/Поглед.инфо/ Президентът Георге Иванов и лидерът на опозицията Зоран Заев отказват да направят компромис
Тежката политическа криза в Република Македония се задълбочава. На 19 май изтича крайният срок, в който президентът на страната Георге Иванов трябва да връчи мандата за съставяне на правителство на опозиционната СДСМ на Зоран Заев, а всеки потенциален сценарий вещае лоша развръзка. Въпреки оставката на премиера Никола Груевски и проведените предсрочни парламентарни избори в края на миналата година, партиите в западната ни съседка не могат да сформират работещо правителство. ВМРО-ДПМНЕ на Груевски спечели изборите, но нейният дългогодишен съюзник от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) предпочете да работи със Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) на родения в Струмица Зоран Заев. Заев е привърженик на евроатлантическата интеграция на страната и бе подкрепен мощно от Европейския съюз. Представителят за външната политика на ЕС Федерика Могерини и комисарят по разширяването Йоханес Хан бяха сред най-ярките лицата от европейската политика, които пристигнаха в Македония, за да ударят рамо на Заев. За разлика от лидера на социалдемократите, бившият премиер Никола Груевски, който също декларира намерението си Македония да се присъедини към ЕС и НАТО, не се ползва с одобрението на политиците на Запад и залага на партньорство със Сърбия и Русия.
До рязкото изостряне на кризата от последните седмици се стигна след като лидерът на албанската партия ДСИ обяви, че договореното ново правителство между СДСМ и трите албански партии ДСИ, "Албански алианс" и "Беса" планира да въведе албанския език като официален в страната и да предложи албанец за председател на парламента. От ВМРО-ДПМНЕ обвиниха Заев, че е поставил подписа си под т.нар. "албанска платформа", предвиждаща стъпки към фактическа федерализация на страната на албанска и македонска част. В бившата югославска република започнаха многохилядни протести срещу идеята, а с избирането на Талат Джафери за шеф на парламента демонстрациите прераснаха в размирици. Зоран Заев и негови съпартийци дори бяха бити от протестиращите.
Двата лагера виждат изхода от политическата криза в коренно противоположни посоки. Според ВМРО-ДПМНЕ "албанската платформа" не е била част от предизборната кампания и хората са били заблудени при гласуването. Според тях президентът не трябва да връчва мандата за съставяне на правителство на СДСМ, а е необходимо провеждане на нови парламентарни избори. Това разбиране лежи в основата на продължаващия отказ на президента Георге Иванов да връчи мандата на Зоран Заев от СДСМ. След поредния си отказ от вчера, 10 май, от кабинета на Иванов обявиха, че той "остава на мнението, че т.нар. платформа от Тирана или каквито и да било документи, актове или действия против Устава на Република Македония (бел. пр. конституцията на страната) не могат да бъдат условие, нито основа за формирането на правителство в Република Македония."
От другия лагер поставят ултиматум на президента да връчи незабавно мандата за съставяне на правителство на Зоран Заев. Парламентарното мнозинство, предвождано от СДСМ, настоява Иванов да не чака края на конституционния срок, който изтича на 19 май, а да изпълни задълженията си своевременно. В случай че той не направи това, от СДСМ се заканват да сформират кабинет въпреки президента.
Ситуацията се усложнява още повече поради оспорването на избора на Талат Джафери за председател на парламента. На 10 май председателят на неправителствената организация Световен македонски конгрес Тодор Петров поде инициатива за обжалване на решението на парламентаристите от 27 април. "Потъпкани са голям брой правила от Устава, законите и правилника на Събранието", смята Петров.
Нападките от двете страни се ожесточават все повече. В четвъртък, 11 май, ВМРО-ДПМНЕ обвини Зоран Заев, че е превърнал ръководената от него партия в "криминално-мафиотска структура". "Напразни са опитите СДСМ да скрие връзката си с наркомафията", гласи официално съобщение от централата до медиите. В него се посочва още, че са налични доказателства, между които снимките на Заев с наркодилъри от Арачиново и Тетовско. Според партията на Никола Груевски "престъпници като Заев знаят да правят само престъпления". Напрежението се изостря дотолкова, че представителят на Демократичния съюз за интеграция Артан Груби сензационно обяви, че се готви сценарий за междуетнически конфликт. Груби заяви, цитиран от "Утрински вестник", че нападението срещу парламента на 27 април е било добре обмислена инициатива, жертва на която е трябвало да бъде, освен Зоран Заев, и председателят на албанската партия ДСИ. Според него по този начин се цели да бъде предизвикан мащабен междуетнически конфликт.
Заплахата от гражданска война надвисва все повече над западната ни съседка. В свой анализ на събитията руският вестник "Правда" коментира подробно очертаващата се опасност. Според историка и публицист Елена Пономарьова в коментарите на македонските наблюдатели все по-често се споменава възможността за формирана на гражданска опозиция на очертаващото се правителство на Заев, а впоследствие и избухване на гражданска война. По мнение на анализаторите от "Правда", ако президентът се поддаде на натиска и връчи мандата на Заев пред страната се очертава сценарий на федерализация. Това би предизвикало гнева на християнското население и след намесата на регионалните и глобални фактори войната би била закономерен резултат. Заключението на руските анализатори е, че на Балканите може да се очаква сериозна ескалация. В очертаващата се хипотеза нараства опасността България да бъде въвлечена в потенциален конфликт. София трябва правилно да оцени последиците от включването си в една взаимосвързана конфликтна дъга, простираща се от Ирак и Сирия, през Югоизточна Турция до Балканите.