/Поглед.инфо/ На 30 август в Черна гора се проведоха парламентарни избори. Според официалните резултати 35,06% от гласовете са спечелени от управляващата партия на президента Мило Джуканович - Демократическата партия на социалистите на Черна гора. Опозиционната коалиция "За бъдещето на Черна гора", сформирана главно от просръбски партии, спечели 32,55% от гласовете. Други опозиционни сили: коалицията "Мирът е нашата нация" - 12,53% и коалицията "Черно на бяло" - 5,53%. Босненската партия на Черна гора, която традиционно подкрепя Джуканович, спечели 3,98%. Социалдемократическата партия на Черна гора получи 3,14%.
По този начин, въпреки процентното предимство на управляващата партия, опозиционните сили, след като се обединят, могат да се опитат да създадат свое правителство, което теоретично може да промени външната и вътрешната политика на страната.
Джуканович: Престъпникът и НАТО
Мило Джуканович, лидер от времената на социалистическата Югославия, е начело в Черна гора или като президент, или като министър-председател от 1991 г. насам. Неизменността на властта в Черна гора не притеснява Запада по една причина: през всичките тези години Джуканович систематично води страната към раздяла с братската и традиционно ориентирана към Русия Сърбия (а черногорците и сърбите по същество са един народ).
Кулминацията беше присъединяването на Черна гора към НАТО през 2017 г. Масовите протести и опозицията от каноничната Черногорско-Приморска митрополия на Сръбската православна църква не спряха Джуканович.
Нещо повече, вечният черногорски лидер започна да преследва политическите си опоненти. Опозиционните лидери бяха обвинени в опит за преврат и бяха арестувани. Дори откриха „модерната“ по това време „руска следа“ (фонът беше какофонията на световните медии за „намесата“ на Русия в избора на президента Тръмп). Русия беше официално обявена за враг на евроатлантическата Черна гора.
В същото време самият Джуканович е политик с откровено криминална биография, който по време на управлението си направи Черна гора натоварена база за престъпни мрежи, които използваха черногорски пристанища на Адриатическо море. По едно време италианската прокуратура повдигна обвинения срещу него във връзка с легендарната неаполитанска Камора. Разследванията срещу черногорския властелин започнаха в Европа и САЩ, но всички те така и не стигнаха до логичното си заключение.
Джуканович е обвинен в контрабанда на цигари - на фона на насилствените събирачи на органи, сводниците, наркобосовете и убийците от ръководството на проамериканско Косово, Албания и албанския елит на Северна Македония – той изглежда доста тревопасен. Не всичко обаче е толкова просто. Просто е невъзможно да бъдеш във водещите структури на престъпниците на Балканите и да не се пресичаш с албанската мафия. Черногорската опозиция постоянно сочи доказателства за пряко съдействие от албанците при фалшифициране на гласовете в полза на Джуканович.
Православният фактор
С голяма степен на вероятност тези избори не се разминаха без използването на този или онзи ресурс на натиск. Опозицията обаче все пак постигна значителни резултати. Призивът на каноничната православна църква изигра ключова роля за това.
Факт е, че през декември 2019 г. парламентът, контролиран от Джуканович, прие закон "За свободата на религията". Всъщност законодателният акт позволява на държавата да отнема църкви и манастири от каноничната сръбска православна църква, за да ги прехвърли след това в неканоничната църква на Черна гора.
Това неразрешено събиране Джуканович планира да направи "автокефална църква" с подкрепата на Константинополския патриарх, вдъхновен от примера на бившия президент на Украйна Петро Порошенко. По този начин последната връзка между сърби и черногорци ще бъде унищожена, а мястото на патриотичната и канонична сръбска православна църква в духовната сфера ще бъде заето от прозападния заместител от ЦРУ.
В отговор на решението на черногорските власти хиляди хора излязоха на улицата. Джуканович се сблъска с масивна православна съпротива.
Митрополит Черногорски-Приморски Амфилохий призова всички православни да вземат участие в гласуването и да защитят светините. Избирателната активност в резултат на това възлиза на рекордните 75%.
Резултатите от изборите могат да бъдат наречени сериозен удар за Джуканович. Като президент на страната той все пак може да продължи да управлява в продължение на три години. Въпреки това, без подкрепата на парламента, политическите му функции ще бъдат ограничени и той самият ще влезе в жестока схватка с правителството, ако опонентите му успеят да го оформят.
Лоялни избиратели
Сега представителите на черногорската опозиция се споразумяват за коалиция. Този процес не е лесен поради факта, че единственото, което обединява опозицията, е тяхната неприязън към Джуканович. Така коалицията "За бъдещето на Черна гора", в допълнение към просръбския и като цяло консервативен "Демократичен фронт", включва политици и партии, които се застъпват за прозападен курс, но без Джуканович.
„Мирът е нашата нация“ също е общо либерална и проевропейска политическа сила. Нейният лидер, младият политик Алекса Бечич, още през 2017 г., беше обвинен, че работи за ЦРУ от настоящите партньори от Демократичния фронт.
И накрая, либералните политици Дритан Абазович (албанец, автор на книгата „Космополитна култура и глобално правосъдие“) и журналистката Милка Тадич, подкрепени от западните либерални неправителствени организации, са основните фигури на избирателната платформа „Черно на бяло“.
Сред вече взетите от опозицията решения са продължаване на курса към членство в ЕС и отказ за оттегляне от НАТО. Любопитно е, че Дритан Абазович обяви последното решение с аргумента, че Черна гора трябва да продължи предишния външнополитически курс.
Лидерът на „Демократичния фронт“, който се смята за патриотичен, просръбски и проруски настроен, Милан Кнежевич също заяви, че въпросът за напускането на НАТО няма да бъде повдиган.
Новото лице на "Демократичния фронт" Здравко Кривокапич смята санкциите, наложени преди от Джуканович срещу Русия, за грешка. Въпреки това, запазвайки курса към присъединяване към ЕС, Черна гора ще трябва да координира политиката си на санкции с Брюксел.
Налице е очевидно противоречие: решаващата роля за даване на шанс за власт на опозицията изиграха народните протести и позицията на Сръбската православна църква, която се противопоставя остро на НАТО.
Политиците обаче не смеят да се противопоставят на Северноатлантическия алианс. Нещо повече, про-НАТО и либералните сили ще играят решаваща роля при определянето на бъдещата външна политика на Черна гора.
Хората, които излязоха срещу Джуканович в защита на църквата, са предимно същите, които участваха в протестите срещу НАТО през 2016 г. Конфигурацията на политическата система на Черна гора и нейното проникване от агенти на влияние от Запада не им дава възможност да се представят напълно. Властта все още остава в ръцете на либералите, може би все пак не толкова отвратителни като Мило Джуканович.
Всъщност говоренето за запазване на стария външнополитически курс, курса на Джуканович, е предателство към народа на Черна гора. И това може да се превърне във фатална грешка на самата черногорска патриотична опозиция, която, както ѝ се струва, направи оправдан компромис с либералите. Последните, благодарение на подкрепата на Запада и ролята им в коалицията (а сега от техните депутати зависи дали опозицията ще сформира правителство), ще могат да придърпат ключови постове за себе си.
В резултат на това патриотите ще получат намаление на подкрепата на народа веднага щом хората видят, че е настъпила промяна на властта, но не и промяна в политическия курс на страната.
Какво следва?
Няма съмнение, че Мило Джуканович ще продължи да се опитва да запази властта си. Например, той ще се опита да привлече на своя страна политически сили или отделни политици от доста разхлабените опозиционни коалиции. Може да се използва подкуп и заплахи.
Не са изключени опити да се използват албанските и мюсюлманските фактори за организиране на бунтове и сблъсъци на национална и религиозна основа.
Целта е да се представи опозицията като крепост на радикално сръбско-националистически настроения, заплаха за малцинствата в Черна гора. По този начин главният мюфтия на ислямската общност на Босна и Херцеговина Хюсеин Кавазович вече посочи заплахи срещу мюсюлманите, докато привържениците на опозицията празнуваха победата. Босненците в Черна гора са сред най-верните поддръжници на Джуканович през последните години.
Разпалването на вътрешните конфликти е необходимо на Джуканович, за да се яви като гарант за сигурността на малцинствата, легитимирайки отказа да отстъпи властта на опозицията.
Всичко за да лиши опозицията от мнозинството и да създаде управляваща коалиция сама.
Ако успее, Западът най-вероятно отново ще си затвори очите и ще продължи да си сътрудничи с режима му. И ако не, тогава присъствието на либерални защитници на правата на човека на ключови позиции сред победоносните опозиционери ще бъде надеждна преграда срещу отклоняването на Черна гора от евроатлантическия път.
Показателно е, че западните либерални институции през последната година станаха по-малко безразлични към авторитарните жестове на Мило Джуканович. В началото на 2020 г. „Фридъм Хаус“ за първи път лиши Черна гора от статута на „демокрация“ в нейната класификация. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и еврокомисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархей изразиха загриженост, че управляващата партия има явно предимство в предизборната кампания.
Джуканович вече си свърши работата - вкара Черна гора в НАТО. Сега САЩ и Западът като цяло не се нуждаят от него толкова много, колкото преди. Затова той не трябва да разчита на високо ниво на подкрепа.
Смяната на Джуканович с някакъв либерален политик, пренастройването на модела на влияние в Черна гора от корупция и престъпност на „човешки права“ може дори да бъде от полза за либералните центрове на самия Запад. Разбира се, в този случай би било желателно Джуканович да замълчи завинаги, тъй като знае твърде много.
За противниците на западната либерална хегемония резултатите от изборите в Черна гора, дори ако всичко приключва с отстраняването на Мило Джуканович от властта, трябва да бъдат важен урок. Дори свалянето на либерален тиранин не гарантира пълна победа. Това обаче дава шансове за продължаване на борбата за тяхната идентичност. При условие, че патриотичните сили, фокусирани върху Сръбската православна църква и Русия, получават подкрепа и внимание, минимално сравними с тези, получени от прозападните неправителствени организации и политици в Черна гора.
Превод: В. Сергеев