/Поглед.инфо/ Гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви, че иска провеждането на европейска среща, чиято тема да бъде внезапната пропаст в позициите между екипите на Атина и на международните кредитори, които участват в преговорите по третата спасителна програма на страната.
След почти година на относително спокойствие Ципрас отново е ядосан заради новите искания за реформи на кредиторите, които според премиера нарушават условията по спасителната програма от юли 2015 г. Атина обаче трябва да завърши в скоро време първата оценка на спасителната си програма, за да може да отключи средства, с които да направи голямо плащане към Европейската централна банка (ЕЦБ) този юли.
Преди тазседмичното забавяне преговорите между Атина и кредиторите вървяха по-добре, отколкото се очакваше, предвид горчивия разрив в отношенията около постигането на нова спасителна програма миналото лято, когато Гърция беше опасно близо до унизително изгонване от еврозоната.
Допълнителни мерки
Поредната спънка се зароди заради спор около финансовите показатели на Гърция между два от основните представители на кредиторите – ЕК и Международният валутен фонд (МВФ). Техният разрив забави завършването на първата оценка на спасителната програма, която първоначално беше предвидена за есента.
Веднъж щом оценката бъде завършена, Гърция ще може да получи около 5,4 млрд. евро и да си спечели исканите преговори за облекчаване на дълга си.
За да бъде завършена обаче тази оценка, Гърция трябва да изпълни реформи, в рамките на които да осъществи бюджетен излишък в размер на 3,5% от БВП през 2018 г. Според ЕС настоящите ангажименти на Гърция се доближават до това обещание, но според МВФ те са недостатъчни и Атина трябва да извърши още реформи, особено по отношение на пенсионното осигуряване. За да бъде решено неразбирателството между двете институции, беше постигнато споразумение за т. нар. мерки при извънредни ситуации, с които да бъде запълнено различието. Това са предварително договорени реформи и ще влязат в сила, само ако предвиждането на МВФ се окаже вярното.
Въпреки това исканията хванаха Атина неподготвена и по тази причина Ципрас настоя председателят на Европейския съвет Доналд Туск да свика среща на еврозоната.
Облекчаване на дълга
В една от няколкото отстъпки за Гърция, които бяха договорени миналото лято, се посочваше, че лидерите от еврозоната са съгласни да обсъдят начини за облекчаване на гръцкия дълг, „ако е необходимо“, но само щом обещанията за ключови реформи бъдат изпълнени. Самото облекчаване на дълга също така е и едно от основните искания на МВФ. Миналия петък председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че т. нар. реформи при извънредни ситуации са едно от условията за провеждането на преговори за облекчаване на дълга.
В момента гръцкият дълг е 177% от БВП през 2015 г., което е близо два пъти от цялата икономическа продукция на страната за година.
Според генералния директор на МВФ Кристин Лагард този въпрос е „от ключова важност“. В същото време германският финансов министър Волфганг Шойбле, който един от най-влиятелните фактори в еврозоната, многократно е повтарял, че не е необходимо облекчение на гръцкия дълг.
За щастие на Атина обаче Шойбле също иска МВФ да остане част от спасителната програма, тъй като Берлин няма доверие на ЕК да управлява програмата сама.
За гръцката дългова криза винаги е било валидно, че крайните срокове са ключови за нейното развитие. Миналото лято кризата достигна своята пикова точка, когато Атина не може да изплати дълга си към МВФ, и така стана първата развита държава, която го прави.
Тази година погледите на всички са насочени към датата 20 юли, когато Гърция трябва да върне около 2,3 млрд. на ЕЦБ. В същото време обаче Клауз Реглинг, ръководителят на Европейския механизъм за стабилност, който управлява плащанията по спасителната програма на Гърция, заяви, че ситуацията с ликвидността на Атина става все по-напрегната. /АФП
Атина / Гърция