/Поглед.инфо/ Междуправителствената двустранна комисия, сформирана в рамките на инициирания от Европейския съюз процес на „помирение” между България и Северна Македония, е изправена пред сериозни предизвикателства от самото начало на своята работа. Едно от тях е липсата на вяра и в двете страни в постигането на някакви фундаментални споразумения по въпроси, които засягат обществото и имат дълбока историческа основа.
Това обстоятелство може не само да блокира самия процес на „помирение“, но и да се превърне в допълнително огнище на напрежение в целия Балкански регион, въпреки че създаването на комисията беше подкрепено на най-високо ниво. Премиерите на България и Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев лично подписаха споразумение за добросъседство, което предвиждаше създаването на съвместна комисия от български и македонски историци, която да постигне съгласие и общ поглед върху ключови събития от общата история.
Но невярата в успеха може да се проследи дори директно в изявленията на членовете на тази комисия. По-конкретно, представителят на България, професорът-историк Кирил Топалов, откровено заяви онзи ден, че споменатото тяло няма да може да „стигне до научната истина“, като, разбира се, прехвърли на Скопие отговорността за това,. Според него процесът на установяване на „историческите факти“ е „обречен на провал“ предварително, тъй като Северна Македония използва методите на Северна Корея. „Македония е балканската Северна Корея заради силната цензура и тоталитаризма“, каза той в интервю за българския телевизионен канал БTВ.
Проблемът се усложнява от факта, че заключенията на тази комисия от историци имат реално политическо значение както за София, така и за Скопие. В края на 2020 г. България дори блокира старта на преговорите на Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз в Брюксел, настоявайки Скопие да признае българския произход на определени личности от македонската история, а също така да декларира, че македонският език произхожда от българския.
Актуалността на дискусиите се подхранва и от факта, че в тях невидимо (а понякога и изрично) присъстват два други фактора - сръбския и албанския. Според официалната българска концепция именно Сърбия някога е „създала“ македонската нация, за да реализира своите геополитически амбиции на Балканите, а това е дълъг исторически период, обхващащ историята както на кралска Сърбия, така и на кралска и социалистическа Югославия.
Що се отнася до албанските радикали в Северна Македония, те се фокусират върху факта, че етническите албанци вече съставляват не по-малко от една трета от населението на тази бивша югославска република, и изискват превръщането й в конфедерация с предоставяне на най-широки политически и културно-национални права на местните албанци.
Причината за настоящата спирала на напрежението беше решението на правителството на Зоран Заев да въведе преподаването на сръбски език в македонските училища като факултативен предмет и да отвори сръбски културен център в Скопие. Това предизвика остра реакция на България - и, което е важно, с участието на националното военно ведомство. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов обвини Белград в увеличаване на „токсичното влияние“ върху Скопие и дори заплаши, че Северна Македония ще се присъедини към ЕС или като част от обединената българска държава, или като „албанска провинция“.
В тази връзка сръбският политолог и служител на Белградския институт за европейски изследвания Стеван Гаич припомни, че още през 2017 г. българският министър на отбраната участва в церемонията по откриването в София на спорен паметник, изобразяващ карта на Велика България: „Tози паметник е точно копие на паметника, който на същото място е издигнат от българския цар Борис. По време на комунистическата епоха там е издигнат друг паметник, който в крайна сметка е изпаднал в окаяно състояние. Настоящите български власти решиха да не реставрират този паметник, а да върнат стария, представляващ фигура на лъв със щит и карта на „Велика България”.
Тази карта показва България с цялата Македония, Източна Сърбия, Северна Гърция и цялата област Добруджа в Румъния. Гърция е единствената балканска страна, която протестира по този въпрос. " По време на церемонията по откриването на паметника Красимир Каракачанов каза, че всеки, който погледне тази карта, веднага разбира "защо са загинали българските воини", което лесно може да се възприеме като заплаха за съседните държави, смята Стеван Гайчич.
Днес историческите карти наистина преживяват поредното си възраждане в балканските столици и границите на някои държави са начертани върху тях възможно най-широко. Това се отнася пряко за тълкуванията на историята на Македония. Така изтъкнатата българска изследователка Нина Дюлгерова правилно посочва, че „македонският въпрос” включва „социални конфликти, образователна пропаганда, църковни раздори и борба на местното население за национално освобождение, съчетани с апетитите на балканските държави и плановете на великите сили. " Тя обаче го определя и като „българския национален въпрос”. „Политиката минава през трупове, за да постигне поставената цел“, убедена е Нина Дюлгерова.
В Сърбия от своя страна България и Албания традиционно са обвинявани в национализъм и експанзионизъм. Според видния сръбски историк Душан Батакович, българската и албанската страна са измисляли исторически планове, насочени към факта, че "албано-българската граница ще премине през Македония". А министър-председателят на предвоенна Сърбия Никола Пашич предупреди директно: „Историята показва, че който е имал Македония, винаги е бил първи на Балканите“.
В тази ситуация сериозни предизвикателства са изправени пред Русия, която в исторически план е играла и продължава да играе стабилизираща роля на Балканите, развивайки взаимноизгодни отношения с всички държави от региона.
Що се отнася до историческите проблеми, които са толкова тревожни за българите и македонците днес, руските дипломати традиционно се изразяват изключително предпазливо по отношение на тях. По-специално Александър Ростковски, един от най-опитните и авторитетни дипломатически представители на Русия на Балканския полуостров в края на 19-ти и 20-ти век, директно подчерта, че „дори не смее да се опита да изяснява въпроса към коя националност - сръбска или българска - принадлежат македонските славяни ”.
Днес обаче трябва да се следи отблизо развитието на събитията. Очевидно е, че курсът на повечето държави и политици от Балканския регион за приоритетно присъединяване към евроатлантическите структури противоречи на дългогодишните им исторически митове, комплекси и проблеми - а често и ги изострят. Това от своя страна създава благодатна почва за реанимация на националистическите великодържавни концепции, които представляват реална заплаха за по-нататъшно ескалиране на напрежението в „барутния погреб“ на Европа.
Превод: ЕС