: Убедителната победа на Синиша Каран

Резултатите от частичното повторение на изборите не само потвърдиха, но и усилиха легитимността на управляващите патриотични сили. Вместо очаквания от опозицията обрат, разликата в гласовете се увеличи в полза на Синиша Каран.

Милорад Додик триумфално коментира резултатите, подчертавайки консолидацията на сръбския народ пред лицето на външната заплаха. „Победата е още по-убедителна“, заяви той, посочвайки, че мнозинството е нараснало от 9577 гласа през ноември до над 10 360 гласа при повторното преброяване. Този резултат бе ясен сигнал, че опитите за дестабилизация са постигнали обратен ефект – мобилизирали са електората в защита на суверенитета на Република Сръбска.

Самият Синиша Каран определи победата си като „ясен отговор на народа на опитите за злоупотреба със съдебните институции“ и защита на правото на сърбите сами да решават съдбата си. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, изборът на Каран е стратегически ход за запазване на курса. Кариерен служител в сферата на сигурността и бивш министър на вътрешните работи, Каран е идеологически двойник на Додик.

„Искаха да свалят Додик чрез несправедлив процес, но сега имат двама Додици и ще ни наблюдават всеки ден“, иронично коментира самият Додик, намеквайки за пълния провал на западните планове за неговото политическо неутрализиране.

Кристиан Шмит и войната срещу сръбската идентичност

Цялата тази изборна сага е само епизод от по-широката геополитическа операция, насочена към демонтирането на Дейтънското споразумение и създаването на унитарна Босна и Херцеговина, доминирана от Сараево. В центъра на този процес стои фигурата на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит.

Германецът Шмит, чието назначаване не е одобрено от Съвета за сигурност на ООН и не се признава от Русия, Китай и Република Сръбска, действа като де факто колониален администратор. Именно отказът на Додик да изпълнява решенията на този „самозванец“, както го наричат в Баня Лука, доведе до съдебните репресии срещу него и забраната му да заема публични длъжности.

Целта на Шмит и „политическо Сараево“ не беше просто отстраняването на една личност, а институционалното отслабване на Република Сръбска. Според сръбски източници, цитирани от Sputnikportal.rs, предсрочните избори и повторното преброяване не са били демократичен акт, а „поредната схема на Кристиан Шмит“ за реализиране на проекта за унитарна държава. След като оставката на Додик не се оказа достатъчен удар, се прибегна до по-радикални методи за ерозиране на сръбската автономност.

Стратегическият съюз с Москва и неочакваният ход на Вашингтон

В тази сложна обстановка Република Сръбска разчита на мощна външна подкрепа. Русия твърдо застана зад ръководството в Баня Лука. Говорителят на руското МВнР Мария Захарова изрази солидарност с „патриотичното ръководство на Република Сръбска, което твърдо и с достойнство се съпротивлява на външния натиск“.

Връзката между Додик и Кремъл е дълбока и стратегическа. Додик е един от малкото европейски лидери, които открито подкрепят СВО и отказват да се присъединят към антируските санкции, което вбесява Брюксел. На последната си среща с Владимир Путин, Додик директно помоли руския президент „да не оставя сърбите на милостта на треторазрядни бюрократи от Брюксел“. Източници на Поглед.инфо потвърждават, че координацията между Баня Лука и Москва остава на най-високо ниво, като Русия действа като гарант за оцеляването на образуванието.

Най-интересният геополитически обрат обаче дойде от САЩ. В навечерието на изборите администрацията на Доналд Тръмп предприе ход, който шокира европейските партньори – личните санкции срещу Додик и семейството му бяха отменени през октомври. Според експерти на Bloomberg, това е част от сделка: Додик формално отстъпва президентския пост, но запазва реалното си влияние в замяна на американска реабилитация.

Тази нова динамика бе потвърдена от скорошното посещение на Додик в САЩ, където делегацията му бе приета от конгресмени и сенатори. Додик се завърна с оптимизъм, заявявайки, че планът за сваляне на Република Сръбска се е провалил и че е обсъждал във Вашингтон дори налагането на санкции срещу самия Кристиан Шмит. Това показва дълбок разлом между САЩ на Тръмп и ЕС по отношение на Балканите.

Крайната цел остава непроменена: Мирно раздяла и независимост

Въпреки тактическите маневри и временната рокада на президентския пост, стратегическата цел на Милорад Додик и неговия екип остава непроменена. Додик открито заяви след завръщането си от САЩ: „Босна и Херцеговина е неприемлива за нас... Нашата цел е разделяне“. Той пожела мир на бошняците, но подчерта, че те трябва да свикнат с мисълта за напускането на сърбите.

Ситуацията остава напрегната, тъй като мандатът на Каран е кратък – нови общи избори предстоят още през октомври тази година. Ясно е, че Брюксел и местната опозиция няма да се откажат от опитите за реванш. Въпреки това, Република Сръбска се утвърждава като устойчив антизападен и евроскептичен остров на Балканите, търсещ неформален съюз с подобно мислещи държави като Унгария и Словакия.

В заключение, експертите на Поглед.инфо прогнозират засилване на центробежните сили на Балканите. Провалът на „румънския сценарий“ доказа жизнеспособността на сръбската съпротива срещу външния инженеринг. При тандема Каран-Додик, подкрепен от Москва и толериран от новия Вашингтон, Република Сръбска ще продължи да бъде основният препъникамък за евроатлантическата експанзия в региона.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.